Цитати на NeDa
Общо 5581 цитата от 1394
заглавия.
Чудо е само онова, което е само едно и чакаш,чакаш, чакаш, докато не дойде второто. Затова футболът е по-интересен от баскетбола. Рядко се вкарват голове. И затова американците не обичат футбола. Не могат толкова да чакат.
Затова е добре да полудееш. Тогава вероятно дрънкаш каквото си искал и по-рано, докато не си бил луд.
Всеки човек обаче има по едно или две неща, към които се отнася по този начин и всеки някъде го чака неговият Буик Ривера - това може да бъде кола, колело, писалка, дори компютър; може да бъде куче или кон, нещо, което ще го накара да се стегне и съсредоточи, ще го направи по-добър и по-търпелив, само че не всекиму е отредено да се срещне с това нещо в живота.
В един момент, не знаеше кой, той започна да забравя всичко добро, както дотогава забравяше всичко лошо. В теорията на брака пишеше, че това е моментът, когато преставаш да си влюбен.
Отвъд равното поле, отвъд непроходимата гора, отвъд далечния път, отвъд захарната планина има един град ...
Ах, ако ти, приятелче, можеше изведнъж, като по чудо да попаднеш в него! Ти дори би зяпнал от учудване.
Тук къщите са направени от шоколад. Покривите са от захарни бонбони. Във всяка къща капаците на прозорците са от кифли. А на островърхите бисквитени градски кули се въртят петлета-ветропоказатели.
Безброй са чудесата в Приказния Град.
Първо, тук във висока-превисока кула, под говорещия часовник, в малка стаичка с разноцветно прозорче живее най-образованата фея на света. Тя е завършила с шоколадов медал Академията на Всички Вълшебни Науки. Казва се фея Здрасти ...
Второ, в Приказния Град живее най-веселия на света Раздавач ...
Трето, в малката къщичка от шоколад в Приказния Град живеят три мъдри-премъдри джуджета....
В града има и Продавачка на летящи чадъри.
Тук има и Обущар, който шие бързоходни обувки,
Има Пекар, който пече скок-подскок-кифлички...
Ах, ако ти, приятелче, можеше изведнъж, като по чудо да попаднеш в него! Ти дори би зяпнал от учудване.
Тук къщите са направени от шоколад. Покривите са от захарни бонбони. Във всяка къща капаците на прозорците са от кифли. А на островърхите бисквитени градски кули се въртят петлета-ветропоказатели.
Безброй са чудесата в Приказния Град.
Първо, тук във висока-превисока кула, под говорещия часовник, в малка стаичка с разноцветно прозорче живее най-образованата фея на света. Тя е завършила с шоколадов медал Академията на Всички Вълшебни Науки. Казва се фея Здрасти ...
Второ, в Приказния Град живее най-веселия на света Раздавач ...
Трето, в малката къщичка от шоколад в Приказния Град живеят три мъдри-премъдри джуджета....
В града има и Продавачка на летящи чадъри.
Тук има и Обущар, който шие бързоходни обувки,
Има Пекар, който пече скок-подскок-кифлички...
"В библиотечката ни живеят вълшебници и феи. Всеки знае това. та нали е достатъчно да отвориш която и да било книжка и веднага започват чудеса ... И затова ... За да не се напраши роклята на пепеляшка ... Да не изгуби добрия стар крал короната си в праха ... Да не потъне в праха конят на приказния юнак ... За това е абсолютно необходимо да избърсваш праха в шкафа с книгите."
Ваше благородие, госпожа сполука,
със едни си ти добра, с други пък е друго.
Олово към сърцето
почакай, не зови ...
В смъртта не ми върви -
е, в любовта ще провърви.
Ваше благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше,
но без да ме обичаш ...
Булат Окуджава
със едни си ти добра, с други пък е друго.
Олово към сърцето
почакай, не зови ...
В смъртта не ми върви -
е, в любовта ще провърви.
Ваше благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше,
но без да ме обичаш ...
Булат Окуджава
из Бялото слънце на пустинята от Валентин Ежов,Рустам Ибрахимбеков
от NeDa, 16.10.13 в 18:00, Рейтинг:
от NeDa, 16.10.13 в 18:00, Рейтинг:
- На нас ни се полага само по една жена ... Ясно? Една! За цял живот. Бог е наредил така ...
Гюлчатай се удиви.
- Ама как така - една жена те обича, една жена готви яденето, една шие дрехите, една храни децата ... И всичкото само една?
- Няма как ...
- Тежко! - с искрено съчувствие възкликна Гюлчатай.
Гюлчатай се удиви.
- Ама как така - една жена те обича, една жена готви яденето, една шие дрехите, една храни децата ... И всичкото само една?
- Няма как ...
- Тежко! - с искрено съчувствие възкликна Гюлчатай.
из Бялото слънце на пустинята от Валентин Ежов,Рустам Ибрахимбеков
от NeDa, 16.10.13 в 17:54, Рейтинг:
от NeDa, 16.10.13 в 17:54, Рейтинг:
... трябва да се обича.
Сега, като си мисля, ми изглежда много красива. Зависи как мислиш за някого.
Дотича при мен, все едно че бях някой, и ме прегърна през раменете.
Слънцето приличаше на жълт клоун, седнал на покрива.
Помотах се още малко, за да не се прибера, взех да броя колко крачки има на един тротоар и много нещо се събра, направо не ми останаха цифри. Да не говорим за слънцето. Някой ден ще изляза извън града да видя как е направено. Май че и морето си струва ...
Та за мадам Роза одеколонът най вървеше като подарък и беше струпала цели камари, само че така и не разбрах защо все зад ушите си слага, като магданоз на телешкото.
Изпрати Моше в кухнята да измие чиниите, а тя взе да си вее с японското ветрило. Размисъл в кимоно.
Попитах господин Валумба не може ли да пратим мадам Роза в Африка при неговото племе, за да ползва там заедно с другите старици предимствата, отделени за тях. Той много се смя ... и после ми казаха, че животът не е толкова проста работа, животът изисква самолетни билети, пари и разрешения...
... тогава ѝ хрумнало да отвори пансион "Без дом" за хлапета, родени напротив.
... рано сутринта, когато зората шумолеше и аха да пукне.
Хората са винаги най-тъжни в очите.
Годината беше към края си. Защо си въобразяваме, че нещо ново може да дойде на нейно място, само поради една смяна на числото в календара?