Цитати на NeDa

64

Когато гледам как с един замах
руши света това свирепо време,
как горди кули стават пух и прах
и бронза мре под неговото бреме,
и как завзема с дни и часове
крайбрежията кипналата пяна,
и сушата протяга брегове
и граби свойта дан от океана,
и как пред този кръговрат от дни
и царствата не траят дълго време,
разбирам аз, че всичко се мени,
и времето от мен ще те отнеме.

А туй е смърт! Тъгувам аз безкрайно.
И щастието ми е тъй нетрайно.

61

Но ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди под моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания
в лъжа и леност да ме уличи
и да измери моите деяния?
Не твоята любов над мене бди.
Уви, тя не е толкова голяма.
А моята любов до мен стои
на бодра стража, трепетна и няма.

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,
далеч от мен и в близостта на друг.

Мама Муминка отдавна беше наредила всички вещи, които бяха взели със себе си от дома, на правилните места. С чистене тя почти не се занимаваше, защото тук - толкова навътре в морето - почти нямаше прах, а с чистенето като идея не трябва да се прекалява.

- Така. Ето ти елха - рече таткото на Муминтрол. - Но трябва да разберем за какво служи. Гафсата твърди, че трябва да я издокараме.
- Такива големи дрехи нямаме - загрижено отбеляза мама Муминка.

Обаче цялата долина беше покрита с мокър памук - и склоновете, и дърветата, и реката, и цялата къща. А освен това беше студено, много по-студено, отколкото през април.
- На това ли викат Коледа? - попита смаяно татко Мумин. Той взе една шепа памук и го заразглежда. - Не мога да разбера, от земята ли е изникнало, или е паднало от небето. Ако е паднало наведнъж, сигурно е било много неприятно.

Огънят веднага се хвана, защото Снусмумрик беше свикнал да си готви сам. Той никога не приготвяше ядене за някой друг, освен ако това не се налагаше, и никак не държеше някой друг да го кани на вечеря.
Всички смятаха за необходимо да бърборят, докато се хранят.
Освен това имаха слабост към столове и маси, а в най-лошия случай употребяваха и салфетки.

Тогава Филифйонката бе въздъхнала и втренчила недоумяващ поглед в позеленялото от здрача море, което поръбваше с прибоя целия си бряг, докъдето се виждаше.

- За подслаждане на кафето е - обясни му той. - Това е захар, само че без захар.
- А-ха - рече полковникът и преглътна подсладената си с тъжна сладост слюнка. - Все едно да биеш камбани от памук.

Цели петдесет и шест години - откак бе свършила последната гражданска война - полковникът друго не правеше, само чакаше.
И октомври беше едно от малкото неща, които идваха.

И как мама ме е предпазвала от всичко? Живяла съм зад гърба ѝ като зад вълнолом ...

Сухата дъхава есен зашемети града. Омаломощени от дългото лято, хората се движеха със златистата бавност на сити пчели. По върховете на дърветата в градската градина боязливо избиваше охра, а камбаните на "Свети Николай" се чуваха все по-далеко в раздрания от птичите дири въздух.

Нощем човек измисля онова, от което има нужда.

Свечеряваше се, есента влачеше прашни поли ...

Пролетта реши днес да не бъде поетична, а само палава. Изхвърли във въздуха купища чорлави малки облачета, смете последния сняг от покривите, очерта навред малки поточета и - общо взето - си играеше на април.

- Толкова много неща не разбираме! - каза си мама Муминка. - Но защо пък да трябва всичко да ти бъде точно така, както си свикнал?

- Напротив, напротив, всеки момент ще се ожени! ... - За някакво Кротенце. Влюбиха се от пръв поглед, размениха си копчета и оттам нататък не спряха да подскачат и да вършат щуротии.

- Мисля да сложа малките да си лягат - обади се Мюмлата. - Бегом всички в леглото!
Децата ѝ се строиха в колонка и всяко се зае да разкопчава копчетата на гърба на предното.
- Пребройте се сами - каза майка им.- Тази вечер нещо съм разсеяна.

Да ѝ се сърдя ли? - учуди се Мюмлата. - За какво? Нямам време да се сърдя. Осемнайсет-деветнайсет деца, които трябва да се мият, приспиват, събличат и обличат, да се хранят, да им се духат носовете, да се утешават и Мора знае още какво. Не, млади приятелю, аз се забавлявам през цялото време!

- А кометата е червена и опашката ѝ е зад нея. И смята да ТАНГИРА Земята на седми август в двайсет часа и четиридесет и две минути. Или може би четири секунди по-късно. Професорът и аз го изчислихме.
- Тогава трябва да бързаме към дома - каза Муминтрол. - Какво имаше в неделя, което беше толкова важно?
- Сметанов крем с боровинково сладко - каза Сниф нехайно. - Детинщини. Или поне за някого, който е гледал през телескоп.

И те накладоха огън и изпържиха палачинки, които изяждаха веднага щом станеха готови - единственият правилен начин да се ядат палачинки.