Цитати на NeDa

Наистина беше Луната, но не кротката обитателка на нашите нощи, тъй благотворна за любовните омаи; дискретната приятелка, в чието приказно сияние съборетините се превръщат в дворци. А грамадно чудовище, нашарено със сипаница от пропасти. По силата на неизвестен астрономически катаклизъм тя бе добила великански размери и мълчаливо бе надвиснала над света, над който разпръскваше застинал призрачен зрак, подобен на искрежа на бенгалските огньове.

По-лоша болест аз не знам, от тази да живееш сам!

Имаше точно по средата на тези времена един Хоцкав-боцкав Таралеж и той живееше край бреговете на мътната Амазонка, като се хранеше с охлюви и тям подобни. И на същите брегове на мътната Амазонка живееше една Бавна-плавна Костенурка, която пък се хранеше с крехки марулки и тъй нататък. И те бяха големи приятели. И дотук всичко е добре, нали?
Да, но през същия този период на Минало-свършените времена имаше и един Пъстър ягуар и той също живееше край бреговете на мътната Амазонка, и то като се хранеше с всичко, което можеше да улови. Не успее да си улови сърничка — ще си хапне маймуна; не хване маймуна — яде жаби и бръмбари; а когато не успяваше да си хване дори жаба или бръмбар, той отиваше при своята Майка ягуарка — шарка до шарка — и тя го учеше как да яде таралежи и костенурки.

There was an Old Person from Gretna,
Who rushed down the crater of Etna;
When they said, 'Is it hot?'
He replied, 'No, it's not!'
That mendacious Old Person of Gretna.

гледаше белезите от отсъствието си по лицето на дъщеря си ...

Интермецо

И прекрачил прага, ти отпущаш
най-подир облекчена душа
(колко странно във здрача на пруста
се белеят на мамина шал

две крила, що снегът е изваял
върху слабите ѝ рамене!)
- сякаш някой вълшебник незнаен
тежко бреме от тебе е снел...

Сега вече почивай дълбоко
о сърце, изболяло от смут-
пристанено под бащина покрив
и до топлия майчински скут.

Сега можеш спокойно да кажеш,
да изплачеш над тия поли
всичко обично, всичко омразно,
що се радва и що те боли.

Изповядай си всичкото лошо,
измоли се без свян и без страх,
знай, че тук ще получиш ти прошка
и за най-непростимия грях!

Но свали суетливата дреха,
със която блестиш ти весден-
тука своите в тебе посрещат
само свойто голямо дете.

Една радост богато да кичи
твойто чело, мой тъжен герой,
че си някъде вярно обичан,
че ти някъде мислят добро.

И туй щастие чудно и просто
да постигнеш ти посем-сега:
колко малко човеку е доста,
за да бъде честит и богат -

колко тук са наистина лишни
всяка слава, наука и сан -
негли нявга по-леко се диша
и под простия нисък таван?

Да би знаял от колко години
тя е чакала днешния ден
да ти каже: "Добре дошъл, сине,
дожаля ли ти, майка, за мен?"

И да видиш как ней горкана
са премного и тия слова:
да замлъкне през сълзи засмяна
и да скрие в престилка глава.

из "На прага"

Ето вече прибира на залез
месечината свойте поли
и над сънни баири и валози
сякаш син сняг небето вали.

из "Във влака"

Ти постигна мечтата отдавнашна:
да прискутиш безсънно чело
на таз твърда пембена възглавница,
да отспиш в това просто легло!

из "Утро"

Детето иска да бъде Колумб на всички Америки ...

- Морето е с един бряг, а реката - с два.

Знам как правят звездите! ... Правят ги от излишната луна.

Детето е само чернова на човека. Много неща в тази чернова ще бъдат зачеркнати и много други ще бъдат нарисувани наново ...

Винаги съм смятал, че това семейство е достатъчно неуравновесено и без към него да се прибавя лудост чрез женитба.

Изборът на ястие във Франция се прави също толкова внимателно, колкото и изборът на съпруга, а понякога и по-внимателно.

Зелената морава под тях бе гладка като билярдна маса ...

Важно е да сме мили един с друг. Тогава повечето от нещата се нареждат.

Дните на човека са като тревата.
Няколко орхидеи между тях.

Тогава музиката набира сила, цигулките зазвънтяват триумфално, а тя го пита какво означава тази мелодия. Той казва, че му е любимата, че тези цигулчени талази са водите на една германска река ...

дясната ръка
държи книгата
лявата
ръката на любимия
всяка нова страница
е раздяла