Цитати на NeDa

Мой салон би могла да бъде пустинята Калахари или възвишението Баумгартен.

Съвременният униформизъм може да доведе до това, че всички да "обличаме" стиховете си в "Н§М".

"Поет не е постоянно състояние, случва се понякога да бъдеш."

Послание

Да пишеш така че просякът
да мисли че са пари.

А тези които умират
че е рождество.

Дори в затворения пясъчен часовник
се случва събитие - пустиня,

Тишина. Слънцето пари. Плочките са ослепително бели. Над уличката, която лъкатуши нагоре, се вият асми, висят гроздове. Под една асма седи баба Мариола и гледа насреща пресния некролог на покойната "тят'Кини". Щом мине някое дете, старухата го спира:
- Иди бабиното, прочети онзи некролог да разбера онази там на колко години се е писала!

През лятото, когато завърших гимназия, аз заминах с още един другар през гара Синдел за Долен Чифлик, където се строеше железопътна линия за Коджабалкан... Цяло лято се трудих и едва припечелих двеста лева, за да внеса тази сума за една открадната книга от училищната библиотека, на която аз бях библиотекар.

Ермитажът
Петър Първи собственоръчно е изрязал един глобус от слонова кост. Ковчегът на Александър Невски, чието име носи софийският храм-паметник на освобождението ни от турците, е излят от сребро - хиляда и петстотин килограма. Очаровани бяхме от една карта на Съветския съюз, мозайка, направена от 145 000 скъпоценни камъни: рубини, зелени изумруди, млечни и бели опали, планински кристали, александрити.

За "Света София", Истанбул
Десет хиляди зидари издигнаха храма за шест години.

Последни есенни щурци - непоправими трубадури,
подели свойта старомодна мелодия от сън и мрак!

...
Последни есенни щурци - не им разбирам от езика,
но как сиротно отзвучава, с какви догадки ме диви!
И вече знам, че някой ден един от тях ще ме повика
в невидимата си държава под сухи листи и треви.

И аз ще тръгна като сляп: в преливането на боите
кафяв - от дъбовата шума, и от здрачаването - син ...
Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците - с един по-малко, щурците - повече с един!

Щърбав краешник слънце занича...

из "Завист"

Селянинът с хляба

Сякаш малка пролетна земя
е в ръце понесъл.
Тихо и щастливо се засмя
и отмина весел.

Селянинът не изглежда слаб.
Огрубели пръсти.
Селянинът ще отчупи хляб.
Без да се прекръсти.

Камък до камък. Ръждива ограда.
Вече отдавна лежат в тишина
дядо ми Делчо и баба ми Рада.
В селските гробища. Мъж и жена.

Неразумно щастливи и рисковано млади

из "Акордеон"

Въртят се в паметта ми вълчи сватби,
жълт минзухар по припеци приижда,
кръжат пера от ястребови свади
над впепелени вчерашни пладнища.

Под майски дъжд и в августовска жега
пелин расте по мойта вехта диря.
А татко ми върви с овчарска гега -
звездите и овцете си разтиря.

Единствен изход имаме: пътувайте!
С несрещани и срещнати общувайте.

Ах, тоя стрелнат в мъглите Рожен!
От слънце ресан, от вихри рошен.

С трева - постелка, с камък - възглаве,
който го види, не го забравя.

Над синя пряспа омайно цвете
напъпва зиме, разцъфва лете.

Пастири сучат кръстати върви,
в ручеи рипат луди пъстърви.

В хайдушка диря върви гайдаря
и с ясна гайда сам разговоря.

Слуша го Рожен сладко унесен...
Какво е Рожен без харна песен!

Пушка да пукне, гора се люшка...
Какво е Рожен без вярна пушка!

Два рога свирят нейде под Рожен:
един - разнежен, и друг - тревожен.

Първият пее, вторият плаче:
"Бела съм, бела, юначе..."

Минах по Рожен, заспах на Рожен -
като в детинска люлка положен.

С Рожен до днеска аз се прощавам:
надолу слизам, горе оставам!

Ние сме неизтребимо племе
и ще минем с непревити колена
през чере́шово, през ябълково време ...

И през всички други времена!

Растат вечерни шумове полека,
в небето се избистря месец нов...
Колко земя е нужна на човека?

Мъдрецът няма отговор готов!

С бразди - за хляб, с цветя - за пеперуди
една земя го чака всеки ден:
от край до край - за нея да се труди
и крачка-две - да легне уморен.

Времето най-сетне се беше стоплило, белият гребе на Витоша ставаше все по-дрипав и кален.