Цитати на NeDa

Не беше точно грешка, а по-скоро леко кривогледство на мисълта.
из "Чуждестранният легион"

двамата шумоляха като хурка и вретено
из "Чуждестранният легион"

Хлябът е обич между чужди.
из"Споделяне на хлябовете"

Така както умеем да посрещаме собствената си смърт (било то леко или тежко), така ще посрещнем и краха на цивилизацията си.

Кой знае колко и какви други изключителни сложности, в може би невъобразими за нас форми, съществуват из безкрайните космически простори... Такава огромна шир се стеле над нас, че е детинско да си мислим, че в нашето незначително ъгълче на една от най-обикновените галактики има нещо специално. Животът на Земята е просто малка мостра на онова, което може да се случи във Вселената. Душата ни е друга малка мостра от същото.

В безбрежното море от галактики и звезди нашето кътче е нищожно и затънтено;

-Лельо Ева, моля ви, оженете се за нас!

Реших да си облека роклята, която Изи наричаше "полуприлична".

После, когато войната свърши (по-точно когато беше сведена до границите на мира)...

бомбите падаха в границите на допустимата грешка - плюс-минус няколкостотин човешки живота...

Но старият разпоредител Симонович не искаше да се откаже от обикновената стълба. Все още се опияняваше от това, че хоризонтът се променя, щом човек стъпи на първата пречка, да не говорим докъде стига погледът, ако се качи на втората или третата.
***
- Виждам, че влачите някаква стълба...
- Мога да се покатеря до деветата пречка - смутено отговори Симонович.
- И? - потри ръце директорът [на цирка].
- И нищо. Оттам наблюдавам света...

Вместо отговор

Самотата
ще направи от мен
най-съвършеното
твое подобие...
Ще заприличам
на теб.
Ще вярвам
в твоите вери.
Ще изповядвам
твоите религии.
Ще съществувам
с твоята кръв...

И на края,
когато изгрея
в ръцете ти,
ще приема
даже
смъртта ти
за своя...

както водата
приема за свои
и най-грозните очертания
на шепите,
които са я поели

само от благодарнност
пред тяхната жажда,
да я задържат...

Стъпалата не се оплакват
никога.
Стъпалата
не се унижават,
когато
другите стъпват
по тях.
Те са
най-мъдрите камъни
и
знаят,
че щом някой отива
нагоре,
той непременно
трябва
да стъпи на нещо...
И жертвено просват
в нозете му
добрите си гърбове...

Стига им хладната гордост,
че без тяхното
безименно рамо
ще рухнат
етажите,
сградите...
Светът ще стане
равен и ням.
А хората
стадно ще тръгнат
надолу - по равното...

На Ваня Д.

Нося любовта си
като
товар с жълтици.
Уморява ме
музейната рядкост
на златото.
Ослепява ме
неподкупната му
светлина...

И търся
една малка
мълчалива земя -
да го скрия.

За да мога
после
да чакам
оня упорит иманяр...

Художниците разбират природата, обичат я и ни учат да я виждаме.

Небето да му е покрив, река да му е пътека...

Есен 2
Събраха се на митинг много облаци.
Изскочи вятърът - оратор.
И те панически започнаха да бягат.

Балада за голямата любов

Ако луната и слънцето -
вечните влюбени -
решат един ден да се срещнат,
тогава кой ще им свети?

най-кратката пътека, водеща за рая,
е винаги да правиш туй,
което съвършено знаеш.

Не смейте да се учите от камъка,
не е за вас.
Учете се от нашите дървета.
Учете се например от дъба.
Той е най-мощното и най-огромното дърво,
а ражда дребни плодове — храна за свѝнете.

Учете се от кестена.
Лете листата му са най-милостивите,
а плодовете му наесен - най-бодливите,

Учете се от трепетликата.
Листата ѝ трептят еднакво,
когато духа вятър и когато
наоколо е пълна тишина.

Най-вече се учете от тополата.
Тя пуща много малко клони встрани,
да има сили да се извиси...

ПЕТА ПРОПОВЕД
(За дърветата - откъс)