Цитати на NeDa

Майка приготвя пюре. Ние пеем като в рекламата: "Когато правя аз пюре "Муслин"... Майка ни залепва по една плесница на всеки, за да ни накара да млъкнем. Това, което е добро при пюрето "Муслин" е, че потеклите ни сълзи, докато го поглъщаме, добавят в него сол и вода. Нищо не се губи.

Посещаваме отново, вечно същата страна, страната на нашето разомагьосано детство.

Тя беше поделила семейството на малки групи, на всекиго неговото дете, всеки да си взима парцалките.

Ти си предател, двоен агент, който при всеки родител се показва с различно лице. Трябва да им позволиш да забравят, че си дете на другия, да изтриеш всяка следа от себе си от другия, трябва да се научиш да губиш паметта си, макар временно.

... нещо отеква като за край на детството.

Лицето ти става малко по-зачервено, очите ти - малко по-блестящи и гледаш родителите си, които започват да изглеждат като тебе, глави, пълни догоре със сълзи.

Вече никъде не присъстваше бавността, освен може би в манастирите и храмовете, но дори и там нямаше свобода. Всички и навсякъде залагаха на бързането, защото онзи, който беше по-забързан и изпълняваше задълженията си с такава скорост, сякаш всеки миг ще се разпадне от бързане, той беше успешен и за пример, на него собственикът плащаше с готовност. Трябваше само да маршируваш решително като на военен парад, да блъскаш с пръсти по клавиатурата, сякаш с всеки удар искаш да унищожиш буквите завинаги, да издаваш сметки като автомат, да пишеш рецепти и да удряш печати толкова яростно, че ръката ти едва ли не да изскочи от рамото...
Отвсякъде изчезна спонтанността, защото всичко се беше устремило да осъществява на дело предсказанията на футуристичните романи, според които един ден хората ще се превърнат в роботи. И този ден дойде. Незабелязано.

Безспирното говорене беше мечът, с който сечеше бодливите клони на страха ...

... цялостното богатство на 358-те "глобални милиардери"се равнява на сбора от доходите на 2,3 милиарда най-бедни хора (45% от населението на света)... И заключава (Виктор Киган) :"Ако тези 358 решат да запазят по 5 милиона долара за всеки един от тях, за да се издържат, и раздадат останалото, те биха удвоили годишните приходи на близо половината от населението на Земята. Но това би се случило на куково лято."

Тъмнокестенявата ѝ коса разстилаше своето поречие по цялата възглавница.

Ето защо се чувствам епицентър. Производител на емоционални земетресения. Дилър на апатия, контрабандист на любов, машина за тишина.

Театърът е най-важното нещо на света, защото там показват на хората какви биха могли да бъдат и какви копнеят да бъдат, въпреки, че не се осмеляват, а също и какви са в действителност.

Ето защо никоя църква не можеше да бъде по-голяма, по-вселенска и по-католична от Църквата, която образувахме Бог, моят баща и самият аз - макар да бяхме само трима в една малка, дървена църква насред планините.

Научих, че хората умират и че телата им се покоят след тегобите на земния живот.

Злото, това е несъществуването. Нищото.

Да съществуваш, означава да бъдеш добър.

Ала ограничената свобода не е свобода.

Поетът е човешко същество, което живее на този свят, за да вижда и да показва на другите какво е скрито там. Поетът смъква всеки етикет, за да види какво има отдолу. Другите хора се задоволяват с това да гледат етикета.

Разбира се, църквата е здание от камък, дърво и мрамор, което виждаме на земята, в центъра на селата или градовете. Но Църквата не е земен градеж. Тя представлява небето, което е съградено на земята с помощта на символи, защото е невъзможно да се изгради другояче небесна действителност.

И тъй, баща ми беше свещеник в споменатото село, дълго колкото Париж, но обитавано само от двеста души.