Цитати на NeDa
Общо 5594 цитата от 1399
заглавия.
За една къща най-важното е дали всички се чувстват у дома. Даже не най-важното, а единственото.
Мислиш си, че знаеш всичко за храната, че тя е нещо съвсем просто. Но забравяш колко много ресторант има в ресторантските ястия и колко много дом в сготвените у дома.
Винаги съм бил по детайлите. Винаги следя къде какво слагам; напасвам цветовете и размерите; не пренебрегвам съгласуването по предназначение, нито неизбежния контраст. При мен например вилицата винаги лежи вдясно от ножа, никога ножът вдясно от вилицата. Дори в чинията загребвам граховите зърна според големината и оформям ориза в еднакви заоблени хапки. Само супата ми създава проблеми: юфката все я тегли към хаоса; течността е своенравна; фидето се разпада. С варенките по-лесно се излиза наглава - плуват по повърхността, непроменливи са, приликите и разликите бързо се забелязват. Ето това исках да кажа: благодарен съм на малките неща, които правят живота по-простичък.
Защото една обич отваря пътя за многократно повтаряне на любовта.
Интересно е, че децата никога не са ме молили за какъвто и да е коментар за формата на стиховете. Не ги учудват нито римите, нито ритъмът, а и белият стих приемат без съпротива. Поглъщат метафорите като нещо най-нормално на този свят, без да искат разяснения. Стихът е нещо естествено, стихът си е стих и толкова. Стихът е специално, по-добро говорене. Като ловенето на пеперуди. Гонитба на смисъл.
Най-първо — лениво — като костенурка —
машината — в шините — шумно — протърка
издърпа вагоните троснато влака —
и вижте го вече! — по релсите трака,
пуфти и свисти, в скоростта се увлича
и блъска и тряска, бърбори и тича…
Къде? Докъде? Закъде? Накъде?
Нататък! — Нататък! — Нататъка, де!
Полето, селцето, тунела, леса…
Ще бързам, да стигна, да спазя часа!
И в такта тактува, и чука, и трака—та:
пак в такта, чак в такта, как в такта?
Така-така.
из"Локомотив"
машината — в шините — шумно — протърка
издърпа вагоните троснато влака —
и вижте го вече! — по релсите трака,
пуфти и свисти, в скоростта се увлича
и блъска и тряска, бърбори и тича…
Къде? Докъде? Закъде? Накъде?
Нататък! — Нататък! — Нататъка, де!
Полето, селцето, тунела, леса…
Ще бързам, да стигна, да спазя часа!
И в такта тактува, и чука, и трака—та:
пак в такта, чак в такта, как в такта?
Така-така.
из"Локомотив"
Колкото е по-грамаден юнакът, по се трайно и силно плаши.
От мене да знаеш: по-глухо и по-пусто място от навалицата няма.
Колко хубави мечти
носиш в своите купета,
влак преминал през гори
и през ширнати полета!
носиш в своите купета,
влак преминал през гори
и през ширнати полета!
... Прикапа дъжд над гората. Ситен дъжд, като мъгла се провлече. И отмина. Парче от дъга се метна над дола като недоправен мост. Мечка се жени - дъжд вали, слънце грее. После дъгата полека развали моста си и го премести другаде. Гората оправи разрошените си пера, почна да оцежда капки и светна, окъпана и още влажна. И някъде там из влажното зелено все кукаше кукувица, наблизо и надалече.
Дотук дерето е нормално дере. И изведнъж, без всякакви подготовки, то се превръща в дълбока планинска цепка, в страховит каньон с отвесни стени, от стена до стена няколко метра, а нагоре метрите губят броя си във висотите. Сякаш планината се разпукнала на две, сама и доброволно, от върха до дъното, за да отвори път на тия бистри води. Помогнали ѝ водите, те лизали скалата дълго и я пролизали. Разбира се, пътеката свършва дотук. Оттук тя се превръща на козя и скача от камък на камък, гази през вирчета и вирове, дето водата утихва и се изцъкля за миг, такава кристална и първосъздадена като небе. За да се втурне след това отново и да зашуми по праговете. И колкото по-навътре - толкова по-диво и усойно става ждрелото ... Дървета и храсти се държат за камъните с по някой оцелял корен-пръст, останалите пръсти пипнешком търсят опората, която пороите им отнесли някога.
На стенния календар му се прииска да разбърка всички дни и месеци, а пердетата на прозорците започнаха да изглеждат така, сякаш не са окачени, а обесени там за някакво престъпление.
Маминият термометър
Мама
е познавачка голяма
на нашите температури.
Няма термометър да тури
като хората и да чака,
ами целува мене,
целува кака
и казва:
— Днеска Петьо добре е! Гледам,
че има трийсет и седем.
Обаче кака му Нина
има трийсет и седем и две десети.
Знаете къде е хинина,
бързо го донесете!
Ние вдигаме с кака гълчава,
зер хинина не носи сладост.
Да, но термометърът потвърждава
мамините думи до градус.
От някоя и друга година
не се и опитваме даже
да протестираме с кака Нина —
гълтаме, каквото ни каже.
Само на мен ми се струва,
че мама мъничко хитрува,
та с целувки проверки прави
доста често, когато сме здрави…
Мама
е познавачка голяма
на нашите температури.
Няма термометър да тури
като хората и да чака,
ами целува мене,
целува кака
и казва:
— Днеска Петьо добре е! Гледам,
че има трийсет и седем.
Обаче кака му Нина
има трийсет и седем и две десети.
Знаете къде е хинина,
бързо го донесете!
Ние вдигаме с кака гълчава,
зер хинина не носи сладост.
Да, но термометърът потвърждава
мамините думи до градус.
От някоя и друга година
не се и опитваме даже
да протестираме с кака Нина —
гълтаме, каквото ни каже.
Само на мен ми се струва,
че мама мъничко хитрува,
та с целувки проверки прави
доста често, когато сме здрави…
Жена, деца,
внуци, съседи,
шефове, подчинени,
дори магазинери,
всички истински
те обичат.
Не ти стига.
Ама никак.
внуци, съседи,
шефове, подчинени,
дори магазинери,
всички истински
те обичат.
Не ти стига.
Ама никак.
Ходиш на работа,
учиш занаяти,
поддържаш връзка с приятели,
изплащаш апартамента,
грижиш се за децата си
с неумолимото чувство,
че май ти свършва времето.
учиш занаяти,
поддържаш връзка с приятели,
изплащаш апартамента,
грижиш се за децата си
с неумолимото чувство,
че май ти свършва времето.
Знаеш ли откъде е дошла единицата мярка за скъпоценни камъни? Представи си, от едно дърво, което расте в пустинните области на Арабския полуостров. Наричат го каратина силиква. Костилките на плодовете му са твърди, плоски и винаги тежат точно 0.2 грама. Забелязали това златарите и започнали да ги използват вместо грамчета на везните си.
Ръкавчето на мравчето
По мравешката пътечка,
както си ходеше мравчето,
се закачи на една клечка
и си скъса ръкавчето.
Ходи мравчето и се оглежда.
Що да стори с тая скъсана ризка?
От кукувичата прежда
отива конци да поиска.
После взема от младата трънка
игличка тънка
и тъй умело си зашива ръкава,
че той пак новичък става.
По мравешката пътечка,
както си ходеше мравчето,
се закачи на една клечка
и си скъса ръкавчето.
Ходи мравчето и се оглежда.
Що да стори с тая скъсана ризка?
От кукувичата прежда
отива конци да поиска.
После взема от младата трънка
игличка тънка
и тъй умело си зашива ръкава,
че той пак новичък става.
Обърната залъгалка
Изморих се да почивам,
връщам се да си отивам.
Гледам във една горичка
клонче кацнало на птичка.
Край селото до патока
вика "па-па-па" потока.
Гъски пасат баба стара
край една дълбока бара.
Още неорана нива
към орачите отива.
Също чух да се шушука,
че родителите тука
не си слушали децата..
Е, разбрахте ли шегата?
Изморих се да почивам,
връщам се да си отивам.
Гледам във една горичка
клонче кацнало на птичка.
Край селото до патока
вика "па-па-па" потока.
Гъски пасат баба стара
край една дълбока бара.
Още неорана нива
към орачите отива.
Също чух да се шушука,
че родителите тука
не си слушали децата..
Е, разбрахте ли шегата?
Красавица крава
Крава хрупа тревица
покрай бистра речица.
Хрупа и се навежда,
в реката се оглежда
и си вика щастлива:
— Леле, че съм красива!
Няма нийде тъдява
друга крава такава.
— Му-у-у-у,
не съм ли пък вносна! —
измуча и докосна
тя водата с муцуна
и сама се целуна.
Крава хрупа тревица
покрай бистра речица.
Хрупа и се навежда,
в реката се оглежда
и си вика щастлива:
— Леле, че съм красива!
Няма нийде тъдява
друга крава такава.
— Му-у-у-у,
не съм ли пък вносна! —
измуча и докосна
тя водата с муцуна
и сама се целуна.
Рече Рачо капитана
да преплува океана
с параход.
Тръгна Рачо с триста раци -
триста опитни моряци,
но ги срещна кашалот.
Той размаха перка яка,
хвана Рачо за мустака. -
- Де така, юнак?
Трепна Рачо, страх го хвана,
взе посока капитана
пак
към своя бряг.
Върнаха се триста раци,
триста раци със мустаци.
Рачо - без мустак!
да преплува океана
с параход.
Тръгна Рачо с триста раци -
триста опитни моряци,
но ги срещна кашалот.
Той размаха перка яка,
хвана Рачо за мустака. -
- Де така, юнак?
Трепна Рачо, страх го хвана,
взе посока капитана
пак
към своя бряг.
Върнаха се триста раци,
триста раци със мустаци.
Рачо - без мустак!