Цитати на NeDa

Във влюбването, за разлика от всички останали емоционални състояния, има и надежда. В страстта има отчаяние. В обичта - няма страх.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

... и спасението за такива като нас е да се влюбват в нещо по-просто и по-ясно от себе си, защото ако се увлечеш по отражението си - загиваш!
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Когато някой настоява с месеци, че се казва Труман, накрая се примиряваш. Колкото и неловко да е в началото.
Яна Борисова, "Хората от Оз"

Донякъде това също е утежняващо възприятията обстоятелство при българската драматургия, особено през последните години: понякога я зовем българска само заради езика, на който е написана, иначе конфликтите нямат почти нищо общо с българското. Съвсем различно, да кажем, от романа на Милен Русков "Възвишение", взривил българите и способен да взриви единствено българите.
Митко Новков

Драматургия пинг-понг - този реплика на онзи, после онзи реплика на този и ето ти цяла пиеса.
Иван Теофилов като член на журито за пиесите 2013

Изискванията на сцената са различни и тази разлика, между другото, се видя при поставянето на романа на Милен Русков "Възвишение" в Пловдивския театър "Николай Масалитинов" от Иван Добчев, Драматизация Александър Секулов: публиката искаше романа, получи обаче театър и си тръгна разочарована. А не биваше, това все пак е представление, друго изкуство, спектакъл, не роман ...
Митко Новков

Справедливостта налага да отбележим, че през последните години драматурзите не остават незабелязани, но все пак плътно си остават в сянката на актьорите и режисьора...
Проблем е и "посрещането" на ново заглавие в българския театър от медиите. Две-три фрази, от които се разбира, че пиесата има автор. Имам някаква бегла представа как се посреща появата на нов драматургичен текст и на интересен млад автор в добрата, стара, театрална Англия. С изключително внимание. Какъвто и да е тонът на вестникарската рецензия например, място за анализ на драматургията никога не се пропуска. Там, където поглеждайки навън, не виждаш Подуяне, авторът е ценен. Ако го съсичат, не е с мълчание.
Юрий Дачев

Авторите се престрашиха и разгърнаха ветрилото на тематичния спектър.

сред основните цели на националните драматургия и театър е съхраняването и развитието на литературния език...

Красотата и проклятието на театъра е, че се ражда и умира в мига. Територията на неговото битие след това е паметта. личната памет, откъдето собствено има шанс да прави история. Работата с текстовете стои другояче. Каквото остава от цивилизациите, да забележим заедно с Йордан Радичков, са камъни и думи. Ние сме от страната на думите.
Георги Каприев

Вече разбирам, че Норма беше цветето в градината ни, а аз се бях превърнал в плевел, комуто позволяваха да расте само там, където щеше да остане незабелязан - по ъглите и тъмните места.

Да имаш дете като него е кръст. Носиш го и го обичаш.

... понякога езикът е бариера, а не мост между хората.

Имаше нещо в цялата тая тенденциозност малките имена, която винаги ми е била адски неприятна; седемгодишни хлапета да наричат баща си "Йорис", а майка си - "Вилма". Сбъркана непринуденост, която в края на краищата винаги се обръщаше срещу непринудените родители. Крачката от "Йорис" и "Вилма" до "Казах с фъстъчено масло, Йорис!" не бе голяма.

дори и да не влезеше във вестниците, историята щеше да се разпространи като петролен разлив, от уста на уста ...

Така де, когато в чужбина заговорят за Холандия, кой им е на устата? Рембранд. Ван Гог. Художниците. Единствената фигура в холандската история, която е направила пробив навън - ако мога да се изразя така, - е Ане Франк.

- Не се ли питате какво щеше да е населението на Земята, ако Втората световна война не се бе състояла? - изричах аз, докато пишех числото 55 000 000 на дъската. - Ако всички просто бяха продължили да си се чукат. Пресметнете го за следващия час.

любовта е сезон по-важен
от разума;

Скъпа госпожо Шуберт, температурата на нашата любов
възлиза на 1200 градуса по Целзий. Достатъчно, за да
стопи и злато. Дали това, което започна в огън, има шанс
да се преобрази в пожар? И ще успеем ли да пребягаме
до охладената старост, която може да ни удължи всички
срокове на годност?

Скъпа госпожо Шуберт, обещавам да открия нова
планета, върху която ще отпечатам Вашето сърце. Наел
съм неколцина ясновидци и на тях разчитам. Както
знаете, всичко, което е невъзможно, става за живот.