Цитати на NeDa

зората размаха тихи бели чаршафи.

един премръзнал вятър се люлееше на невидими ледени въжета,
един сняг духаше в ръцете си - искаше му се да се стопли, ала бе безсилен: духнеше ли, вместо пара от устата му излизаха пръчки лед,
едно дърво, голямо и самотно, плачеше, но сълзите му още в очите му се превръщаха в снежни топки.
Всичко бе заледено.

Здрачът пристъпи с тих, топъл вятър. Морето се обърна на гръб. Простря бели кълба прежда от единия до другия бряг... нощта се спусна в морето.

Изгряваше слънцето. Разкошна, срамежлива светлина се стелеше върху дърветата.Листата блестяха оросени. Птиците прелитаха и с криле галеха зората...
Слънцето бавно се изкачваше по сините пътеки на небесната шир.
В топлите лъчи се къпеха пчелите. Листата миеха ръце. Зората в ручеите стъпваше с боси крака и природата се смееше със звънлив глас...
Децата се усмихнаха.
Слънцето нежно ги милваше. Сетне изтича над гората.
Преметна крак връз крак. Задими с лулата си. По небето заплуваха пухкави бели облачета.

Луната бе излязла да жъне, но се заприказва с облаците и си забрави сърпа. Сега само той бе на небето.

Обичам те, мила!

Обичам те, мила,
обичам те,
обичам снагата ти - тънката,
обичам косите ти - черните,
обичам челото ти - бялото,
обичам очите ти - тъмните.
Обичам лицето ти пламнало
и устните сладко разтворени,
ръцете ти тръпно отпуснати
и тяхното нежно докосване.
Обичам душата ти, литнала
с високия порив на чувствата,
които вълнуват сърцето ти.
Обичам те пролетно-весела
и есенно-тъжна, обичам те,
тъй както обичам сълзите ти,
обичам и твоята усмивка.
Обичам доброто сияние
на твоите постъпки и помисли,
и слънчевите затъмнения
на твоите грешки обичам.
Обичам те, мила
обичам те...

Шандор Петьофи

За мъничко любов

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

Ярослав Връхлицки

Ана

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз - при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! ...

Роберт Бърнс

Аз огън съм, любимата ми - лед.
Но как тогава този неин студ
не се топи от порива ми клет,
а става все по-твърд и все по-лют?
И как тогава моят пламък луд
не стихва от сърдечния ѝ мраз,
та аз горя от своя блян нечут
и мойта жар възпламва всеки час?
О, що за чудо - в смут се питам аз -
от огъня да се втвърди ледът,
а този лед, по-хладен от елмаз,
на огъня да дава мощ и плът?
Такава сила има любовта,
че в миг променя хода на света.

Едмънд Спенсър
Аморети, сонет ХХХ

Леко покрий ми очите
с нежни, обични ръце!
Бързо изсъхват сълзите,
стоплиш ли мойто лице.
Лягат вълна след вълна -
болката бавно притихва,
трепва сърцето и стихва,
щом го изпълниш, жена.

Теодор Щорм

Артюр Рембо

Сън за зимата
На нея

Ще тръгнем през зимата в розов, уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежния тон
дано укроти ни.

Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.

Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче леко по голия врат
ще хукне веднага.

Коси разпиляла - „Търси го!“ — ще кажеш със смях
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.

Във вагона, 7 октомври 70

Първата любов винаги е въпрос на чувствителност; колкото по-глупава е, толкова по-дивни спомени оставя след себе си.

135
Разговорният език на простия народ (който не чете чуждестранни книги и, слава богу, не изразява като нас мислите си на френски) също заслужава извънредно дълбоки изследвания. Алфиери е изучавал италианския език на флорентинския пазар: не е зле и ние да се вслушваме понякога в говора на московските продавачки на симити. Те говорят на учудващо чист и правилен руски език.

132
Четете простонародните приказки, млади писатели, за да видите свойствата на руския език.
133
Във всяка зряла словесност идва време, когато умовете ни се отегчават от еднообразните произведения на изкуството, от ограничения кръг на възприетия, избран език и затова се обръщат към свежите народни хрумвания и към странното просторечие, което отпърво бива презирано.

По мое мнение, няма нищо по-трудно от това, да превеждаш в стихове руската поезия на френски (същото важи и за всеки друг аналитичен език, какъвто е и българският - бел.състав.), тъй като поради сбитостта на нашия език преводът никога не може да излезе толкова кратък.

Не бива всичко да се доизказва - тъкмо там е тайната на занимателността.

... какво да кажем за нашите писатели, които смятат за недостойно да изяснят простичко най-обикновените неща, мислят, че ще оживят детската си проза с допълнения и тромави метафори? ... Трябва да се каже рано заранта, а те пишат : "Щом първите лъчи на изгряващото слънце озариха източните краища на лазурното небе" ...

За бога, разглеждай поезията като добра и умна бабичка, при която можеш да се отбиеш от време на време, за да забравиш за малко клюките, вестниците и ежедневните грижи, да се порадваш на милото ѝ бърборене и на приказките ѝ, но да се влюбваш в нея е безразсъдно.

147

Един болнав недъг е любовта.
Със остра жажда ден и нощ томи ме.
Недъгава, обича болестта
и в нея туй, което най боли ме.
Тя своя лекар — разума гневи:
въобще не се поддава на лечение!
Но вече тоя лекар заяви,
че е изгубил всякакво търпение.
И ето ме неизлечим болник.
Какво е мир душата ми не знае.
А мисълта отскача всеки миг,
пилее се без разум и блуждае.

Безумен взех нощта за светъл зрак,
а ти си ад: непроницаем мрак.

104

Не остаряваш, все си тоя ти.
Все тия са очите ми любими.
За трети път вън лятото цъфти,
погребвано от три студени зими.
Три пролети преминаха в лета,
и три лета, превърнали се в есен,
обагряха зелените листа,
а твоят лик е все така чудесен.
В часовника невидимо за нас
пълзи във кръг стрелката позлатена,
замирайки над цифрите, и аз
тъй в теб не виждам никаква промена.

О, бъдещ ден, роди се днес,
когато цъфти това неповторимо лято.