Цитати на NeDa

Чай на 2500 метра надморска височина

Чаят
няма никакво значение.
Въпросът е
да дойдеш.

Жената си представяше живота като камък и си казваше, че всеки човек е Сизиф. Когато е дете, дори не знае, че го бута; като млад осъзнава това и се забавлява; навлязъл в зрялата възраст, го тика по нагорнището кога с уверена крачка, кога с умора и досада; в старините си прави мравешки стъпчици, съсухрен и останал без въздух, и се моли да има още до върха. Да има още ...

из "Съвършената друга"

Вече закъсняваха ...
Гримът ѝ се умори да я украсява, а парфюмът ѝ се притаи.

из "Слънчев ден"

Много хубаво подвързваше, но който му занасяше книги, трябваше да чака доста дълго, за да си ги получи подвързани, защото той най-напред ги четеше, а после ги подвързваше според съдържанието. Като боядисваше с черно обрязаната част на книгата, това значеше, че книгата няма смисъл да се чете. Човек веднага разбираше, че романът свършва много лошо.

Бях тогава момче на десет години
и вече разбирах кое е добро и кое - лошо.
Имах си родители, дядо, баба, брат, сестра
и колкото щете роднини.
И всички ме наричаха Гошо.
Брат ми беше ученик в гимназията
и той за пръв път ме нарече
ГОШО ФАНТАЗИЯТА,
защото обичах да си измислям разни неща.
Измислях си ги и през деня,
и през нощта.

Тънките свещи се бяха изкривили от горещината, извили се една около друга, навели се надолу като разкаяни грешници. От тях капеха горещи, кристално прозрачни сълзи. Докато с нерешително потръпване се спускаха надолу, сълзите губеха прозрачността си и се събираха около основите на свещите, подобно на преспи сняг, които поглъщат светлината и затрупват обувките ти.

Животът е като сложна математическа задача с много просто решение - да кажем, едно или нула...
В крайна сметка простите неща са най-озадачаващи, простият живот - най-непостижим.

... той ме питаше:
- Какво е да имаш баща?
- Не знам как да ти обясня - защото не знам какво е да нямаш баща.

Аз обичам, когато душите се целуват.

из "Изнеси ме на горната земя"

Каза ми: "Ти говори, трябва да се говори. Туй, дето го говориш, то не се губи. То е енергия, вика. Твоите думи ще идат в Космоса и някой ден ще се чуят. Може след милион години да е, ама ще се чуят. Всичко ще се чуе и всичко ще се даде за разбиране!" Иван казва така: "Ти говори, от писане на писма полза няма. От никакво писане няма полза.'Щото хартията гори. Може, казва, цялата Земя да гръмне, само думите няма. Думите огън не ги гори. Нас няма да ни има, ама думите ни ще си летят из Космоса. И един ден някой ще ги чуе, ще ги хване и ще каже: "Гледай ти к'ви работи ставали из тоз' Космос! Гледай ти к'ви работи са ставали на таз' Земя, дето я няма!" Затуй, вика този Иван, трябва да се говори. Не бива да мълчим. Един ден ще ни чуят ..." И аз тъй му казах: "Иване, мъката е за казване."

из "Надежда Сляпата"

ПЕРСА. Бане, патовете са два. Кой пат че фатиме?
БАНЕ. Тоя пат е Умнио, за Умнио свет. А тоя е глупавио, за Глупавио свет.
ПЕРСА. Нема ли пат у средата?
БАНЕ. Нема.
ПЕРСА. А тая нива у средата каква е?
БАНЕ. Просо ми се види.
ПЕРСА. Карай през просото.

Двамата тръгват през просото.

из "Муа у тупан"

- На тези твои сърби може ли да им има човек вяра?
- Да, защо да не може? ... - Знаем се от деца, не са ме измамили нито веднъж. Заедно колим прасето, заедно жънем, заедно танцуваме боси всяка есен върху гроздето в бъчвите, за да изстискаме сока и да приготвим вино. Дори заедно сечем дъбове и изваряваме дъските, за да направим тези бъчви. Всички ние сме просто селяни, не сме нации.

Купих си обувки на панаира. Бяха червени като череши. Мъжът, който ми ги продаде, каза:
- Това са обувките на жена ми, почти нови са. Умря, преди да успее дори да ги разтъпче.
Прибрах се вкъщи и обух зелени вълнени чорапи и новите червени обувки. Седях на ръба на леглото и полюшвах крака. Сега те бяха като две зелени дръжки, на които висяха две червени череши.

Като косеше трева в градината, татко все намираше детелини с четири листа. Само да наведеше глава и попадаше на тях, сякаш в тревата растяха само детелини с четири листа. С бавни крачки ги отнасяше вкъщи и ги слагаше в малкия бележник с твърди корици, в който си записваше датите за присаждане на овошките. Тук те стояха не като спомен, а като доказателство, че татко все пак има щастие в живота.

Никога не бе присъствал на екзекуция, нито бе виждал гилотината, но трябваше да знае, че всяка графа в неговата Книга означава един човек по-малко в Книгата на живота.

ЕСЕН

Какво е есента? - Ята от черни птици,
по небосвода сив когато с грак летят,
край дългото шосе ридаещите жици,
самотният овчар на каменния рът
и тая резеда на зимните посеви,
и жълтите листа в широкия канал,
и тоя пукот глух на трактора от север,
като основен тон в простора прозвучал.

Какво е есента? - Все облаци и вятър,
край селската чешма смълчаните стада,
навъсен влажен дим и дълга нощ, когато
дочуваш как плющи по стрехите дъжда.
И утрото - врабци на мокрите огради,
сред калното поле посърналият глог
и после къс небе сред облачни грамади,
небе като копнеж, сияещ и дълбок.

из СВАТБА
...
Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.

Някъде дълбоко в сърцевината на всичко преживяно съществува порядък и хармония, които могат да се доловят, стига да сме достатъчно внимателни, достатъчно влюбени или достатъчно търпеливи.

Светлината порасна, червената зора се развидели до зеленикаво. Облаците се раздвижиха и откриха огромни пролуки в небето. Обелка след обелка утрото се показа като сочен плод.