Цитати на NeDa

Един град става свят, когато обичаш някои от неговите обитатели.

Точно в тази безпричинност е късчето свобода, което е отпуснато на всеки от нас и към което трябва непрестанно и неотстъпно да посягаме, за да остане в този свят на железни закони малко човешки безпорядък.

64-ГОДИШНА ИТАЛИАНКА СЪБИРАЛА 40 години пари за сватбено тържество със скъпа булчинска рокля и меню с шампанско и хайвер.
40 години са десет втори световни войни, почти една Студена война и половин Стогодишна.
Любовта успява винаги, където войната се уморява.
Нека не съжаляваме за пропуснатите празници на тази италианска светица на любовта.
Всеки ден тя нещо е пропускала, отнемала е малка радост от живота си, за да може в чакания ден да усети след себе си тържествения шлейф на своята мечта.
И кой може да ти каже, скъпа италианска лельо, дали сборът от всички отложени празници прави една истинска любов?

КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.

САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.

... читателите предпочитат романа пред новелата, дългия текст пред краткия не защото дължината е приета за ценностен критерий, а по-скоро защото при четенето на късо произведение човек няма време да забрави, че това е само "литература", а не "живот".

- Направих кафе - каза той. - В джезве.
Джезвето бе важно, инак не би го споменал. Дънкан смяташе, че приготвянето на истинско кафе изисква твърде много шетня с всичкото там дозиране и чакане, и повтаряше, че нескафето си му харесва. Жестът му очевидно беше знак на разкаяние за изневярата му.
- Брей, много съм ти задължена.
- Не бъди такава.
- Защо да ме интересува какво кафе пиеш?
- Ако не бях преспал с друга, щеше да се зарадваш.
- Ако не беше преспал с друга, щеше да пиеш нескафе.

Търся злато, което да обезцени всякакво друго...

Онзи, комуто предстои да има някакво значение в живота ни, срещаме обикновено не един, а поне двайсет пъти, докато най-сетне схванем намека.
С мен поне винаги е било така.
Опъваме се на неизбежността, доколкото можем.

Биха си наточили един друг от собствената си кръв, ако се наложи, както някои по-миролюбиви люде не биха си налели един на друг дори чаша вода.

И така сред заснежения Орегон за първи път в историята на тази страна или поне на един местен път полъхна чувството, с което от столетия дишат босненските гори и съществува босненската страна. Той се съмнява в мен, щеше да си помисли и единият, и другият и да се усмихнат, както се усмихва вълк единак, който иска да покаже на другия единак в общото им пленничество, че не е опасен и не му мисли злото. Всъщност не се съмняваха в себе си, а всеки се съмняваше, че онзи, другият се съмнява, докато си подаваха и поемаха ръцете - в Орегон, както и на Балканите; биха дали живота си един за друг по-лесно отколкото родни братя от някоя друга страна, както и по-лесно и с повече причини биха се избили помежду си. Всичко зависи от мястото и времето на действието и едни и същи са причините за любовта и омразата.

Два дена продължи войната вкъщи и два дена Лиса не отиде на работа, опитвайки се да направи човек от Вуко Шалипур. Вярваше, че хората се правят като хамбургерите, и систематично, пълна с енергия, точна като ураган, разпиляващ къщите в Санта Моника, без да изпуска нито за миг нервите си, му обясняваше ценността на всяко нещо в космоса, смисъла на всяка човешка постъпка ...

Всеки пое в своята посока, като билярдни топки след удар ...

Чудо е само онова, което е само едно и чакаш,чакаш, чакаш, докато не дойде второто. Затова футболът е по-интересен от баскетбола. Рядко се вкарват голове. И затова американците не обичат футбола. Не могат толкова да чакат.

Затова е добре да полудееш. Тогава вероятно дрънкаш каквото си искал и по-рано, докато не си бил луд.

Всеки човек обаче има по едно или две неща, към които се отнася по този начин и всеки някъде го чака неговият Буик Ривера - това може да бъде кола, колело, писалка, дори компютър; може да бъде куче или кон, нещо, което ще го накара да се стегне и съсредоточи, ще го направи по-добър и по-търпелив, само че не всекиму е отредено да се срещне с това нещо в живота.

В един момент, не знаеше кой, той започна да забравя всичко добро, както дотогава забравяше всичко лошо. В теорията на брака пишеше, че това е моментът, когато преставаш да си влюбен.

Отвъд равното поле, отвъд непроходимата гора, отвъд далечния път, отвъд захарната планина има един град ...
Ах, ако ти, приятелче, можеше изведнъж, като по чудо да попаднеш в него! Ти дори би зяпнал от учудване.
Тук къщите са направени от шоколад. Покривите са от захарни бонбони. Във всяка къща капаците на прозорците са от кифли. А на островърхите бисквитени градски кули се въртят петлета-ветропоказатели.
Безброй са чудесата в Приказния Град.
Първо, тук във висока-превисока кула, под говорещия часовник, в малка стаичка с разноцветно прозорче живее най-образованата фея на света. Тя е завършила с шоколадов медал Академията на Всички Вълшебни Науки. Казва се фея Здрасти ...
Второ, в Приказния Град живее най-веселия на света Раздавач ...
Трето, в малката къщичка от шоколад в Приказния Град живеят три мъдри-премъдри джуджета....
В града има и Продавачка на летящи чадъри.
Тук има и Обущар, който шие бързоходни обувки,
Има Пекар, който пече скок-подскок-кифлички...

"В библиотечката ни живеят вълшебници и феи. Всеки знае това. та нали е достатъчно да отвориш която и да било книжка и веднага започват чудеса ... И затова ... За да не се напраши роклята на пепеляшка ... Да не изгуби добрия стар крал короната си в праха ... Да не потъне в праха конят на приказния юнак ... За това е абсолютно необходимо да избърсваш праха в шкафа с книгите."

Ваше благородие, госпожа сполука,
със едни си ти добра, с други пък е друго.
Олово към сърцето
почакай, не зови ...
В смъртта не ми върви -
е, в любовта ще провърви.

Ваше благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше,
но без да ме обичаш ...
Булат Окуджава