Цитати на NeDa

- Няма нужда да намирате чужди пижами, щом никой не ви е молил за това!

Характерно за забранените неща е,че освен дето не трябва да се правят, не може да се обясни защо е така.Или не може да се разбере.Както и да е – ефектът е един и същ.Ето – забраняват ти да правиш дупки в перде.Защо?Ако ти е забранено на земята, на Луната дали не е разрешено?Ако е забранено днес, утре при нужда може дори да е полезно, ако искаш тайно през дупката да наблюдаваш стената. Или ако един ти забранява, а друг, който много-много не му мисли за пердето – няма ли да му е все едно?Къде отива тогава забраната? Или може някой да не обича да му се пращи с плат за пердето, или може да не обича дупки, или да не обича пирони, или направо да не обича неща,които не обича – това сериозни причини ли са? Само че съвсем не е без значение защо именно ти не трябва да правиш именно дупка в именно перде. Какво честно има в това – да не ти се разрешава нещо, което ту е позволено, ту не е, и никой не знае защо, или ако знае – то не цялата истина (за Луната например).
Ето защо първото нещо, което трябва да се направи, е да се извърши онова, което е забранено. Така ще се опиташ сам да разбереш истинската причина. А може би някой ти забранява, защото иска да я разбере преди тебе? Или го е страх?

Любовта още от древни времена е била "причина" за литература. Но ... по един начин описва страданията си младият Вертер, а по друг младият еснаф от доосвобожденската епоха "лице ѝ прясно сирене ... уста ѝ чаша сребърна, език ѝ - захар продава" ...

Животът без любов е това, което е за добрата домакиня къщата без балкон.

На нас когато представлението не ни е харесало - ръкопляскаме. И ако ни е харесало - пак ръкопляскаме!
Защо забравяме мълчанието, този най-силен израз на неодобрение?

- к а ф е - не се пие с лъжичка, нито се сърба!

Не се спирайте да разговаряте на тесни улици с приятели, защото може да се задръсти движението.

И помнете: слабите жени са облагодетелствани от модата! За тях са роклите без ръкави, роклите на едри цветя и напречни райета. Ако сте над седемдесет и пет килограма и "умирате" да носите рокля без ръкави и пола на едри цветя, носете, за да не "умрете", но преди това погладувайте и смъкнете петнадесет килограма!

Преди повече от четиринадесет години през ноември 1935г. бях написал като завършек на един пасаж от "Морал и оръжие" следната мисъл:"Ще дойде денят, когато два враждебни лагера ще застанат един срещу друг, въоръжени с такива средства за изтребление, които позволяват лесно и напълно да се унищожи противникът. Може да настъпи и такъв ден, когато цялото човечество ще бъде разделено на два враждебни лагера. Как ще се държим тогава, както зайците или както вълците? Съдбата на човечеството ще се реши заедно с отговора на този въпрос."

Тъпоумното трудово нервно бързане на модерния цивилизован човек, комуто липсва даже време, за да придобие истинска култура, е напълно чуждо на животните, Дори пчелата и мравката, давани като образец за трудолюбие, прекарват по-голямата част от деня в щастливо безделие, само че ние не виждаме тези лицемери, защото седят в кошера, когато не работят.

И че 96% от населението на Земята говорело на 240 езика и 4% от населението на Земята говорело на 5821 езика, а петдесет и един езика вече се говорели само от един човек.

... войната никога не свършвала, а само придобивала друг облик и се проявявала по друг начин.

Друга част от холандските художници рисували тапети за кухни, тъй като тогава латексът не бил обявен за открит. Пилета, гъски, лук, диня и въобще всякаква храна рисували те, но главно калорична. При внимателно вглеждане, познавачите и сега могат да забележат върху всеки продукт изписани и калориите му, а в долния десен ъгъл и подписа на главния готвач.

Кратка автобиография

Съществувам само когато вали -
тогава не припадам от съмнение.
Живея на ръба на няколко мечти
и страдам от хронично притеснение.

Хилав и грозен бягам от себе си
и все се губя нанякъде.
Но не вярвам въобще в смъртта
и си мисля, че е преднамерено шляене.

От няколко снежинки есенни
за цял живот се натъжавам.
Много трудно свиквам с хората -
почти не ги познавам.

Понякога, когато съм щастлив,
в тревата като дъжд се лутам.
И все не мога да усетя -
живея или се преструвам.

Трябва да ми повярвате: по никакъв начин аз не приписвам човешки качества на животните. По-вярно е, че правя обратното: показвам колко много животинско наследство и досега запълва човека.

Това, което сега птиците упражняват - използването на вятъра, точното преценяване на разстоянието и преди всичко точното познаване на местните ветрови условия и на всички места, където при дадена посока и сила на вятъра съществуват възходящи течения, въздушни ями и вихрови котли, всичко това не е унаследено, а е придобито индивидуално.
И какво ли не правят гаргите с вятъра. На пръв поглед изглежда като че ли вятърът си играе с птиците, както котка с мишка. Ролите обаче са разменени: птиците са тези, които играят с вятъра.

Пролетната буря пее в комина и старите борове пред прозореца на работната ми стая възбудено махат с клони и шумят. Внезапно някъде отвисоко дузина черни, капковидни, източени като снаряди тела се стрелват през сектора облачно небе на моя прозорец. Тежки като камъни, те падат, докато стигнат съвсем близо над върховете на дърветата, и изведнъж придобиват големи, черни криле, стават птици, леки перушинени топки, които бурята подхваща и отново ги изхвърля извън моето зрително поле.
Аз се доближавам до прозореца, за да наблюдавам своеобразната игра, която гаргите предприемат с бурята.

Почти всички възрастни в селото ни пеят в смесения хор. Наричал се смесен, както ни обясни татко, защото онези, които можели да пеят, били смесени с онези, които не умеели да пеят.

Лена прекарва толкова време у нас, че се е превърнала в съседка сама на себе си.

Когато влюбването е вече факт, човек започва преговори със себе си с цел да разбере дали може да си позволи да изживее подобен абсурд.