Цитати на NeDa

Сега, когато вече знаех какво е нежност, аз дарявах нежност на всичко, което обичах.

- Ако не искат да ме дадат, ще ме купиш. Татко няма никакви пари. Сигурен съм, че ще ме продаде. Ако поиска много, можеш да ме купиш на изплащане. Сеу Жакоб например продава така ...

Потресаващо е до каква степен сме невидими за ближните си...

Потресаващо е до каква степен сме невидими за ближните си...

чужда е онази страна, в която няма кой да те посрещне.

Липсата на физическа нежност помежду ни и пестеливостта в проявата на емоции няха неписани правила в живота на семейството ни. Самата тя не умееше да изразява чувствата си, не научи и нас, а след време на всички ни се струваше твърде късно да поправим нещата.

В крайна сметка намери начин да си помогне, Започна да използва умалителни, към които не прибягваше никога преди...Те ѝ служеха като малки магнити и колкото и да е странно, разпилените думи отново се подреждаха... Може би с тях като със слюнка размекваше в устата си твърдите бонбони на думите или пък просто печелеше време до новата дума, до следващото изречение.
Или пък така не се чувстваше толкова самотна. Говореше галено на света, който я заобикаляше, и по този начин той ѝ изглеждаше по-малък и не толкова заплашителен.

МЪЖЪТ. А как се казва, забравих да я питам най-важното - как се казва?
ЖЕНАТА. Франсоа.
МЪЖЪТ. Франсоа? Че какво е тъй име? Франсоа! Да не би да е французин, че Франсоа?
ЖЕНАТА. Родените там...
МЪЖЪТ. Но нали е ...е, наполовина, но е българин, макар наполовина, но е българин, как тъй Франсоа?
ЖЕНАТА. Те са деца на света.
МЪЖЪТ. Деца на света ли? На кой свят? Няма свят! Има тук - или там! Защо не кажат направо, че бягат оттук там, бягат!
из "Деца на света"

ЙОСИФ. Архитект е уж, ама не ще да строи къщи - строи чешми.
МАРИЯ. Какви чешми?
ЙОСИФ. Селски чешми. Крайпътни чешми. Всякакви чешми, с чучурчета.
МАРИЯ. Интересно.
ЙОСИФ. Сега решил да построи чешма насред планината, дето никой няма да минава, кой ще ти пие от чешмата, питам го, а той вика: няма значение, важното е, че ще е красива и от нея ще тече кристално чиста вода, ако не човек, да пият птичките, вика...
МАРИЯ. А защо не искаш да строиш къщи?
ЙОСИФ. Не желаел да строи затвори...
АНГЕЛ. В затвора те натикват насила и те заключват отвън, а в къщата си влизаш сам и се заключваш отвътре, сам...
Слагаме си таван ... и тъй като на тавана няма нищо друго за гледане, освен една обесена лампа, човек полека-лека забравя, отвиква да гледа нагоре.
Забравяме, че там - над тавана - има небе, звезди, вселена ... За да се мислим за по-големи - все по-малък правим своя свят, ограждаме се със стени, тавани ... Затова не искам да строя къщи. Чешмите са под голото небе.

из "Всички луди ме обичат"

Щастието няма сегашно време. Цял живот всъщност ний се мъчим да повторим оня миг - всеки има един такъв миг: някакво море, пясък, звезди и две голи тела върху пясъка ... - цял живот се опитваме пак да се докоснем до онова, което със закъснение разбираме, че е било щастие, но щастието е като цвета на мимозата - докоснеш ли го, затваря се; отминеш, обърнеш се - пак разцъфтява. Но това е вече споменът. Щастието е спомен. И цял живот обикаляме около могилите на спомените, както престъпникът - около мястото на престъплението ... и най-безплодното усилие на човека е да превърне спомена в реалност. Бяхме.
- Бях-ме! Колко щастливи бяхме, Боже мой!

из "Адът - това съм аз"

ИИСУС. Всеки знае, че ще умре някога - и живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче - утре ...
из "Тайното евангелие на Иоан"

Къде впрочем бяха те, тези славни хора, за които ми бе говорил баща ми...?
Те вървяха по тротоара, купуваха вестници, качваха се на автобуса - малки, подвижни късчета самота, които се поздравяват и се избягват, пустинни островчета, които не вярват в континенти; баща ми ме беше излъгал, хората не съществуваха и това, което виждах на улицата, бе само дрешник. Свлечена кожа, износени дрехи - светът беше един огромен Жестар-Фелюш. С празни ръкави, откъдето нито една братска ръка не се протягаше към мен. Улицата беше пълна със сака и панталони, с шапки и обувки, един огромен изоставен дрешник, който се опитваше да измами света, да се накичи с име, адрес, мисъл.

Въпросителен знак

защо
хората
са
толкова
втренчени
в
неяснотата,
татко...

Вземи
моите гласни струни
направи от тях обеци
за своите красиви миди на ушите
така ще чуваш по-отчетливо когато
шепна колко безбрежно те желая.

Да, онова, което не правя за един долар, не го правя и за един милион.

Всичко е различно в този град
слънцето е винаги квадрат
Сладоледът е от лук и месечина,
пеперудите ядат малини.

Залези от ананас

Пеперудовата страна се оказа територия без държавна граница, където няма войни, бедност и земетресения, хората са усмихнати; снежинките са големи колкото футболни топки; а паяжините хрупат чипс.
Облаците са сто процента ванилови...
- В Пеперудовата страна какво ядат? - попита Мая...
Заваляха предложения:
сигурно нещо много пеперудено; само малини; не, не, залези от ананас.

Отчаяно признание

Дора с нас не рита в двора
и уви, не ми е фен.
Казвам:"Стой да поговорим..."
Казва:"Бързам. Някой ден."

Все си тръгва...Разберете-
и учтиво да я спреш,
Дора вечно е заета.
Дора ходи на солфеж.

Затова над книги скучни
аз, отчаян футболист,
седнах нотите да уча!
И ѝ връчих нотен лист:

Ми-ла си ми, До-ре!

Отдалеченото във времето събитие винаги изглежда малко по-добро от това, което всъщност е било - паметта е невероятна измамница.

... снимките затварят видимото в правоъгълник. Видимото без рамка е винаги друго нещо.