Цитати на NeDa

Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.

Турникетът на страха бе охлабен;

Забравени, листовете от скута му се стекоха като равномерен бял водопад върху пода.

Над масата се разстла пауза, сякаш бе чиста покривка - девствена и очакваща ...

Разпокъсана облачност - две-три кръпки по небесния шлифер.
Малко розови бинтове и риванол.
Не вали. Но щом капне дъждът, и започва да щипе,
както щипе от срам пациент, осъзнал, че е гол.

Разпокъсана облачност - две-три кучета с тъжни намордници
и поляни, за които дъждът не е чул.
Не вали. Но щом капне, и пониква дъждовник
с акварелни сандали, които само преди миг е обул.

Разпокъсани нерви. И препечена в залеза тиква.
И единствен, и замаян сред череши скорец.
Който може, да чака и с отломки небесни да свиква,
както свикват ушите с пресипнал звънец.

Който може, да шие... И с конци от велика коприва
да направи така, че светът да е цял.
Аз не мога. А дъждът е отчаян и навярно отива
да попита колко пъти и къде досега е живял.

От сега - до не зная - ще обичам само тази жена,
която като лампа гаси очите си ...

От сега - до безкрая - ще съм само притихнал и див
и ще светкам очите ѝ с ключе от стената.

из "Признавам си"

Мляко с ориз

Канелата с въздъхнал цвят пилее своите лунички.
Защото млякото с ориз е две лъжички и две срички.
Защото късният десерт събира устните накрая
и сладки матови зърна летят в угасналата стая.

В леглото свети порцелан и се търкулва, без да пада.
Останалото е талант да вкусиш цялата наслада.
И в мляко с влюбени зърна да различиш едно последно,
което ще се разтопи и под езика ще изчезне.

Щом службата вечерна върви към своя залез,
сто сини минзухара кандилата си палят.

из "Есенна църква"

Лятото е безобразно ... И сезонът е запален
от това, че диша въглен, а дъждът не е поканен;

из "Лятно"

Още няколко седмици ще е точно така -
синеоко, зелено, могъщо.
Но косачът е тръгнал и с тежка ръка
хоризонта на мравките връща.

из "Балада за тревите"

Не мога да променя факта, че моите картини не се продават. Ала ще дойде време и хората ще разберат, че те струват повече от цената на боите, ползвани в тях.

През краткия си живот Винсент нарисувал общо трийсет и осем автопортрета. Двадесет и девет от тях създал по време на престоя си в Париж, пет - в Арл,и четири - в приюта в Сен Реми.
Причината да нарисува толкова много автопортрети била единствено, че не можел да плаща на модели, които да му позират.

Излязох, намерих каруца, заведох я на хана, качихме я, увихме я с черга и като потегли за село, сякаш слънце пекна над града. Такава чиста и светла радост, отразена в лицето ѝ, аз отдавна не бях виждал. Това не беше майка, която е навестила сина си, а сякаш помилван затворник на път за бащиния си дом,

Кумата Берта е чистокръвна немкиня ... Всичко ѝ е на място, всичко ѝ е в ред. Само езикът ѝ дяволски, пустият ѝ български език е един такъв особен - просто кръстословици.

... не мога да гледам такива неща със спокойност.

Да го рече друга някоя, както и да е, а то Тана ... дето я мързи дупка да оплете и копче да зашие на мъжовата си риза, а го кара да я забожда с трън.

Девет дъщери да имам, на саламура ще ги направя, ама не я давам там.

Пък роклята ѝ мръсна, мръсна, като перде от железница.

Човек от круша да падне, дето е речено, и се обърка, та какво остава, кога е от череша.

"Рубайят" ... Думата представлява множественото число на "рубаи"(четиристишие)

из "Едуард Фицджералд и "Рубаят" на Омар Хайям"