Цитати на NeDa

- Върни ми свободата да легна върху златния пясък
и с милиони очички от слюда да се радвам
на слънцето!-
ми казва огледалото всяка сутрин, когато се бръсна.

Стой! - проплаква водата, щом посегна към крана:
- Пусни ме да се влея в морето, в тръбата е тъмно!

- Няма ли да свърши ледниковият период за мене! -
хлипа през десет минути хладилника. - Нима
не заслужавам да отида до Тропика на Рака?
...
- Остави ме отворена, искам да изляза в гората! -
всяка сутрин ме държи на течение вратата от дъб.

Всеки ден стотици гласове искат от мен свобода.

Мили мои, неодушевени предмети!
Иска ли свобода кокичето,
за да пробие снега?
Иска ли свобода дъбът,
за да пусне в земята корени?
Иска ли свобода магарешкият трън,
за да даде прашец на пчелата?

Защо ме измъчвате?
Тогава аз си отивам!
Прощавайте!
Ваш покорен слуга - Господарят.

Вярвай, човече, обичай!

Разбира се, това е опасно и смешно!
Но ти гледай кокичето!
С каква храброст светът го насища!
Когато другите зъзнат успешно,
то се топли от своето нищо.

из "Кокичето"

До десетата минута на първата ни среща вече бяхме разменили любовни писма с ъгълчетата на очите си.

А любов правеше, като се оставяше да ѝ я правят. Със затворени очи. Оттеглена някъде.

- Трябва да е много неудобно да си направен от месо - каза замислено Плашилото, - защото трябва да спиш, да ядеш и да пиеш. Все пак вие си имате мозък и си струва да имате много неприятности, стига само да можете да мислите както трябва.

Най-уникалната съвкупност от талант е Чарли Чаплин ...

"Хубав град,
славен град
е нашия Лежиград.
Все лежим,
все си спим
туй е нашият режим!
В ресторант
"Гладенстой"
с посетители безброй
готвя аз
лют гулаш
във годината веднъж!"

Наистина беше Луната, но не кротката обитателка на нашите нощи, тъй благотворна за любовните омаи; дискретната приятелка, в чието приказно сияние съборетините се превръщат в дворци. А грамадно чудовище, нашарено със сипаница от пропасти. По силата на неизвестен астрономически катаклизъм тя бе добила великански размери и мълчаливо бе надвиснала над света, над който разпръскваше застинал призрачен зрак, подобен на искрежа на бенгалските огньове.

По-лоша болест аз не знам, от тази да живееш сам!

Имаше точно по средата на тези времена един Хоцкав-боцкав Таралеж и той живееше край бреговете на мътната Амазонка, като се хранеше с охлюви и тям подобни. И на същите брегове на мътната Амазонка живееше една Бавна-плавна Костенурка, която пък се хранеше с крехки марулки и тъй нататък. И те бяха големи приятели. И дотук всичко е добре, нали?
Да, но през същия този период на Минало-свършените времена имаше и един Пъстър ягуар и той също живееше край бреговете на мътната Амазонка, и то като се хранеше с всичко, което можеше да улови. Не успее да си улови сърничка — ще си хапне маймуна; не хване маймуна — яде жаби и бръмбари; а когато не успяваше да си хване дори жаба или бръмбар, той отиваше при своята Майка ягуарка — шарка до шарка — и тя го учеше как да яде таралежи и костенурки.

There was an Old Person from Gretna,
Who rushed down the crater of Etna;
When they said, 'Is it hot?'
He replied, 'No, it's not!'
That mendacious Old Person of Gretna.

гледаше белезите от отсъствието си по лицето на дъщеря си ...

Интермецо

И прекрачил прага, ти отпущаш
най-подир облекчена душа
(колко странно във здрача на пруста
се белеят на мамина шал

две крила, що снегът е изваял
върху слабите ѝ рамене!)
- сякаш някой вълшебник незнаен
тежко бреме от тебе е снел...

Сега вече почивай дълбоко
о сърце, изболяло от смут-
пристанено под бащина покрив
и до топлия майчински скут.

Сега можеш спокойно да кажеш,
да изплачеш над тия поли
всичко обично, всичко омразно,
що се радва и що те боли.

Изповядай си всичкото лошо,
измоли се без свян и без страх,
знай, че тук ще получиш ти прошка
и за най-непростимия грях!

Но свали суетливата дреха,
със която блестиш ти весден-
тука своите в тебе посрещат
само свойто голямо дете.

Една радост богато да кичи
твойто чело, мой тъжен герой,
че си някъде вярно обичан,
че ти някъде мислят добро.

И туй щастие чудно и просто
да постигнеш ти посем-сега:
колко малко човеку е доста,
за да бъде честит и богат -

колко тук са наистина лишни
всяка слава, наука и сан -
негли нявга по-леко се диша
и под простия нисък таван?

Да би знаял от колко години
тя е чакала днешния ден
да ти каже: "Добре дошъл, сине,
дожаля ли ти, майка, за мен?"

И да видиш как ней горкана
са премного и тия слова:
да замлъкне през сълзи засмяна
и да скрие в престилка глава.

из "На прага"

Ето вече прибира на залез
месечината свойте поли
и над сънни баири и валози
сякаш син сняг небето вали.

из "Във влака"

Ти постигна мечтата отдавнашна:
да прискутиш безсънно чело
на таз твърда пембена възглавница,
да отспиш в това просто легло!

из "Утро"

Детето иска да бъде Колумб на всички Америки ...

- Морето е с един бряг, а реката - с два.

Знам как правят звездите! ... Правят ги от излишната луна.

Детето е само чернова на човека. Много неща в тази чернова ще бъдат зачеркнати и много други ще бъдат нарисувани наново ...