Цитати на NeDa

Стъклото се пукна със симетричността на меридианите върху географската карта.
из "Кактусът"

Най-многото, докъдето може да се стигне в тази област, е направено в Бразилия при изграждането на новата столица Бразилия: дарили са терени, край един или друг булевард според случая, на всички църкви по света, изразили готовност да издигнат там свой храм ... храмовете наброяват няколко десетки ...

Предпазливостта само отлага неизбежното, рано или късно, накрая се предава ...

... после, както обикновено, да го попита сок ли иска, или шоколад ...
Ако Хюго каже сок, Юсефин ще пие шоколад. Но ако той поиска шоколад, тя ще предпочете сок, за да не издаде колко ѝ е липсвал. Иначе ѝ се ще да пие каквото си избере той, но не бива да показва чувствата си. Дори и пред самата себе си.

ПРУГРАМА За УТСЛАБВАнЕ нА ЮсЕФиН И КариН

1. 9 САНДВича НА ДеН. НЕ ДеСет
2. ТРИ ПОРЦиИ НА УБЯт
3. ДИетА 1 МеСеЦ
4. Ф НАЧАЛУтУ НА ЛЯтУтУ МОЖеМ ДА ЯДеМ По 5 ПоРЦии НА УБЯт
5. НиКАКВА УВеСеНА КАША НА ЗАКУСКА. АКО НиКОЙ Не ГлеДА, МОЖеМ ДА иЗЯдеМ НЯКОЛКО ФиЛии С МАСЛО

Юсефин не беше чак толкова наивна, та да очаква учителката ѝ да бъде досущ като онази учителка. Но все пак смяташе, че знае как трябва да изглежда една истинска учителка. Със сигурност не като Ингрид Сунд.
Тя не биваше да е нито дебела, нито руса. В списанието пишеше пределно ясно: "гарвановочерните ѝ коси лъщяха като коприна".
А косите на Ингрид Сунд приличаха на четка, а очите ѝ - на малки, плитки светлосини локви. От една истинска учителка се очаква да има очи като от разказа в списанието. Юсефин никога нямаше да забрави описанието: "Очите ѝ бяха дълбоки като кладенци, черни и загадъчни." Странно защо само Юсефин забеляза, че малките кръгли очи на Ингрид Сунд са изцяло лишени от загадъчност.

Винаги съм се питал какво има предвид преподобния Ловой, когато говори за "добродетелност". Сега разбрах. Означава да можеш да се откажеш от него, загубата на което ти разбива сърцето, и да си щастлив заради отказа си.

- Олеле - каза мама, традиционната ѝ словесна броеница на притеснението.

Птичките пееха, глупави в щастието си...
осъзнах, че затворите не са непременно сгради от сив камък, обградени с вишки и бодлива тел. Някои са къщи, чиито затворени щори не пропускат нито един слънчев лъч.

... човешките същества попадат в една от четирите фундаментални категории: балами, умници, разбойници и глупаци.

... Кул се промъкна там в негово отсъствие ... Не се бе стърпял да не въведе малко ред преди да излезе и при завръщането си Вандерпуте беше намерил стаята си подредена, почистена, излъскана, проветрена - човек би казал, разказваше по-късно ужасен старият, че някой циклон е отнесъл всичко. Изправен пред такова бедствие, Вандерпуте беше надал ужасен рев, а после бе припаднал, та се беше наложило да викат практикуващия лекар.
На стария бяха нужни няколко месеца тежък мравешки труд, за да създаде наново обичайния безпорядък около себе си;

Нео от Борнео

Маумуната Нео
от остров Борнео
живее тъй, както
в далечния каменен век -
не иска да става човек.
Човек ли? - вика. - Я да мълчите:
значи сутрин да си мия очите
и да ми люти от сапуна.
По-добре да си бъда маймуна.
Не искам да пъхам лапи
нито в обувки, нито в чорапи,
при това с изрязани нокти,
за смях на кучета и на котки.

Освен това
хората как не мързи ги -
гледам ги, четат разни книги.
Мъчат се да решават задачи -
просто да ти се доплаче.
Не, не искам да ставам човек,
оставам шебек.

Тъй маймуната космата смята
и по цял ден се премята
за смях на децата ...

Определение на чувството

Търпение е
да омесиш хляб,
който няма да стигне.

Чай на 2500 метра надморска височина

Чаят
няма никакво значение.
Въпросът е
да дойдеш.

Жената си представяше живота като камък и си казваше, че всеки човек е Сизиф. Когато е дете, дори не знае, че го бута; като млад осъзнава това и се забавлява; навлязъл в зрялата възраст, го тика по нагорнището кога с уверена крачка, кога с умора и досада; в старините си прави мравешки стъпчици, съсухрен и останал без въздух, и се моли да има още до върха. Да има още ...

из "Съвършената друга"

Вече закъсняваха ...
Гримът ѝ се умори да я украсява, а парфюмът ѝ се притаи.

из "Слънчев ден"

Много хубаво подвързваше, но който му занасяше книги, трябваше да чака доста дълго, за да си ги получи подвързани, защото той най-напред ги четеше, а после ги подвързваше според съдържанието. Като боядисваше с черно обрязаната част на книгата, това значеше, че книгата няма смисъл да се чете. Човек веднага разбираше, че романът свършва много лошо.

Бях тогава момче на десет години
и вече разбирах кое е добро и кое - лошо.
Имах си родители, дядо, баба, брат, сестра
и колкото щете роднини.
И всички ме наричаха Гошо.
Брат ми беше ученик в гимназията
и той за пръв път ме нарече
ГОШО ФАНТАЗИЯТА,
защото обичах да си измислям разни неща.
Измислях си ги и през деня,
и през нощта.

Тънките свещи се бяха изкривили от горещината, извили се една около друга, навели се надолу като разкаяни грешници. От тях капеха горещи, кристално прозрачни сълзи. Докато с нерешително потръпване се спускаха надолу, сълзите губеха прозрачността си и се събираха около основите на свещите, подобно на преспи сняг, които поглъщат светлината и затрупват обувките ти.

Животът е като сложна математическа задача с много просто решение - да кажем, едно или нула...
В крайна сметка простите неща са най-озадачаващи, простият живот - най-непостижим.