Цитати на NeDa

влакът влезе в тунел
зрящите спряха да четат
слепият продължи

Знаете ли вие кво са гарите по Европа? По Европа гарата в един град не можеш да я различиш от операта. Щото там градовете по гарите, оперите и църквите - по това са се мерили.

Изгнаникът е като човек, изгубил своя любим.
Затова се самозаблуждава, че във всеки нов образ открива любимото лице.

Отвратен от всички тези хора, които не умееха да са приятели, в моментите, когато най-много имах нужда от тях, написах един малко ироничен образец за писмо и го нарекох Заповед за прекратяване на приятелството. Образецът гласеше следното :

Господине,
Съгласно равносметката по приключване на приятелствата, която правя в края на всяка година въз основа на строго определени правила, Ви съобщавам, че Вашето име е включено в съответния списък.
С уважение,
Рейналдо Аренас

Как се живее на остров, без да те пускат до морето?

Уча се да пускам хвърчила
както се уча да бъда майка:
от вчера, от седмици,
тринайсет години вече.
Няма да успея - нито книгите,
нито съветите помагат.
Резки придърпвания на кордата,
ако я отпуснеш прекалено,
слънцето ще опърли опашката
на хвърчилото;

Посещение

Посещавам родината си като охлюв,
който се опитва да се намести пак
в старата си черупка. Ден след ден
се провирам навътре, назад, обратно
по часовниковата стрелка.

Черупката е грапава и тясна, отваря рани
по изнежени места.

Но аз упорствам, плача над гробове, ям таратор,
докато се впиша в старите си очертания.

Накрая съм красива. Светя.
Тук съм.

Охлюв е най-красивата дума - казва синът ми,
който учи български. - Мислех си,
че означава любов.

До имигранта, печащ ябълков пай

Много добре знаеш
че няма
да ти хареса.

Мразиш паева кора
топли ябълки
канела.

Въпреки това се гмуркаш
в готварската книга
обръщаш рецептата
в метрични единици
и създаваш
прекрасен пай.

Децата ти го обичат.

За нас реката на часовете е бързей, който се носи, бучи и клокочи към водопадите с толкова пяна, че собственото ни щастие ни изпръсква. И ме запраща телом и духом в ужаса от края.

Обичам опасността ... пропастите, зарчетата, които хвърляме лекомислено, залагайки целия си живот, и дори не изчаквам да спрат да се търкалят и да покажат разоряването ми. При случай обичам да се погубвам. Такава съм ...

Йоханка му хвърля убийствен поглед.
- Че момичетата да не би да пишат любовни писма? Само момчетата ги пишат! А ние чакаме да получим любовно писмо и после трябва бързо да го накъсаме на парченца.
Чичото е слисан, челото му се набръчква, каската пада над очите му.
- И не ви ли е мъчно?
- Ама ние наужким - обяснява му Йоханка. - На две, най-много на четири парчета. А вкъщи ги залепваме.

Колко е различен животът, когато го живеем и когато след време го разнищваме по някакъв повод!

КОГАТО СИ ДАЛЕЧ,
така живо виждам лицето ти,
чувствам ръцете ти,
чувствам очите ти,
че само разума ми пречи
да те целуна истински.

А слънцето бавно се спускаше към хоризонта, като старец, който едва-едва слиза по стълбите.

Забелязвала ли си как най-красивите люляци например са тези, които растат край полуразрушени хамбари и изоставени бараки? Понякога красотата има нужда от малко нехайство, за да се осъществи.

лалетата ("Лук с претенции!")

Не го бива животът. Хубаво щеше да е, ако телевизията говореше като Карен Бликсен. Точен и плавен език, нежна и горчива поезия с внезапни пристъпи на лиризъм, следвани от кризи на студена ярост. Скандинавия, няма какво!
Северните романисти имат много общи черти. В произведенията на Бликсен, както и в тези на Хамсун, природата има силно присъствие - това е литература с високо съдържание на кислород. И отчаянието е постоянно, дори когато е обагрено с хумор ... По тези места зимите са дълги, елите нямат чет. Меланхолията е част от пейзажа, като горите. Това, което придава такава невероятна сила на "Извън Африка", е съчетанието на датска придирчивост и африканска чувственост. Между 1914 и 1931г. една жена управлява кафеена плантация. Съпругът ѝ създава проблеми със забежките си. Тя се влюбва до полуда в друг мъж, който загива в самолетна катастрофа. Жената се прибира в родината си и написва книга.
Ако знаете някоя по-красива история, натиснете 1.

"Спасителят в ръжта" се прави на маловажен роман, докато всъщност в описаното от него обикновено скиталчество са съсредоточени светът, съществуването, пространството и времето. Той крие сложността си зад привидна простота. Не е необходимо да се изпишат хиляди страници, за да се изгради епопея. Селинджър е Омир, който елегантно се представя за млад гимназист.

Кехлибареният гребен раздели свилената им маса на дълги оранжеви ивици, подобни на онези, които весел орач би очертал с вилица в конфитюр от кайсии.

Аз съм параноик на обратно - подозирам, че другите заговорничат, за да ме направят щастлив.
Селинджър