Цитати на NeDa

Утрото се промъква със слънцето ... Небето е пропускливо, а слънцето - втечнено. Изпълва улиците изотдолу, тика коли и хора към Площада на кметството ...

Човек трябва да изобрети една бездомност в дома, за да направи място за самия себе си.

"Идеята, че би могъл да промениш нещо с тираж от 500 екземпляра, е надценяване на поезията и подценяване на политиката."
Херман Де Конинк в интервю

1994

...
Най-дълго трае миналото.

Един за друг

Преди само очите ти обичах.
Сега и бръчките около тях.
Така, когато стара дума като милост се изрича,
тя значи повече от нова. Преди се суетях

да имам онова, което имаш, отново всеки път.
Преди само сега имаше. Сега има и тогава.
Има повече за обичане.
Има повече начини това да се прави.

Дори нищоправенето е един от тях.
Просто четем една книга, допрели рамене.
Или пък не, а седим в кварталното кафене.

Или не се виждаме няколко дни
и си липсваме. Но винаги
един другиму, вече седем години.

Поезия

Както казваш на болната си дъщеричка:
мое миниатюрно човече, моя самопричинена
болка, и не помага;
както полагаш върху горещото ѝ челце
длан лека като сняг;
и не помага:

така помага поезията.

Сега е нужно към много бавност да се нагодим
и към изчезнала любов и към каквото ни остава,
към мириса на борове, към нежност в есенните светлини,
към как-е-можело-да-бъде мисли, които никога не се забравят.

Към почти-нищо и към постоянно тези 4 стени,
към взирането от прозореца по двайсет пъти дневно
и към звънеца, който вече няма да звъни,
и към това да пиеш вечер все със себе си.

Нося камъни като плодове
шепите ми пълни омалели
слагам ги по рафтовете
и первазите
няколко да разкрасяват стаите
където прахта белее на слънце
няколко да гният в кухнята
залепени за покривката
последния хвърлям към прозореца
като птица която трудни бавно каца

Под капчука клоните
на все още безименно дърво
събират втора зима
дебели като китки лед
върху тях коричка сняг
с хлътнал замърсен гръбнак
Живо сплетено с неживото
и само клетките му са различни.

Ходи така, сякаш поддържа работата на часовников механизъм със стъпките си.

Църквата, която със звън смъква слънцето твърде рано ...

Светлината е мляко в стаята ...

Разбирането на въпроса е половината отговор.

Обичам те, не казва новият мъж. И аз те обичам, не отговарям аз.

Кротко усещам как светът безпогрешно се движи напред от поколение към поколение. В крайна сметка това е нещо като предаване на щафетата на света.

За нас, хората, вероятно е важно да виждаме много вода всеки ден.

Динята с трясък се чупи на едри кристали.
Сянката ляга под ореха. Слънцето пали
дълга цигара и пуши със поглед премрежен.
Съска тревата с гръб остър и натаралежен.

Като проклет съсед жегата блъска със чука.
Въздухът грее и от електричество пука.
Котката тупва в прахта с кост от нещо откраднато.
Плътно и тежко, пресяда на гърлото пладнето.

- Отдавна ли чакате?
- От години - отвръща той.

Не е сестра. Сестра във всяко отношение е свързана дума.

издигаше подпорни колони от спомени.