Цитати на NeDa
Общо 5594 цитата от 1399
заглавия.
От двете страни на светофара, на който се остарява, са се скупчили тълпи.
Съвременните писатели забравят, че имат народ. Забравят, че са част от нация. Безмилостно изличават чувството си за принадлежност, като твърдят, че принадлежат на света. Но се лъжат. Човек може да принадлежи на света и чрез родината.
В една година има място за толкова много неща.
Госпожо Хейсканен, може би светът от време на време се нуждае от случки, които да ни разтърся и разбудят. В нашето село аз съм този будител. Вляза ли в магазина, карам всеки клиент да си спомни, че небето може да рухне на главите ни.
Харесва ми вълнението по време на тегленето. Харесва ми как падат топките. В живота има изключително малко неща, които се случват така редовно.
Самоубийство
сърцето на ловеца е лисица
сърцето на ловеца е лисица
в дъждовната капка -
мравка
колко плитка е смъртта
мравка
колко плитка е смъртта
от прекалената видимост
невидимото изчезва
невидимото изчезва
Разчистване
Нищо за продан.
Едно-друго за подаряване.
Нищо за продан.
Едно-друго за подаряване.
Очила
Счупиха се
с сряда мисля че е сряда но
може да сме вторник или утре
не е голяма беля
бяха за далече
за там трябва поглед
свеж и невеж.
Счупиха се
с сряда мисля че е сряда но
може да сме вторник или утре
не е голяма беля
бяха за далече
за там трябва поглед
свеж и невеж.
щурци, ветрец, магаре - онова, с което
върви се под небето.
из "С магарето"
върви се под небето.
из "С магарето"
Доверие
но не чак да оставиш
да ти сгъне парашута друг
освен майка ти.
но не чак да оставиш
да ти сгъне парашута друг
освен майка ти.
Корабокрушенец
или просто някакъв крушенец,
проснал се
на моя бряг.
Първо да го спасявам ли,
първо да го обера ли.
или просто някакъв крушенец,
проснал се
на моя бряг.
Първо да го спасявам ли,
първо да го обера ли.
Едва напуснахме Белоградчик, за да се спуснем по южната страна на склона, и пред очите ни се открива неочакван и неповторим изглед. Озоваваме се пред тесни и криволичещи проходи, над които се извисяват червеникави скали с най-чудновати форми. Отдалечени една от друга, тези скали наподобяват ту обелиски, ту огромни катурнати сталактити, понякога с невероятна прилика на животни, кораби, къщи. Наредени са отляво и отдясно на пътя като дървета от двете страни на алея. Повечето са високи близо двеста метра и изглеждат ронливи шисти. Някои като че ли изскачат посред букет от дървета, докато други имат букети от дървета на върха си. А над този булевард от великани летят стотици грабливи птици.
Бланки
Бланки
из България. Френска хроника 1841-1878 от Васил Панайотов Василев
от NeDa, 25.07.17 в 18:48, Рейтинг:
от NeDa, 25.07.17 в 18:48, Рейтинг:
Ние смело ядохме с пръсти напълно антифренската вечеря. Сред многото ястия, състоящи се главно от месо и зеленчуци, заслужава да бъде споменат един вид кюфтета, обвити на малки топки в лозови листа, сготвени заедно и полети с кисело мляко.
Жером-Адолф Бланки(1798-1854), френски икономист, професор. След Нишкото въстание (1841) посещава България и прави анкета за последствията от потушаването му. Издава книгата "Пътуване в България през 1841 г." (1843)
Жером-Адолф Бланки(1798-1854), френски икономист, професор. След Нишкото въстание (1841) посещава България и прави анкета за последствията от потушаването му. Издава книгата "Пътуване в България през 1841 г." (1843)
из България. Френска хроника 1841-1878 от Васил Панайотов Василев
от NeDa, 25.07.17 в 18:25, Рейтинг:
от NeDa, 25.07.17 в 18:25, Рейтинг:
По платната взеха да надзъртат изпърво плахо, после по-смело простите бедни жители от покрайнините с каскети и шаечни панталони, перачки, погрознели селяни, мъже и жени - измъчени и тъжни ; погребения, задушници, манастири и всякакви сцени и предмети от най-сивия делничен бит...
Светът се е смотанясал.
Най-важно е българската литература да намери международно признание през името на определен автор - така той ще представи всички, дори и да не харесва колегите си...
Рейнол Перес Васкес
Рейнол Перес Васкес
Два следобед
Всички бръчки се стигат
към седемдесетгодишната ѝ уста,
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката ѝ,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова,
че цветята, които носи,
да не увехнат.
Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на места,
където могат да бъдат видени.
И възпитанието
е страшно полезно понякога.
Всички бръчки се стигат
към седемдесетгодишната ѝ уста,
когато говори
на отдавна мъртвия си съпруг.
Неделята ръмжи в краката ѝ,
два кипариса бодат небето
и какво щастие, какво щастие -
градът завинаги е отдалечен
от гробището точно толкова,
че цветята, които носи,
да не увехнат.
Винаги с малката чанта отдясно,
тя пристъпва пеша,
поправя с невидимо движение
изящната шапка на вдовството си,
прибира бръчките нагоре, преди да си тръгне.
Защото истинските дами
не плачат на места,
където могат да бъдат видени.
И възпитанието
е страшно полезно понякога.
светът е самоотбрана за напреднали