Цитати на NeDa

Ваше благородие, госпожа сполука,
със едни си ти добра, с други пък е друго.
Олово към сърцето
почакай, не зови ...
В смъртта не ми върви -
е, в любовта ще провърви.

Ваше благородие, госпожа чужбина,
страстно ме прегръщаше,
но без да ме обичаш ...
Булат Окуджава

- На нас ни се полага само по една жена ... Ясно? Една! За цял живот. Бог е наредил така ...
Гюлчатай се удиви.
- Ама как така - една жена те обича, една жена готви яденето, една шие дрехите, една храни децата ... И всичкото само една?
- Няма как ...
- Тежко! - с искрено съчувствие възкликна Гюлчатай.

... трябва да се обича.

Сега, като си мисля, ми изглежда много красива. Зависи как мислиш за някого.

Дотича при мен, все едно че бях някой, и ме прегърна през раменете.

Слънцето приличаше на жълт клоун, седнал на покрива.

Помотах се още малко, за да не се прибера, взех да броя колко крачки има на един тротоар и много нещо се събра, направо не ми останаха цифри. Да не говорим за слънцето. Някой ден ще изляза извън града да видя как е направено. Май че и морето си струва ...

Та за мадам Роза одеколонът най вървеше като подарък и беше струпала цели камари, само че така и не разбрах защо все зад ушите си слага, като магданоз на телешкото.

Изпрати Моше в кухнята да измие чиниите, а тя взе да си вее с японското ветрило. Размисъл в кимоно.

Попитах господин Валумба не може ли да пратим мадам Роза в Африка при неговото племе, за да ползва там заедно с другите старици предимствата, отделени за тях. Той много се смя ... и после ми казаха, че животът не е толкова проста работа, животът изисква самолетни билети, пари и разрешения...

... тогава ѝ хрумнало да отвори пансион "Без дом" за хлапета, родени напротив.

... рано сутринта, когато зората шумолеше и аха да пукне.

Хората са винаги най-тъжни в очите.

Годината беше към края си. Защо си въобразяваме, че нещо ново може да дойде на нейно място, само поради една смяна на числото в календара?

Тези дни ми се налага да поемам света на малки и внимателно премерени дози, нещо като хомеопатично лечение ...

Двамата бяха близнаци...
когато се престраших да помоля Хлое да ми разкаже съвсем откровено, защото много исках да узная как се чувства човек , какво представлява това състояние на неизбежна близост ... тя се замисли за миг ...
- Като два магнита - така каза, - но откъм обратната страна, привличат се и се отблъскват.

... защото спомените много държат да съответстват напълно и безпогрешно на отново посетените места и неща от миналото.

Какви малки съдове с тъга сме всички ние, плаваме в приглушената тишина през мрака на есенните дни.

Вълните забиваха нокти в пасивния подмилкващ пясък по продължение на прибоя, дращеха, мъчеха се да отстояват територията си, но очевидно не успяваха.

Има моменти, когато въздействието на миналото е толкова силно, че човек може да бъде пометен.