Цитати на NeDa

Има едно легендарно английско вестникарско заглавие, което обяснява всичко, което има да се казва по отношение на връзките на страната с останалата част от Европа: "Мъгла над Ламанша - континентът откъснат от нас".

Забележителната история на Алегзандър Селкърк, морякът-нехранимайко, озовал се на необитаем остров близо до тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, също пленява английското въображение. След разправия със собственика на кораба, Селкърк бил изоставен близо до чилийския бряг, на остров Хуан Фернандес, и бил намерен едва на 31 януари 1709 година от екипажа на друг английски кораб, който пристанал на острова, за да закърпи пробойни и да лекува болните от екипажа, след като заобиколил нос Хорн. За свое голямо удивление моряците открили на острова човек, облечен в кози кожи, който говорел английски, макар и с известно затруднение. Той бил живял сам на острова в продължение на четири години... Шест години по-късно Даниел Дефо взема историята на Селкърк, разказите му за лова на диви кози, за това как сам си правил ножове и после си шиел дрехи от коза кожа, за основа на романа си "Робинзон Крузо" - един от първите и със сигурност един от най-популярните романи на всички времена.

В света има толкова качества и Особености, че са предостатъчни за всички...

Страх

Боже, колко необетован свят
между тичинки, между съзвездия -
светли бездни от аромат,
галактични стъмени бездни...

И сред тях безкрайно ечи
оглушителното мълчание,
ненаселено от очи,
от пчели, от криле и длани ...

Няма място за празнота
повече под небето ...
Просто веднага ще рухне света,
ако някой откъсне цвете.

Научихме се - просто живеем по рецепта,
в уют под керемиди и сигурност по щат.
Изрядко ни събужда забравената клетва,
тъй както дъжд случаен - пресъхнал водопад.

И тъй:
животът си минава,
и ако нещичко остава,
което може да ни грее
през дните, дето ги живеем -
едва ли ще е туй, което
сме гонили през битието,
а нещо ... - мъничко и тайно,
споходило ни най-случайно.

Това бяха естествено много скъпи играчки, каквито приятелите на Момо никога не бяха притежавали, а самата Момо пък въобще никога. Преди всичко тези неща бяха толкова съвършени до най-малките подробности, че с тях човек нямаше какво да си представя. Често децата часове наред седяха и гледаха с напрежение и същевременно отегчено една такава вещ, която ръмжеше наоколо, клатушкаше се или се въртеше в кръг, но нищо повече не им хрумваше. Затова накрая отново се връщаха при своите стари игри, за които им бяха достатъчни само няколко кутийки, една скъсана покривка за маса, малка къртичина или шепа камъчета. С тях човек можеше да си представи всичко.

Казвам ти, Момо, най-опасното нещо в живота са мечтите, които се сбъдват.

Катеричка рунтавелка
по брезата вън се стрелка
и след малко - скок! - от клона
се прехвърля на балкона,
а защо дошла е, знам -
чака орех да ѝ дам.
Гледам с весел интерес
пъргавите ѝ движения,
но да ѝ откажа днес
имам две съображения.
- Първо - казвам ѝ, - без орехи
вече ми остави къщата;
второ, вярно е, говорихме,
но не знам дали си същата ...

Сбогом, мое море, сбогом мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

...
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно ...

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо,

една случайна песен птича,
един нелош човешки път ...

небе като опнат атлаз

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Един билет, една случайна книга,
един предлог за тръгване на път -
във същност колко мъничко ни стига,
да стане съвсем инакъв светът.

"Свободен миг"

Забърза крачка, за да стигне у дома по-бързо, да се затвори между четири стени и най-сетне да се спаси от преследването на синевата, да коленичи и да издигне до небето като катедрала от радост вика на щастлива жена.

- Много го усуква, ми се струва, в много памук увива бодила ...

Няма по-голям, по-колеблив ден през годината от велика събота - влачи се, пристъпва бавно, поспира се, прави крачка напред и две назад и няма намерение да се свечери. Призляваше им на постещите християни, когато минаваха край фурните, които благоухаеха; домакините, възбудени, подреждаха къщите, големите огньове горяха, дворовете бяха чисто измити, а сърцата се бяха разтворили и чакаха. Чакаха да залезе вече слънцето и от земята да се възкачи нощта - ласкава, синя, изпълнена с "Христос възкресе".

Въздишките им така пуфкаха една след друга, като че варяха каша.

Върховете на дърветата под нея се огъваха като треви от вятъра. Над покривите на къщите летяха като изплашени птици стари вестници и непотребни хартии. От някой балкон вихърът бе успял да задигне забравено пране и из въздуха хвърчаха гащи, ризи, комбинезони, блузи и чаршафи. Една жълто-червена пижама отчаяно размахваше крачоли и ръкави като неопитен плувец. Двайсетина чорапа летяха, подредени на клин - истинско ято диви гъски. Синя вълнена жилетка с яростно разперени ръкави се нахвърляше като ястреб върху ято бели носни кърпи. Черен официален костюм се носеше заедно със закачалката си из въздуха, строг като училищен инспектор,а сива кръгла шапка се стремеше да го догони. Четири шлифера играеха чудно хоро и весело размахваха колани. Пъстра плисирана пола танцуваше с дочени панталони, а розов пуловер правеше трудни гимнастически упражнения.

Болката не е да те набият до припадък. Не е и да си порежеш стъпалото на парче стъкло и после да те шият в аптеката. Болката е онова,от което те заболява душата и с което трябва да умреш, без да можеш да откриеш тайната си на никого. Болка, от която ти отмаляват ръцете и мозъкът и от която не можеш дори да обърнеш глава на възглавницата.