Цитати на NeDa

Научи се, Яно,
да се будиш рано,
да не те огрее
слънцето в кревата,
че ще ти се смее
горе в небесата!

Хвалил ми се Данчо,
Данчо Мързеланчо:
— Кой е като мен
чист и пременен?
Ризата ми лани
още е опрана,
Мия си краката
два пъти на лято,
Ноктите си режа
всяка пролет свежа,
а носа - за здраве -
трия го с ръкава!

Всеки ден ме връща
нашият учител,
да си мия в къщи
шията, очите.

Хвалил ми се Данчо,
Данчо Мързеланчо:
— Кой е като мен
чист и пременен?

Чули го момчета,
чули го врабчета,
чули го цветята,
чула го реката
и се смели, смели
цели три недели!

издание 1953г.

Така общо тридесет и две страници представляват цялото литературно творчество на Америго Веспучи, един много малък и не твърде ценен багаж за пътя към безсмъртието. Може да се каже без преувеличение: никога още човек, който е написал толкова малко, не естанал толкова прочут; трябвало е да се натрупат случайност след случайност, грешка след грешка, та това произведение да се издигне толкова над неговата епоха, че дори и нашият век да помни това име ...

Корковата тапа се свиваше и мълчеше, но сълзите ѝ капеха в бутилката.
- Ей, ей, ще ми развалиш водата! Сълзите са солени - караше се бутилката. - Водата ми ще стане солена. Кой ще я пие тогава? Тапа с тапа!
Тапата се стряскаше дори и на сън:"Тапа с тапа!"
Един ден, когато корковата тапа вече бе загубила надежда някой да отговори на обявата ѝ, се получи съобщение: "Мила коркова тапо! Колко е хубаво, че си коркова! Защото коркът плува над водата. Искам да ми станеш лодка. Ще ти сложа и платно, синичко. Обещавам да те пускам само в легена за пране. Съгласна ли си? Боби от третия етаж."
Беше чуден ден за корковата тапа!
А пък бутилката ѝ се пръсна от яд на малки стъклени парчета.

Имаше една коркова тапа, която не си харесваше бутилката. Не че бутилката се тревожеше много от това... Не! Бутилката смяташе, че и без тапа е достатъчно красива и полезна.
Корковата тапа обаче толкова много се притесни от тези мисли на своята бутилка, че накрая пусна обява във вестника: "Търся подходяща бутилка - стъклена. Точка. За запушване. Точка. Коркова тапа. Точка. " И зачака да ѝ пишат.
- Ей, какво се правиш на тапа? - подвикваше ѝ нейната бутилка. - Я се стегни, че ще ми счупиш гърлото, както си се отпуснала! Направо ме убиваш, да знаеш! Аз и без тапа съм си бутилка, задържам си водата, даже по-свободно дишам. Ама ти без мен закъде си? Я се виж, пак нова бутилка търсиш, ха-ха-ха? Тапа без бутилка не може!

Мислеше симетрично и никога нямаше да разбере, че нашата къща не тече, когато вали, а това, че няма покрив, ѝ дава възможност да се простира към небето и така в известен смисъл представлява Вавилонска кула на един етаж.

Не отговорих нищо. Просто я погледнах и набрах ръкойка от собствените си усмивки.

Зиме денят често сълзи, нощта обикновено наяква извънредно много, случва се вечерта да зачене на обяд, а утрото да заболее от забрава.

В особени ситуации(когато прогизва от дъжд или сняг, когато се гмурка, слуша музика, прави любов или изпитва болка) човек често чувства само своята кожа. Разбира се, от край време е известно, че тя може да бъде тънка като прозрачно утро, средно дебела, подобно на спокоен здрач, и дебела като облачна нощ. От това зависи и степента на човешката чувствителност.

Чакането на любовта възпрепятства идването на смъртта.

В любовната алгебра детето е знак за магическото събиране на две същества.

В любовта ни трябва толкова малко, за да се отчаем.

Защо да премятаме всяко наше действие в тигана на разума като някаква палачинка?

Аз съм войник, браня някаква територия ... Да убият мен - разбирам. Но защо да убиваш деца? Обикновено на война се сблъскват армии, а тук се избиваха жени и деца. Тази война беше против цивилните. Против библиотеките,против културата, против духовността, изгориха книгите, изгориха джамиите и църквите.

.. Мостар е град символ. На многокултурна Босна. На престъпленията и поделеността. На успеха или неуспеха - ще видим - на международната общност да слепи парчетата на някогашната Босна. Затуй се започна уникалната акция по възстановяването на Стария мост, и то от оригиналните му части. При последното си посещение в града през 1998 видях, че на платформи край реката вече са подредени стотици каменни късове, изтеглени с кран от Неретва. Не мога да си представя по-сложен пъзел.

В началото на конфликта сърбите завземат Мостар. По-късно, под патронажа на САЩ войната между хървати и мюсюлмани е спряна и се превръща в стратегически съюз срещу сърбите. Така "партньорите" си връщат и Мостар, като съответно сега пък и местните, мостарски сърби го напускат, а хървати и мюсюлмани си поделят източната и западнат му част. Без някаква военна необходимост, а с чисто символична цел хърватите разрушават прочутия средновековен мост над Неретва в старата част на града.
В Босна има много разрушени мостове ... Мостар е може би най-изразителният пример как национализмът се превръща в културно варварство. Видеоснимките са запечатали как под огъня на танковете изящната каменна дъга, свързвала двата бряга повече от четири века, се разпилява на прах и парчета и рухва във водите на Неретва - само за да се покаже на другите, оттатък, че "не можем да имаме нищо общо".

Войната на къщите

Село Озимица ... Пушек от комина на триетажна къща. Всъщност коминът доказва, че къщата е била триетажна, защото само приземието има стени, прозорци и перденца, свидетелстващи за живот. Нагоре е оцелял единствено коминът и пушекът се вие някак нелогично толкова високо над дома и огнището.
Печалните пейзажи с разрушените къщи бяха първото ми и най-силно впечатление от следвоенна Босна. Постепенно забелязвах - да, ама наистина къщите са най-методично унищожавани - не фабриките, не шосетата и железниците, не дори казармите и летищата.
Това има две обяснения. Първо, колкото и конспиративно параноично да звучи, войната се е водила, изглежда, на основата на някакви писани или негласни споразумения коя територия на кого ще се падне. Това е запазило донякъде индустрията и инфраструктурата. Второ, и по-съществено, унищожаването на къщите е било решаващо за практиката на етническо чистене.

Неутешими снеговете слизат
и млякото попива във земята.
Нощта върви край къщите по риза
и кучета облизват тъмнината.

Ина III, 1977г.

И да си тръгна, ще се връщам.
Защото трябва да ме има.
Нали ще има бели къщи?
Самотници нали ще има?

Нали ще има бедни стаи
с разкъртен под и стол негоден,
където любовта ще трае
безумно малко и безплодно?

Нали ще има силно вино
останало по топли устни?
Нали безсилие ще има?
Нали ще има дом напуснат?

Нали ще падат във тревата
съзвездия във нощи будни?
Нали ще се крепи земята
на няколко безкрайно луди?

1975 г.

Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.