Цитати на NeDa

Гледаш интелигентен човек, а щом му кажеш: "България, България", той те гледа като на испанско село. По параходните агенции по цели часове прелистват диксионерите и атласите, догдето намерят, где е и как се пише това име. Аз дотолкова се считах обиден, че не пожалих 10 рубли за един подобен английски атлас, когото постоянно тътря със себе си, макар че е голям формат, и щом стане дума за народността ми, обръщам листа с картата България и го завирам е носа им (атласа).

Антон Бозуков, 1907, "Пътьом през Япония"

Обелискът в Хелиополис е един от най-старите паметници на древната египетска култура...
От стария град, прочут по тогавашния свят за най-великото огнище на науката и философията, огнище, отдето са взели светлината гръцките философи, днес остава само един килим от ниви, ливади и мизерни селца, колиби. Древното величие не понесло разрушителната сила на човешката ръка, на ордите на Камбиз, и е изчезнало в своите пепелища, да не възкръсне никога. Като ходя по тези свещени места, душата ми се пълни с една безкрайна тъга, дълбока меланхолия. Очите ми напразно търсят угасналото вече великолепие на древността, духът ми се пренася в мрака на времето и се сили да улови, да поживее във великите му минути.

Ради В.Радев 1906

Арабинът като че ли не може да обяснява тихо - за най-обикновените работи той говори високо. Един ежедневен, банален разговор между араби на улицата прави впечатление на кой знае какъв голям спор с опасни последствия.

Ради В.Радев 1906

Фамилиарно като се пресели човек, той е сигурен в материално отношение, но ще заплати със своята религия и нация. След години неговите синове и внуци ще бъдат англичани по език и вяра. ... затова е по-добре, да не отиваме в Америка, ако искаме да запазим своето. Един учен американец (Монрое) е казал : "Америка за Американците".

Христо Н.Соколов 1904

Как орат хората тия ниви, та не можеш спокойно да се излегнеш! Трябва да им се търси отговорност. Една нива винаги трябва да се оре така, че всеки да може спокойно да се излегне в нея.

- Слушай ме добре, да си нямаме евентуалности! ...

Чомаците
Имам една къща близо до Дряново, в Балкана. Отивам там и оставам сама с природата. С всемира. Там чувствам единение на душата си с Космоса. Тишината има особена звучност. Не е потискаща. А с много приказки в нея. Знам, че там ме чакат пет баби и двама дядовци, чийто живот е преминал в порядък. Те са събрали мъдростта на народа ни. Чрез общуването с тях се чувствам пречистена. Очите ми си позволяват да открият Небето и Земята. Чрез тях, разбирате ли. Бих искала само те да са моето общество. На село се събуждам с изгрева и до вечерта си намирам много работа, което укрепва духа ми.
... Онези хора на село живеят простичко.

... обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.

Всичко, което можеше да се докосне, беше скрито под снежната покривка ... равномерните, сънни крачки звучаха като увити с памук.

Небесни неща, захвърлени по ъглите,
вече не ме утешават,
защото човек не е щастлив само защото не е
нещастен ...

Мисля, че не те обичам,
а че обичам само невъзможността -
толкова очевидна - да те обичам
както лявата ръка,
влюбена в ръкавицата,
която живее върху дясната.

Семейно

Клоунът се влюби.
В една клоунеса.
Дръпнаха на общия си живот
завесата.
Аплодисменти.
После тишина.

Избърсаха си грима.
… заплакаха…

ДОСЕГА СЕ НАТИЧАХ ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА ЖИВЕЯ
ТРИСТА ГОДИНИ КАТО КОСТЕНУРКА

побеждавах на кросове
бягайки след теб
още непозната
насреща

- Върни ми свободата да легна върху златния пясък
и с милиони очички от слюда да се радвам
на слънцето!-
ми казва огледалото всяка сутрин, когато се бръсна.

Стой! - проплаква водата, щом посегна към крана:
- Пусни ме да се влея в морето, в тръбата е тъмно!

- Няма ли да свърши ледниковият период за мене! -
хлипа през десет минути хладилника. - Нима
не заслужавам да отида до Тропика на Рака?
...
- Остави ме отворена, искам да изляза в гората! -
всяка сутрин ме държи на течение вратата от дъб.

Всеки ден стотици гласове искат от мен свобода.

Мили мои, неодушевени предмети!
Иска ли свобода кокичето,
за да пробие снега?
Иска ли свобода дъбът,
за да пусне в земята корени?
Иска ли свобода магарешкият трън,
за да даде прашец на пчелата?

Защо ме измъчвате?
Тогава аз си отивам!
Прощавайте!
Ваш покорен слуга - Господарят.

Вярвай, човече, обичай!

Разбира се, това е опасно и смешно!
Но ти гледай кокичето!
С каква храброст светът го насища!
Когато другите зъзнат успешно,
то се топли от своето нищо.

из "Кокичето"

До десетата минута на първата ни среща вече бяхме разменили любовни писма с ъгълчетата на очите си.

А любов правеше, като се оставяше да ѝ я правят. Със затворени очи. Оттеглена някъде.

- Трябва да е много неудобно да си направен от месо - каза замислено Плашилото, - защото трябва да спиш, да ядеш и да пиеш. Все пак вие си имате мозък и си струва да имате много неприятности, стига само да можете да мислите както трябва.

Най-уникалната съвкупност от талант е Чарли Чаплин ...

"Хубав град,
славен град
е нашия Лежиград.
Все лежим,
все си спим
туй е нашият режим!
В ресторант
"Гладенстой"
с посетители безброй
готвя аз
лют гулаш
във годината веднъж!"