Цитати на NeDa

Само
корабчето оставяше пенеста диря,
като отворен цип ...

из "While watching"

А козата? Дали ще ми повярвате как, когато
заклаха ярето ѝ, тя не пожела да яде цяла седмица
и дълго се взираше в небето с котешките си зеници,
все едно празното синьо небе можеше да я спаси
от липсата. После всичко си дойде на мястото:
тя прие, че аз, човекът, който ѝ бе отнел козлето,
съм козле. Въображението на болката е безкрайно.

из "Козата"

Бих те нарекъл Марко, ако
имах дисаги и люта ракия,
или Йори, ако имах гърненце
и спукан балон.

из "Магаре, магарица"

Аз плача само за да размекна
пръстта, да копая по-лесно.

из "Ъндърграунд стихотворение на една къртица"

Насекоми

Мравките имат кралица.
Пчелите имат кралица.

Богомолката обезглавява
тираничните крале.

Само при насекомите
цари справедливост.

- За колата също тази къща е Къщата.
Чух главната буква. Усмихнах се.

Светлината действаше благотворно на мекушавата комедия на учтивостта, мракът оставяше на човека само разрушителния му бяс.

Само че тези, които са безразлични към любовта, имат някакъв заместител - конни надбягвания, покер, футбол, правописната реформа - без значение, независимо какво, стига да могат да се забравят в него.

Нищо не липсва, когато не обичаме нищо.

това множество от часовници, сверени до стотна от секундата, напомняйки пет пъти във всяка стая, че времето ни смазва - да, това трябваше да е адът.

Никой не е ничия жертва, освен на себе си.

Понесох го, както се понася наводнение.

мъдростта на другите никога не е служила за урок на никого.

книгите не са отговор на всичко.

Паметта се държи като продавач на вратовръзки в пустинята.

"Едно хвърляне на заровете никога не ще заличи случайността."
Маларме

Изборите неизменно се печелят с 98.8 на сто! Конното състезание е с един кон.

Валеше, без да спира, сняг, трупаше своите парцали, покриваше земята и пътеките с още една-две педи, Петър М. Гемишев препускаше като бесен по снежните полета и се връщаше чак след дълги часове при Данчо е Шизофреник. Заварваше го още по-дебел, отколкото преди, тъжен, четящ рецепти за отслабване. Той изплезваше език и лягаше на снега до него. От умореното му тяло се вдигаше лека пара.
- Нищичко не хапвам - започваше да се оплаква снежният човек, - а дебелея просто с часове. Приличам вече на бъчва, не мога да се понасям. Ще се стопя от мъка.

- Само да узрея - мислеше си Рагаца. - Да поотрасна малко. Ще тръгна да пътувам по този широк свят, ще отида даже и в Булонския лес, където Френското грозде никога не е било и няма да отиде ...

Рагаца беше така учудена, че не спираше да се кланя. Това не направи никакво впечатление на настъпения гост - той имаше много кисел вид и беше съвсем жълт.
- Забравих да ви се представя - поклони се още веднъж Рагаца. - Казвам се Рагаца.
- Лимасол! рече в отговор настъпеният с ужасно кисел вид. - Лимонът Лимасол.