Цитати на NeDa

Метеорология

Колкото по-тъмни
стават небесата -
по-скоро ще съмне,
ще изгрей зората!
1950

Тихичко

Реката тихичко си пей,
гората тихичко шушука,
и тихичко ми се живей
сред тихичката скука тука.
1950

Все една
"Две очи - бездни безмерни";
"две очи - череши черни" -
все една любов изгаря
и поета, и овчаря.
1950

Женското сърце е разтегливо,
майчиното - непроменливо.
1951

Реализъм

Кръст; на кръста надпис прост:
"Тук почива тоз и тоз", -
всъщност: смок един почива,
свит в парливата коприва.
1950

Човек

Болен - черква построява;
оздравей ли - свещ не дава.
1951

За тиквата

Тиквата е нещо просто
само върху рамене.
1951

Завет

Посадете ми на гроба бурен -
той е знак за истинска печал,
отразил живота ни културен
в съвършено верния му хал.
1950

В блатото

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950

Септември е най-хубавият месец за мечтателите. Тогава дните са по-хладни, слънцето грее изкосо и не препича, вятърът от хълмовете слиза лек и напоен с дъха на ранна есен. А самите хълмове са потънали в пъстрите багри на есента - от сребърно бяло, до мораво и тъмно червено.

Тежката каса се разтваряше твърде често за черкви, манастири и училища.

На младите сънят лежи на възглавницата. Едва си допрат главите до нея и той им затваря очите с хубави видения.

При касетките обаче никога не можеш да нацелиш точно началото на парчето. Ето защо всеки път получаваш различен откъс. От музика, от спомени, от любов.

Нищо не ни връща към даден момент от живота ни така, както музиката.

Не знаех какво да правя без Рене.
Не знаех какво съм.
Нямах съществително.

Те живеят в този безпорядък, в тази рекламност, в този свят и да ги възпитаваме извън него, ще означава те да не могат да се приспособят към живота и да се сблъскат с него още на двадесет години. Трябва да измислим отново сезони.
Защото, разбира се, можем да им купим най-модерната училищна чанта, последната плоча, да ги изпратим на зимен спорт и да си въобразим, че това е достатъчно. Можем също така да ги накараме да слушат Бах, да им внушим презрение към джаза и "йе-йе", да им създадем навик за добро четиво, запалена камина и семейни вечери. Но кой ще направи връзката между двете? Между Бах и Буле, между семейството и света?

Облегната на една стена на улица Сент-Андре-де-з-Ар, малко раздърпана, чакам Жак ... Към мен се приближава висок, зле облечен младеж.
- Случайно да имате сто франка?
В шеговито настроение аз отговарям:
- Тъкмо мислех да ви питам същото.
Той:
- Така ли? Заповядайте.
И пъхва в ръката ми малка монета, която аз объркано приемам.
Запазих я дълго, докато едно от децата я отмъкна и я превърна в карамели... Това не беше ...свещената милостиня, която беднякът дава на по-беден от себе си. Нищо себепожертвувателно и сурово няма в този дребен жест, просто волно веселие, свободен начин на живот, пренебрежение на богатствата на света на човек, сигурен, че пак ще стъпи здраво на земята.

Излъчиха предаване за нея. Жаклин, тридесетгодишна, с шест деца...
Жаклин, претрупана с работа, с мъж, който се връща от завода с нищожна заплата и с нетърпимо главоболие, все пак е и кокетна. Тя облича децата си в бяло, чисто бяло, просто предизвикателно, хвърлящо се в очи. Жаклин няма перална машина. Казват ѝ:
- В бяло! Вие сте луда!
Тя се усмихва - първата женствена, малко лукава усмивка, с мило предизвикателство в очите.
- Ама така е, разбира се.
Това е нейният разкош, нейният подпис, нейната заврънкулка, която художникът слага долу на платното на едно произведение без цел, просто така, за удоволствие. Жаклин добавя:
- Все пак отвреме-навреме можем да си позволим някоя малка лудост.

Има хора, които не са създадени за завеси. Има хора, на които чиниите никога не са от един и същ сервиз.

Госпожа Жозет знае адреса на много лекари, лечители с игли, ясновидки; може да ви каже къде да заведете децата си през ваканцията, къде да си купите абажур, да учите китара или да получите първа помощ. С памет, четене и самота намира разрешение на всичко.