Цитати на NeDa

След всичкия този шум трябва да призная, че писмата на "Алта" не бяха особено ценни ... Бях ги писал, където ми попадне, докато хвърчах из Европа, или в горещата пещ на каютата ми ... Не бяха много подходящи за книга, защото бяха много разводнени и раздути. Трябваше да се изцеди водата от тях и да се издуха вятърът.

Марк Твен за "Глупаци в чужбина"

Оръжията са все още струпани, производството им не спира. Атомни или конвенционални, те са повече, отколкото са ни нужни, за да заличим живота на няколко планети, а не само на това малко, лишено от собствена светлина небесно тяло, където ни се е паднало да живеем.

С такъв подход към литературата се роди някога призванието ми, такъв е бил подходът ми и към всичко, което съм писал досега, и по тази причина, в днешните времена на virtual reality, боя се, че това ме превръща в изгубило се сред компютрите изкопаемо, в динозавър в панталони и вратовръзка.

... при хубавите четива важното настъпва след четенето, въздействието им се възпламенява в паметта след време.

Всички изгорели домашни библиотеки в Сараево не могат да бъдат изброени, нито запомнени. А и няма заради кого. Но като пламък на всички пламъци и като огън на всички огньове, като окончателна митична пепел и прах се помни съдбата на университетската библиотека в Сараево, прочутата Вjeчница, чиито книги горяха цял ден и цяла нощ.
Това се случи след поредното свистене и последвалата го експлозия точно на този ден преди една година. А може би на същата дата, когато четеш този текст. Чужденецо, погали нежно своите книги и си спомни, че са прах.
из "Библиотека"

Американецът ме пита какво е това надлъж и нашир, аз го поглеждам, наистина не мога да се сетя за подходящ английски превод, усмихвам се и казвам - това е, мой журналисте, нещо като "all over the world". За някого надлъж и нашир е от Башчаршията до Мариин двор, а за други това е земното кълбо.
Но щастлив и нещастен може да бъде и единият и другият.
из "Гроб"

Знаеш ли защо никога не погребват хората в долината? Всяко истинско гробище е на някакво възвишение над града, та като се изкачиш горе, окото ти да се отмори, пък докато се луташ от гроб на гроб, да прелистваш албума от подземни фотографии и като си крачиш през високата трева, ако те срещне някой непознат и се заинтересува за живота на някой покойник, да можеш да му разкажеш и да посочиш с пръст пътя му през махалите и чаршията, от дюкяна до кръчмата, та чак до гроба.
из "Гроб"

Стъклото се пукна със симетричността на меридианите върху географската карта.
из "Кактусът"

Най-многото, докъдето може да се стигне в тази област, е направено в Бразилия при изграждането на новата столица Бразилия: дарили са терени, край един или друг булевард според случая, на всички църкви по света, изразили готовност да издигнат там свой храм ... храмовете наброяват няколко десетки ...

Предпазливостта само отлага неизбежното, рано или късно, накрая се предава ...

... после, както обикновено, да го попита сок ли иска, или шоколад ...
Ако Хюго каже сок, Юсефин ще пие шоколад. Но ако той поиска шоколад, тя ще предпочете сок, за да не издаде колко ѝ е липсвал. Иначе ѝ се ще да пие каквото си избере той, но не бива да показва чувствата си. Дори и пред самата себе си.

ПРУГРАМА За УТСЛАБВАнЕ нА ЮсЕФиН И КариН

1. 9 САНДВича НА ДеН. НЕ ДеСет
2. ТРИ ПОРЦиИ НА УБЯт
3. ДИетА 1 МеСеЦ
4. Ф НАЧАЛУтУ НА ЛЯтУтУ МОЖеМ ДА ЯДеМ По 5 ПоРЦии НА УБЯт
5. НиКАКВА УВеСеНА КАША НА ЗАКУСКА. АКО НиКОЙ Не ГлеДА, МОЖеМ ДА иЗЯдеМ НЯКОЛКО ФиЛии С МАСЛО

Юсефин не беше чак толкова наивна, та да очаква учителката ѝ да бъде досущ като онази учителка. Но все пак смяташе, че знае как трябва да изглежда една истинска учителка. Със сигурност не като Ингрид Сунд.
Тя не биваше да е нито дебела, нито руса. В списанието пишеше пределно ясно: "гарвановочерните ѝ коси лъщяха като коприна".
А косите на Ингрид Сунд приличаха на четка, а очите ѝ - на малки, плитки светлосини локви. От една истинска учителка се очаква да има очи като от разказа в списанието. Юсефин никога нямаше да забрави описанието: "Очите ѝ бяха дълбоки като кладенци, черни и загадъчни." Странно защо само Юсефин забеляза, че малките кръгли очи на Ингрид Сунд са изцяло лишени от загадъчност.

Винаги съм се питал какво има предвид преподобния Ловой, когато говори за "добродетелност". Сега разбрах. Означава да можеш да се откажеш от него, загубата на което ти разбива сърцето, и да си щастлив заради отказа си.

- Олеле - каза мама, традиционната ѝ словесна броеница на притеснението.

Птичките пееха, глупави в щастието си...
осъзнах, че затворите не са непременно сгради от сив камък, обградени с вишки и бодлива тел. Някои са къщи, чиито затворени щори не пропускат нито един слънчев лъч.

... човешките същества попадат в една от четирите фундаментални категории: балами, умници, разбойници и глупаци.

... Кул се промъкна там в негово отсъствие ... Не се бе стърпял да не въведе малко ред преди да излезе и при завръщането си Вандерпуте беше намерил стаята си подредена, почистена, излъскана, проветрена - човек би казал, разказваше по-късно ужасен старият, че някой циклон е отнесъл всичко. Изправен пред такова бедствие, Вандерпуте беше надал ужасен рев, а после бе припаднал, та се беше наложило да викат практикуващия лекар.
На стария бяха нужни няколко месеца тежък мравешки труд, за да създаде наново обичайния безпорядък около себе си;

Нео от Борнео

Маумуната Нео
от остров Борнео
живее тъй, както
в далечния каменен век -
не иска да става човек.
Човек ли? - вика. - Я да мълчите:
значи сутрин да си мия очите
и да ми люти от сапуна.
По-добре да си бъда маймуна.
Не искам да пъхам лапи
нито в обувки, нито в чорапи,
при това с изрязани нокти,
за смях на кучета и на котки.

Освен това
хората как не мързи ги -
гледам ги, четат разни книги.
Мъчат се да решават задачи -
просто да ти се доплаче.
Не, не искам да ставам човек,
оставам шебек.

Тъй маймуната космата смята
и по цял ден се премята
за смях на децата ...

Определение на чувството

Търпение е
да омесиш хляб,
който няма да стигне.