Цитати на NeDa

- Когато добрият писател каже хляб, от страницата, на която е употребил тази дума, замирисва на фурна.
Когато каже кръв, аз си спомням вкуса на кръвта, която в детските си години смучех от порязания пръст ...

Що се отнася до седемнадесетоъгълника и уравнението, написано на плочата, това е едно от забележителните открития на Гаус. Бил е само на деветнадесет години, когато е решил задачата, с която цели две хилядолетия са си блъскали главите много велики математици на света. Той построил правилен седемнадесетоъгълник с помощта само на пергел и линийка и така решил уравнението ... Впрочем и това уравнение, и кръгът с вписания в него седемнадесетоъгълник са изсечени на надгробния паметник на Гаус в съответствие със завещанието му.

... по Беринговия пролив минава границата, т.е. линията на смяна на датите.

Египетски триъгълник наричат триъгълника със страни 3, 4 и 5 ... Това е единственият правоъглен триъгълник, страните на който са равни на три последователни цели числа.
- Но какво общо има тук Питагор? - запита пак Нуличката.
- Това, че този триъгълник, както впрочем и всички правоъгълни триъгълници, се подчиняват на питагоровото правило ...

...по-малката отсечка Аm се отнася към по-голямата mD, както тази по-голямата се отнася към цялата страна AD.
Аm:mD=mD:AD
... т.е. по-голямата отсечка е средногеометрично между цялата страна и нейната по-малка част.
Питагор и последвателите му наричали това деление златно деление или златно сечение.
- Тази пропорция се нарича още и божествена - добави Олег.
- Тъкмо това и исках да кажа. Древните широко са използвали божествената пропорция в изкуството. Те проверявали с нея красотата на човешкото тяло ... На златното сечение съответстват и пропорциите на гръцките знания.

Както вече знаете, когато се развълнувам, започвам да повдигам цели числа на някакви степени. Това ме успокоява.

Тичаме полека, сякаш размотаваме дълга филмова лента ...

... случаят е само другото има на неизбежност.

Втурна се към кухнята и се върна с чук и шепа гвоздеи.
- Ще ги използваме, Роксана, бога ми! Ще направим от тях фриз...
Фрас! Първата курабия беше прикована към стената и за миг потрешна там като живо същество.
Фрас!...
Когато Роксана се завърна да сервира отново коктейли, курабийките бяха наредени в отвесна редица, дванадесет на брой, като сбирка от остриета на първобитни копия.

Ние съвсем се объркахме, но капитанът каза, че трябва да направим още един лист на Мьобиус.
- За какво? - попитах аз.
- Ще видим - отговори той.
Когато листът беше готов, капитанът отново ни накара да го обиколим с молива, но не по средата, а на разстояние поне една трета от широчината на листа. Така и направихме, а след това разрязахме листа по начертаната линия и знаете ли какво се получи? Листът какъвто си беше, такъв си и остана ЕДНОСТРАНЕН!

След това капитанът ни каза да разрежем листа на две части по линията, начертана от молива.
Кой знае, може би тогава всеки от вас ще получи свой лист на Мьобиус - каза той, като присви загадъчно очи.
Ние внимателно разрязахме листа с ножиците по надлъжната линия, но вместо два листа пред нас беше както и преди само един. Затова пък двойно по-тесен и двойно по-дълъг. Ама че работа!
... - Сега да проверим дали удвоеният лист е останал едностранен - каза капитанът.
И защо да се превръща в двустранен? Но все пак нищо не ни пречи да проверим.
Отново прекарахме молива по листа и пак се върнахме в изходната точка. Значи листът е едностранен ...
- Тъй ли? - усъмни се капитанът.
Двамата с Пи още веднъж внимателно разгледахме листа и какво мислите? Оказа се, че моливът го е обиколил само от едната страна. Втората беше чиста. Излиза, че той от едностранен се е превърнал в двустранен?
- Точно така - каза единицата. - Но това не е беда. Разрежете листа още отново наполовина.
... този път неговите части се захванаха една за друга като брънки от една верижка.
- Омагьосан лист!

... това е лист на Мьобиус.
- разбирам! - досетих се аз. - Мьобиус не е просто математик. Той е математик вълшебник.
- Да - потвърди капитанът. - Мьобиус е отгледал лист с вълшебни свойства. Обикновеният лист има две страни, две повърхности. А листът на Мьобиус - само една! И то много загадъчна. С много тайни.
...
Изрязахме дълга, около половин метър, ивица от хартия, широка близо три пръста. Съединихме краищата, като обърнахме отначало единия от тях на обратната страна и в такова положение залепихме тези краища.
След това взехме молив и започнахме да чертаем с него по листа, докато стигнем отново до точката, откъдето тръгнахме. И видяхме, че моливът обиколи листа и от външната, и от вътрешната му страна. Следователно листът имаше само една страна, само една повърхност.

Като видиш за първи път кенгуру, пише авторът, спираш се в недоумение. Що за нелепо създание! Тесни плещи и широка, тежка задна част. Къси предни лапи и удължени задни. Малка главичка, мощна опашка и като завършек на всичко, глупава торба на корема ... Изобщо пълна дисхармония. Щом видиш обаче кенгуру втори път, чувстваш, че проявяваш вече много по-голяма търпимост към това странно животно. А след известно време, като срещнеш на улицата кон, минава ти мисълта, че нещо не му достига ...

- Фило, Фило - повтори няколко пъти дебелият, сякаш пробваше името си на вкус - според мен не звучи лошо. Но тогава пък разрешете аз да ви наричам Мате.
- Не възразявам. Мате ... В това има намек за моето увлечение. Та нали по душа съм мате-матик!
- Но и аз по душа съм фило-лог - засмя се дебелият. - Филолог или, с други думи - любител на литературата, а също и на изкуствата. И значи ние заедно сме ...
- Фи-ло-ма-ти-ци! - завършиха двамата в хор. Хванаха се за ръце и започнаха да танцуват ...

- Питам се, откъде почва едно животно и къде свършва...
- Питам се - продължи камилата - дали от главата, или от опашката. Защото забелязала съм, обърна ли се обратно, изведнъж започвам да започвам от опашката.

Отвътре аз съм си повече кубинка, дори от палмите ...

— Най-добре всичко с мяра! — отсича чичо Смяра и продължава както той си знае.
А на нас това никак не ни се нрави.
— Кое му е по-доброто? — питаш ме ти. — Че има ли по-лошо от това да си намажеш филията с мяра. Аз обичам да си я намажа дебело-дебело. Да речем, с мармалад! Да стане като планина отгоре!
— Ами когато опре до шарено или не — казвам аз, виждайки в канавката едно жълто топче до червеникакво-зеленикава огризка от ябълка. — Какво ще е това хем шарено, хем с мяра! Хубаво е да има всякакви цветове, и то много наведнъж, и такива, дето най-малко очакваш. Че то иначе човек да се откаже и да рисува! — казвам аз.

— Приятно е да правиш нещо — смятат всички в семейство Типтоп. — Приятно е ръцете ти да са заети с нещо. Приятно е краката ти да не спират. Приятно е да не седиш на едно място.
Тях не ги свърта на едно място дори когато са на кино.
— Няма нищо по-лошо от киното — казва татко Раз. — В тъмното един пирон не можеш да забиеш!
— Ами да — съгласява се мама Джаста. — Там не бих могла да видя хванала ли съм бримката на чорапа, или не.
— Единственото, което може да се прави на кино, е да навиеш на рулце билета си — въздиша Праста. — Но колко работа е това, а после…
— Е, може да събуеш обувките си и да им размениш връзките, за да не заспиш — предлага Прас. — Дясната връзка на лявата обувка и лявата връзка на дясната обувка. Или обратното…

Нашите познайници Нямавреме решиха да отпразнуват щастливия край на злополучното премеждие...купиха за тържествената трапеза сметанов сладолед с ягодов пълнеж и кюфтенца със сметанов сос,а за петачето и един бонбон.После се спуснаха по задачи...
Всички се включиха в приготвянето на вечерята.Мама Веднага сложи на котлона тенджерата с картофи, а татко Бързай я свали. Сетне тя включи печката да стопли кюфтенцата, а той я изключи. Тичай подреди на масата големите чинии с вилици и ножове за кюфтенцата.Но Минута мигом ги раздигна и сложи купички и лъжички за сладоледа.Седнаха да вечерят. За съжаление Минута бе прибрала големите чинии, преди да са сипали кюфтенцата.Така се наложи да ги ядат в купичките за сладолед. Е, голяма работа.Картофите бяха сурови, защото татко Бързай ги бе свалил от печката само миг след като мама Веднага ги сложи на огъня. И сега бяха корави като топки за голф. А и кюфтенцата бяха студени! Кога да се стоплят, след като между включването и изключването на котлона нямаше и миг. Дълбоко замразените кюфтенца стояха като топчета сладолед.

Как да възпитате родителите си да се държат прилично на родителските срещи: Някоя сутрин се пригответе навреме и отидете с родителите си на работа.Влезте право при техния шеф и си поговорете малко с него за своите родители.Попитайте го дали се държат подобаващо, дали идват редовно и навреме и специално се заинтересувайте дали пречат на другите да си гледат работата.От време на време важно кимайте с глава, съгласявайте се с всичко, което шефът казва, и често-често повтаряйте онова прословуто изречение: "Същото им говоря и аз, но какво помага, като не искат да ме слушат!" Естествено, още по-добре би било, ако този ваш разговор може да бъде чут и от всички колеги и колежки на вашите родители...
На раздяла се пооплачете още малко от родителите си и разкрийте някои подробности от семейния живот.
Споделете как силите вече не ви стигат и просто изнемогвате от опити да излезете с тях на глава, а после помолете шефа им той да ги стегне малко и да ги вкара в пътя...Ако след всичко това родителите ви пак не разбират как се чувствате, когато те ходят на родителски срещи - страхувам се, че не ви остава нищо друго, освен колкото се може по-скоро да завършите средното си образование.