Цитати на NeDa

- Говорят на някакъв чуждоземски език - каза Сниф. - Нищо не им се разбира!
- Как звучеше? - попита Муминтрол ...
- Плъхла си тисла - каза Сниф.
Мама Муминка въздъхна.
- Хубава работа! - каза тя. Как ще разбера какво искат за десерт на рождения си ден или колко възглавници искат!

- Tarzan hungry - викна Муминтрол и се изкачи по една лиана. - Tarzan eat now!
- Какво казва? - попита Сниф.
- Казва, че ще яде - каза госпожица Снорк. - Нали разбираш, нищо друго не може да каже. Това е английски, така говорят всички, които идват в джунглата.

- Колко страшно? - попита хемулът.
- Горе-долу колкото от тук до вратата или малко по-нататък - каза Снусмумрик.

Но поне сега бурята беше поутихнала. Морето беше заменило гневното си съскащо зелено със спокойно синьо, а вълните носеха гребените си от пяна по-скоро като украшение, отколкото като заплаха.

Железните колесници на бурята преминаваха с тътен по небето, а морето запращаше бясно най-големите си вълни към самотния остров.

Каква неизкоренима самотност се съдържа в ритуалите.

В неделя се събуди по-рано от обичайното, кръстоса ръце под главата си и се остави в приповдигнатата леност на излежаването, когато отломъците от мисли се ронят и попиляват, изреченията се губят, неузнали края си, и картините се разбягват, миг преди да дойдат на фокус.

Тя нахлу в редакцията, влачейки подире си един твърде сериозен малчуган. Поздрави с усмивка, която се разлетя като огромна пеперуда из стаята и ни накаца, сетне свали раницата от гърба си, извади дебела детска енциклопедия и три изписани листа. Първо посади малкия на един стол до мен и любовно му прошепна: "Ивайло, селския цар, мама ще свърши за двайсет минути. Нито минута повече. Ти ще я чакаш тук и няма да пречиш никому, нали? Без хленчове и вопли. Обичам те."

Продавачката прибра голямата лилава кутия в торбата със знака на австрийските авиолинии, пъхна касовата бележка и усмивката пропука порцелановото ѝ лице.

Зимата започна наопаки, дойде първо в нея и чак тогава навън.

Тя и той, заслепени един от друг, нетърпеливи един за друг, потънали един в друг прекараха цели три месеца в земетръсната зона на любовта, неустрашими, неотлепими. После ...
Срещите им заприличаха на изоставена градина, едва си проправяха път сред избуялите плевели и неуюта, разотиваха се в тягостни мълчания, сините му очи се остъклиха и той престана да я желае, тя не престана и започна да пие.

...кой знае защо първо свали очилата си, претършува лицето му с грейнали в присмехулство очи и едва тогава му подаде водата.

Толкова зима в нас и наоколо...

На ъгъла с улица “Шумна”
Самотников има аптека.
Там труди се, спи и осъмва
от няколко хиляди века.

В шишенца и тънки ампули
той стрива на прах самота
и, нищо че всеки се пули
какво ли лекува пък тя

Самотников с хъс и охота
разказва на всички любезно,
че в мънички дози самотен
да бъдеш е всъщност полезно.

Избистря ума и очите.
Подрежда ти мислите стройно.
И привечер шаха с тъгите
го губиш, но вече достойно.

Господин Мастилено Петно приема в своята академия само ония момчета, чиито имена започват с буквата А - защото - както казва той - няма намерение да си тъпче главата с всички букви от азбуката.

- Защо са толкова радостни? - попитал облакът. - Аз мислех, че ще умрат.
- Вече няма - отвърнал вятърът, - защото ти заваля.
- Но аз не валя - отвърнал облакът, - аз плача.
- При облаците това е едно и също - казал вятърът.

... между всеки двама на света съществува целувка.

едно време
се сърдехме, че мама разтребва стаята ни
днес
плащаме на чужди майки да го правят
вместо нас

две четки за зъби в буркана
мъничко ми се иска да можех да кажа
другата твоя
но не е 
другата
за из път

в хладилника на дядо
шоколадите
скрити от баба
са надживяли
и двамата