Цитати на NeDa

Застанал на кърмата, винаги си мисля:
Светът - Божествен кораб - с
гръдта си смело среша
Пространството и времето,
и всички хора по земята
заедно пътуват, странстват,
в една посока плават.

Разбрах, че е достатъчно да бъдеш с тия, които харесваш...
Друг вид блаженство аз не диря, плувам във това като в море.
Всеки е нужен някъде...
всеки има свое място в шествието.
Защото всичко е шествие.
Вселената е шествие с
движение отмерено и съвършено.

А ето, сега ми се струва, че
тревата е хубавата,
неподстригана коса на гробовете!

Песен за себе си

На златен прах превърнах любовта си и мина вятър и не я докосна.
На книжен кораб я превърнах после, но кораба реката не отнесе.
Превърнах я в хвърчило и я пуснах, след седем дни небето ми я върна.
Реших да я продам, но купувачът умря, преди да може да я купи.
И ето ме, живея с любовта си във малка къща със стени от восък.

Лятна вечер - пирамида от щурци.
Звездна вечер хвърлена в небето.
На прага седнала луната,
пуши с лула и гледа на карти.
Славеева песен бодва момичето
и то изпуска пръстена си в кладенеца.
Къде вече ще го намериш - нощта е кладенец!

Поне да имаше в живота ни забрава!
С ръка да махнеш и да свърши всичко!
А то - завинаги - печатът си остава,
докрай да ти личи, че си обичал!

Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата.

На пролетта вратите ще заключа, за да останеш винаги във нея.
От облаци легло ще ти направя, а от светулки - светеща пътека.
И ще ти дам дъждовна колесница, на капрата със кочияш измокрен,
със девет коня като девет бури, а пък десетия - мъглата ранна,
да обикаляш от зори до вечер по калдъръми в задните дворове,
роса да нижеш, да броиш минути, а нощем до прозореца с решетка
от славеева песен изтъкана, да молиш боговете да се върна.

И сътворих дъгата, за да може по кратък път да мине обичта ми,
по таен път да мине, неусетно и неочаквано да те споходи
и като коледар да те събуди по късна нощ, та боса да отвориш
и да останеш стресната на прага, на раменете със случайна дреха.

Наивният може да бъде обесен на звук от цигулка, той ще вярва, че това е въже.

Това е всичко

Пресъхнах бавно. Кладенец безводен.
Това е всичко. Страшна яснота.
За теб е рано още да си спомен.
За мен е късно пак да съм мечта.

От спомените

Бърборехме си,
изведнъж замлъкнахме.
На терасата влезе момиче,
ах, красиво,
прекалено красиво
за нашето спокойно тук прекарване.

Башя уплашено погледна мъжа си.
Кристина несъзнателно
погали Збишек.
Аз си помислих: ще ти се обадя,
засега - ще кажа - не идвай,
прогнозата е за дълги дъждовни дни.

Само Агнешка, вдовицата,
поздрави с усмивка красавицата.

Трите най-странни думи

Когато изговарям думата Бъдеще,
първата сричка е останала в миналото.

Когато изговарям думата Тишина,
я унищожавам.

Когато изговарям думата Нищо.
създавам нещо, което не се вмества в никоя същност.

Този дом, драга моя, е пустинята Гоби, нескончаеми километри пясък без ни един оазис и безмълвието на устата ми ... Затова когато някой нахлуе в самотата ми, аз се чувствам, право да ви кажа, като отшелник, срещнал друг отшелник ... и се мъча да си припомня морза на думите.

Ние сме, ако мога така да се изразя, съвременници и нашите успоредни пътища най-сетне ще се пресекат у дома с мекушавата радост, с която се сливат два макарона.

Всеки вторник и петък жена от Зелени нос, която изобщо не съм виждал и с която общувам посредством учтиви бележки, оставени на кухненския шкаф, връща мебелите и вещите в твърде геометричната подредба на самотата с безличния асептичен вид на манипулационна поради липсата на прах, и простира на балконската тел еднообразните ми мъжки дрехи, които никакъв сутиен не развеселява с намеци за семейност.

Би трябвало всички да носим тиранти, та душата ни да не се смъква толкова в петите, съветвал приятелите си Видали, ... и може би тогава ще престанем да се спъваме в свлечените подгъви на гримираните си замисли, с толкова лош дъх, ако ги погледнем отблизо.

архитектка по благоустройство, която нощем слага контактните си лещи в пепелника и с този стриптийз на диоптри губи премрежената омайност на погледа...

ще дойдете тук, както обикновено, да закотвите мълчанието си в залив от питиета

Всяка сутрин в огледалото откривам, че съм остарял, пяната за бръснене ме превръща в Дядо Коледа по пижама ...