Цитати на NeDa

Щом службата вечерна върви към своя залез,
сто сини минзухара кандилата си палят.

из "Есенна църква"

Лятото е безобразно ... И сезонът е запален
от това, че диша въглен, а дъждът не е поканен;

из "Лятно"

Още няколко седмици ще е точно така -
синеоко, зелено, могъщо.
Но косачът е тръгнал и с тежка ръка
хоризонта на мравките връща.

из "Балада за тревите"

Не мога да променя факта, че моите картини не се продават. Ала ще дойде време и хората ще разберат, че те струват повече от цената на боите, ползвани в тях.

През краткия си живот Винсент нарисувал общо трийсет и осем автопортрета. Двадесет и девет от тях създал по време на престоя си в Париж, пет - в Арл,и четири - в приюта в Сен Реми.
Причината да нарисува толкова много автопортрети била единствено, че не можел да плаща на модели, които да му позират.

Излязох, намерих каруца, заведох я на хана, качихме я, увихме я с черга и като потегли за село, сякаш слънце пекна над града. Такава чиста и светла радост, отразена в лицето ѝ, аз отдавна не бях виждал. Това не беше майка, която е навестила сина си, а сякаш помилван затворник на път за бащиния си дом,

Кумата Берта е чистокръвна немкиня ... Всичко ѝ е на място, всичко ѝ е в ред. Само езикът ѝ дяволски, пустият ѝ български език е един такъв особен - просто кръстословици.

... не мога да гледам такива неща със спокойност.

Да го рече друга някоя, както и да е, а то Тана ... дето я мързи дупка да оплете и копче да зашие на мъжовата си риза, а го кара да я забожда с трън.

Девет дъщери да имам, на саламура ще ги направя, ама не я давам там.

Пък роклята ѝ мръсна, мръсна, като перде от железница.

Човек от круша да падне, дето е речено, и се обърка, та какво остава, кога е от череша.

"Рубайят" ... Думата представлява множественото число на "рубаи"(четиристишие)

из "Едуард Фицджералд и "Рубаят" на Омар Хайям"

След всичкия този шум трябва да призная, че писмата на "Алта" не бяха особено ценни ... Бях ги писал, където ми попадне, докато хвърчах из Европа, или в горещата пещ на каютата ми ... Не бяха много подходящи за книга, защото бяха много разводнени и раздути. Трябваше да се изцеди водата от тях и да се издуха вятърът.

Марк Твен за "Глупаци в чужбина"

Оръжията са все още струпани, производството им не спира. Атомни или конвенционални, те са повече, отколкото са ни нужни, за да заличим живота на няколко планети, а не само на това малко, лишено от собствена светлина небесно тяло, където ни се е паднало да живеем.

С такъв подход към литературата се роди някога призванието ми, такъв е бил подходът ми и към всичко, което съм писал досега, и по тази причина, в днешните времена на virtual reality, боя се, че това ме превръща в изгубило се сред компютрите изкопаемо, в динозавър в панталони и вратовръзка.

... при хубавите четива важното настъпва след четенето, въздействието им се възпламенява в паметта след време.

Всички изгорели домашни библиотеки в Сараево не могат да бъдат изброени, нито запомнени. А и няма заради кого. Но като пламък на всички пламъци и като огън на всички огньове, като окончателна митична пепел и прах се помни съдбата на университетската библиотека в Сараево, прочутата Вjeчница, чиито книги горяха цял ден и цяла нощ.
Това се случи след поредното свистене и последвалата го експлозия точно на този ден преди една година. А може би на същата дата, когато четеш този текст. Чужденецо, погали нежно своите книги и си спомни, че са прах.
из "Библиотека"

Американецът ме пита какво е това надлъж и нашир, аз го поглеждам, наистина не мога да се сетя за подходящ английски превод, усмихвам се и казвам - това е, мой журналисте, нещо като "all over the world". За някого надлъж и нашир е от Башчаршията до Мариин двор, а за други това е земното кълбо.
Но щастлив и нещастен може да бъде и единият и другият.
из "Гроб"

Знаеш ли защо никога не погребват хората в долината? Всяко истинско гробище е на някакво възвишение над града, та като се изкачиш горе, окото ти да се отмори, пък докато се луташ от гроб на гроб, да прелистваш албума от подземни фотографии и като си крачиш през високата трева, ако те срещне някой непознат и се заинтересува за живота на някой покойник, да можеш да му разкажеш и да посочиш с пръст пътя му през махалите и чаршията, от дюкяна до кръчмата, та чак до гроба.
из "Гроб"