Цитати на NeDa

В трета песен, чийто лиризъм изтича от дълбокото, помакът дошъл от война с тежки рани и пред умиране, пита близките си, колко ще го жалят. Майката изповядва, че ще тъгува, доде отиде при него в черната земя, бащата - догдето гарван побелее и сухо дърво пусне зелена вейка; сестрата - догде роди мъжко дете и го кръсти на неговото име; а либето само ден до пладне, догде влезе в градина, набере китка и залюби "друго либе по-хубаво".

няма по-сигурен убиец на надеждата от съдбата, която по внезапен каприз ни доближава за миг до нещо, за което винаги сме си мечтали, показва ни го осезаемо близо, а после - преди да сме успели да протегнем ръка - ни го отнема и го захвърля непостижимо далече.

Да, продължих да разсъждавам, повечето хора си вярват, че наистина са тези, за които се представят пред света, и крият грижливо всяко действие или чувство, което би опровергало тази им вяра, не само от света, прогонват го и от собствения си разсъдък: заравят го в тъмните подземия на разума си и се стараят никога повече да не ровичкат погребаното.

Или сърцето е по-благосклонно и се отнася по достойнство с хора, с които не ни свързва нищо друго, освен любовта към ближния, и му е далеч по-трудно с онези, към които сме страстно привързани и за които смятаме, че имат власт да ни направят щастливи или да ни лишат от щастието?

Нищо не донесе зрелостта -
само нападали столове, неогладено пране.
И на финала, за да поправи впечатлението,
по-малко тайни срещи,
повече тайни раздели.

Има сбогувания
като петно на покривката.
Придърпваш чинията върху него,
докато другият не е забелязал.
Мислиш единствено за това.

На този език знам единствено как е благодаря
и това е напълно достатъчно.
Твърде много ми отне да разбера,
че благодаря е синоним на всички думи във всички езици,
че изобщо няма антоним.

Храсти

С ножица
върнах гроба в реални граници.
Общителната зеленина,
която приижда отвътре
и протяга клонки над околните гробове,
бе прилежно отрязана.
После в прегръдките ми - и на боклука.

Твоята рокля
и старите ми панталони,
изгубени между дрешките на децата
сред претъпканата пералня...

Там
Сринато е детството ми,
пристроено с руини, нови търговски обекти,
с хотели, които си придават могъщество,
с къщи, които подражават на старини, с бурени,
самонастанилите се пришълци не ме познават,
проговорят ли, развалят езика ми.

Ако искате да купите евтин имот в моето детство,
нямам връзка с този адрес.

Кое е най-трудно да се промени в Куба?
Вътрешният полицай, който всеки кубинец носи в себе си.

С какви впечатления си тръгна от България?
Това е страна с кротка красота, където можеш да се наслаждаваш на времето с човешко темпо.
Омар Лопез Монтенегро

Как ли щяха да изглеждат тези паметни хълмове напролет... след десет години, след сто... Трева ли ще поникне тук или ще зашумят тополи! Ще запомни ли някой мъртвите или само земята ще ги спастри! Или признателност ще ги превърне в паметник! Този народ, дето вечер все още залоства вратниците, ще разбере ли някога смисъла на жертвите! Кое ще се окаже по-трайно - паметта на човека или паметта на пръстта? И тези, които утре ще се родят в този град, в тази страна, ще знаят ли те имената на мъртвите или за тях всички ще бъдат едно...

Виждал съм места - казваше дядо му - след войната с Наполеон, дето преди са бивали степи и са раждали жито, а после изведнъж станаха на гора. Много млад народ легна там. Брези и тополи. Няма плод, а докоснеш ли кората - плачат. И ливади съм виждал - гъсти тъмни ливади. Там са погубени полкове от стари вояци. Тревата е жилава, шушне и по залез слънце изглежда червена. Виждал съм такава трева... Легнеш ли в нея, нещо ти гложде, чуваш гласове и ти мирише на коса, на пот или на други човешки неща..."

Сега снегът продължаваше да вали, снежинки бодяха коня в очите и животното биеше с крак. Скобелев слезе и тръгна пеш нагоре по траншеите. Нямаше вече война и дълбоките старателно укрепявани ровове изглеждаха странни със своята безпредметност. Колко ли време трябва да мине, за да се изравнят те с мирната равнина? Дали тук ще поникне напролет трева и дали тя няма да бъде отровна? Той беше чувал от дядо си, че бойните полета са най-плодородните късове земя и там, където са гинали хора, понякога поникват треви и дървета, каквито никога не е имало по този край. "Защото хората - казваше дядо му - не могат да загинат даже когато са убити. Те непременно ще се върнат да си доживеят живота, дето им е останал. По-старите се връщат повторно на света като трева, дето лете никне, а зиме угасва. По-младите поникват в дървета. Те дълго живеят, цъфтят, но не връзват.

Войната е за всички, победата - за някои.

На 11 декември - вторник - младият генерал Скобелев бе назначен за военен губернатор на Плевен. За огромно учудване на всички почитатели на неговата храброст, които го считаха роден само да предвожда войска, Михаил Дмитриевич показа изумителни административни способности, Той въведе първият следвоенен ред в града. На турските семейства беше разрешено да се завърнат в домовете си, като им бе обещано покровителство и помощ. Пленените офицери и войници бяха натоварени на талиги и изпратени в Румъния. На ранените, които още можеше да бъдат спасени, бе дадена медицинска помощ. Млади жени и момичета от руската военновременна болница превързваха руси и турци с еднакво милосърдие. Храната се разпределяше по равно между християни и мюсюлмани.
- Врагът е враг, докато се сражава срещу теб. Падне ли в краката ти, ти си длъжен да го вдигнеш и да му помогнеш да живее. За най-малката жестокост и саморазправа с пленените - куршум,
Така гласеше една от първите заповеди на губернатора.
Турското население назова генерал Скобелев: "Справедливият".

Или, както казва Томас Джеферсън "онзи, който получава една идея от мен, всъщност сам придобива знание, без това да намалява моето знание; така както онзи, който си запали фитила на свещта от моята получава светлина, без да намали моята."

В бележките си съм записал "Страхотен отговор" и мога да си спомня усещането в онзи момент - тръпката, която интервюиращият усеща, когато поведението на някого съответства на очакванията. Защото точно тогава реших, че го харесвам - в отговора му видях упоритост и увереност. Ако предварителното ми впечатление беше, че не харесвам Нолан Майерс, в този негов отговор бих видял арогантност и самохвалство. Първото впечатление се превръща в самоизпълняващо се пророчество: чуваме това, което искаме да чуем. Интервютата са безнадеждно благосклонни към добрите.

Планини от неказано.
Райна Димитрова

Но щастието не е банално, защото е лично.
Ина Иванова