Цитати на NeDa

Да си шофьор на камион винаги ми е изглеждало чудесно, защото си го представям като една от най-простите форми на свобода - пътуваш си насам-натам в един камион, който същевременно е и дом, с дюшек за пренощуване на някой горист път, лампа за четене и консерви с храна и бира, транзистор, за да си слушаш джаз при пълна тишина и освен това чувството за сигурност, че никой нищо не знае за тебе, че никой не се интересува по кой път си тръгнал, а има толкова възможности, и градчета, и приключения по пътя ...

Мисля, че така се осъществяват дълбоките общувания - бавни бутилки в бавни морета, както бавно ще си пробие път това писмо ...

Катя ходи, все едно че пише. С единия крак пише, с другия задрасква.

Да се плува само по реките, които текат на север. Стига с тоя юг и с тая Ница.

Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена...

Конфликтите в италианските песни:
"О-би-чам макарони,
жената не оби-ча".

Кой казваше, че дърветата били просто неотрязани пънове?

Да се колекционират способностите, които отличават човека от останалата фауна: 1) способността да се смееш, 2) да пиеш алкохол, 3) да правиш нещо без причина, 4) да правиш нещо, въпреки че нямаш изгода от него, 5) да се самоубиеш.

Родителите на нашите родители, каза Филип, имали по няколко братя и сестри, така на обед и вечеря около масата кипели живот и радост. Тук или там някой винаги се смеел, рече, а не като сега, днес семействата са толкова малки, че даже да поставят обяда си на обикновен стол, пак ще има достатъчно място за купата със салатата и прибора за оцет. И за солницата, естествено ...

... и по тази причина сигурно през цялото време щял да си облизва устните и да си представя студена лимонада, водовъртеж от захар и лимонови семки в чаша, планети, които кръжат в захарен космос.

Редовно правеше ревизия на витрината, която показваше на този прекрасен малък свят: съпруга и майка, доброволка в болницата, секретар на общинския съвет, първа гражданка ...

- А - рече Гавин, с угасено като пламъка на свещ щастие.

Категорично отказваше да се прави на Шърли - да покрива всичко с дантелената покривчица на учтивата фикция.

За обич ли става дума, когато някой е запълнил огромната празнота в душата ти едва след като си е отишъл?

Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.

Турникетът на страха бе охлабен;

Забравени, листовете от скута му се стекоха като равномерен бял водопад върху пода.

Над масата се разстла пауза, сякаш бе чиста покривка - девствена и очакваща ...

Разпокъсана облачност - две-три кръпки по небесния шлифер.
Малко розови бинтове и риванол.
Не вали. Но щом капне дъждът, и започва да щипе,
както щипе от срам пациент, осъзнал, че е гол.

Разпокъсана облачност - две-три кучета с тъжни намордници
и поляни, за които дъждът не е чул.
Не вали. Но щом капне, и пониква дъждовник
с акварелни сандали, които само преди миг е обул.

Разпокъсани нерви. И препечена в залеза тиква.
И единствен, и замаян сред череши скорец.
Който може, да чака и с отломки небесни да свиква,
както свикват ушите с пресипнал звънец.

Който може, да шие... И с конци от велика коприва
да направи така, че светът да е цял.
Аз не мога. А дъждът е отчаян и навярно отива
да попита колко пъти и къде досега е живял.

От сега - до не зная - ще обичам само тази жена,
която като лампа гаси очите си ...

От сега - до безкрая - ще съм само притихнал и див
и ще светкам очите ѝ с ключе от стената.

из "Признавам си"