Цитати на NeDa

Може би впечатлението се подсилваше от моряшката фанелка с избелели сини ивици, както бяха избелели и пожълтели мустаците му - две щипки памук, бърсали йодна тинктура.

Някъде през девет стаи в десета, навярно в кухнята, капеше чешма - кап... кап... кап... водна рима до безкрайност.

Не знае жълъдът,
когато пада,
садило ли го чака
или зурла.

...vivat
Археологията е за оцелелите.

Премръзнало врабче
в снега. Как пее...
В останалото време,
казват, вдига шум.

Да обърнем внимание и на английската страст към залаганията. В продължение на 250 години, в периода между края на XVI и началото на XIX век, правителствата с радост толерирали националната страст към залаганията, организирали държавни лотарии, а печалбите отивали за финансиране - между другото - на войните срещу Наполеон и строителството на Британския музей.

Джордж Стайнър: "Никога няма да срещнеш Сартр в английско кафене по две причини. А:няма го Сартр. Б. няма кафенета".
Навсякъде - от Лисабон до Ленинград - човек може да влезе в някое кафене и да си поръча чаша вино, или да прекара часове над едно кафе. В кафенетата поколенията и половете се смесват, времето добива второстепенно значение. За разлика от тях кръчмите имат мъжка, зряла, алкохолна атмосфера и в тях хората са някак по-припряни. Човек не отива в кръчма, за да се отдава на самостоятелни занимания, като да чете вестник например(едно от обичайните занимания на посетителите на европейските кафенета), нито пък да си поразмърда мозъка с една игра на шах. В кръчмата се отива, за да се пие.

"Ние водим война с Германия, Австрия и алкохола; доколкото виждаме, най-смъртоносният от тези врагове е алкохолът:. Лойд Джордж, министър на финансите, 1915

Най-ужасяващото в проявата на насилие от страна на английските хулигани е отсъствието на всякакъв повод.

Върховно въплъщение на представата за Британия е британското кралско семейство. Амбицията за постигане на обединено кралство е изразена във внушителния списък от титли след името на престолонаследника: Чарлс е принц на Уелс, херцог на Корнуол, херцог на Ротиси, граф Карик и барон Ренфру, Господар на островите и Велик Стюард на Шотландия.

тъкмо по това време, страната преживяваше една от фазите в своята история, през която англичанинът можеше да бъде описан като "жител на остров в северно море, управляван от шотландци".

Бихме могли да започнем с оценка на това, което Англия е дала на света.
И веднага се сблъскваме с първия проблем. Защото най-голямото наследство, завещано от Англия на останала част от човечеството, е езикът. Когато исландец срещне перуанец, двамата прибягват до английския, за да се разберат...
Английският език е езикът на технологиите, науката, туризма и международната политика. 3/4 от пътуващите по света писма се пишат на английски език, 4/5 от от базата данни, съхранявана в компютрите по целия свят, е на английски, 2/3 от учените по света ползват английски. Английският е универсален диалект - лесно е да бъде научен, а още по-лесно - да се говори на лош английски. Дори да понаучиш съвсем малко английски, пак е от полза - приблизително 1/4 от населението на света ползва английски език в някаква степен.
В момента, когато един французин отвори уста, той прави декларация за идентичността си. Французите говорят на френски. Англичаните говорят на език, който не принадлежи никому.

Считало се, че съзнанието на мъжа функционира практично, в съответствие с едно системно образование, докато женското съзнание е бъркотия от интуиции. Следователно изразът "образована жена" бил съставен от две взаимоизключващи е понятия;

Първият от световноизвестните тенис-турнири в Уимбълдън се провежда в 1877 година.
Англичаните определят стандартните разстояния за състезанията по гребане, бягане, плуване и регламентират първите съвременни конни надбягвания.
Англичаните са изобретили страничните стълбове на футболните врати, хронометрите и състезателните лодки. Те първи се заемат със селекцията на коне за надбягвания.
Спортът категорично заема централно място е английската култура.

"Това, което поразява всеки чужденец що се отнася до английското време (пише Бил Брайсън), е че всъщност него почти го няма. Всички онези явления в други краища на света, които придават на природата отсенки на вълнение, непредсказуемост и опасност - торнада, мусони, бушуващи виелици, страховити градушки - са почти напълно непознати на Британските острови и аз нямам абсолютно нищо против. Харесва ми да се обличам с един и същ тип дрехи всеки ден от годината."

Ако минете с кола през което и да е предградие в Англия, първото нещо, което ще ви направи впечатление е, че почти всяка къща си има име. Защо? Има напълно задоволителна улична номерация, благодарение на която всяко писмо ще стигне много по-сигурно до адресата, отколкото ако се разчита на мъгляви наименования от рода на "Сенчеста ливада", "Моят подслон" или шотландски имена като "Дънроумин" например. Но даването на име на една постройка предполага емоционален ангажимент към мястото, което обитаваш. Имената са израз на индивидуалност. Цифрите са израз на общност или анонимност.

Най-ярката картина от разказите на Шерлок Холмс не е как великият детектив решава поредната загадка, а по-скоро как той и приятелят му доктор Уотсън дремят, потънали в дружеско мълчание в дневната на "Бейкър Стрййт", а покоят им е внезапно смутен от посетител, който отчаяно търси помощта им. Това му е лошото на външния свят. Постоянно смущава домашния ти покой.

Контрастът с подчертаната страст на англичаните към словото не може да бъде по-крещящ. Това пристрастие се изразява в абсурдната свръхпродукция на британския издателски бизнес - във Великобритания се издават 100 000 нови заглавия годишно - повече от целия издателски капацитет на Америка, както и във факта, че страната произвежда повече вестници на глава от населението от мнозинството останали държави по света...

"Нашата скъпа монархия ще бъде изместена от някакъв президент, управляващ от континента, а на мястото на "Юниън Джек" ще се вее онзи отвратителен син парцал с дванайсетте противни жълти звезди, а всички ние ще трябва да пеем новия Евро-химн по мелодията на "Ода на радостта" от Бетовен, въпреки че текстът би трябвало да гласи "Сбогом, Британия!".
из текст на Стивън Гарнет ( "The Battle for the Real Counties of Britain"" ), "Тази Англия", 1997

Тази учудващо неагресивна линия осигурява на списанието ( "Тази Англия", основано 1967) забележителен търговски успех - всеки брой, излизащ на два месеца се продава в четвъртмилионен тираж. Тридесет години по-късно, всеки брой на "Тази Англия" все още има по-висок тираж от най-четените политически списания взети заедно. Редакторът, на чието вдъхновение се дължи линията на списанието, описва читателската му публика така: "не само херцози, но и други прекрасни хора - боклукчии, пенсионери от Ийст Енд, съдии и моряци, съпрузи на свещеници-мисионери, далеч от родината, кралски особи и продавачки, моми и момци от Ланкашър до другия край на света ... почтени, богобоязливи хора, които казват открито мнението си и си носят кръста - независимо от това дали носят епископска митра или мини-пола.