Цитати на NeDa

Исках едновременно и установен, и вълнуващ живот.

Клеър и Джонатан ги биваше в говоренето. Люшках се върху разговора им като в хамак, опънат между двамата.

Клеър ми вляеше като музика.

Като работиш във фурна, опознаваш човешкото нещастие. Хората се тъпчат с торти, кифли и сладки, за да заглушат тъгата си.

Разбрах, че животът ми ще се промени със или без моето съгласие. Разбрах, че запасите ми от дрога - тези кухненски кърпи на червени карета и това гърне с дървени лъжици - са на изчерпване.

Взех влака, защото беше по-евтино и защото исках да видя точно колко разстояние ще измина. Гледах през прозореца през цялото време с вниманието, с което се чете книга.

Бяхме полувлюбени. Обитавахме заедно слънчевата горна земя на любовта, ктдето хората са щастливи от това, че са различни и приемат с благосклонна усмивка чудатостите на партньора си.

Така се прави. Създаваш си бъдеще от това, с което разполагаш в момента.

Накрая се примирих и слязох долу по нощница с надеждата, че като свърша нещо в кухнята, ще ми се доспи.
Бях запалила само лампата над печката, но дори и тя не ми беше нужна. Можех да направя баница и във въглищна мина.

Бих могла да извърша необходимите движения, но нищо повече. Бих могла да го изтърпя, но със стаения гняв, който лъжите причиняват.

Есенната светлина падаше от светлосиньото небе, по което тук там се виждаха отделни облаци, толкова закръглени и плътни, че сякаш бяха пълни с мляко.

- Добре тогава - казва тя. - Повече няма да чистя къщата. Оправяйте се сами. Ще седя, ще гледам телевизия и ще хвърлям обвивките от бонбоните на пода.
Тя се устремява навън, разрязвайки въздуха като острие. По пътя взима кутия с моливи, поглежда я и изсипва моливите на пода. Те падат като гадателски пръчици, две по две и кръстосани.

Къде да ме намери! Аз не си стоя вкъщи. Наваксвам сто години беднотия.

Зелени лъчи топят панелни блокове. Небостъргачи се стичат в пепеляво развиделяване.

При него е ледено тихо ...

Все на нея да ѝ се случи

Сякаш се появяват от нищото
нейните принцове -
по съвместителство бармани,
инструктори по кормуване
и пропаднали скулптори,
а накрая дори и един осветител
в Киноцентъра -
правят ѝ вятър, обожават я тягостно,
носят я на ръце, обладават я,
любят я и тогава
е господарка на къщата, на съдбата,
пребоядисва стаите, шета, два сантиметра
над земята хвърчи
с чиниите, с чашите,
с рамене и корем пори въздуха.
После се случва така,
че си тръгват заедно с къщите,
с ръцете и с вятъра, с всичкото,
и тогава остава
до гуша в любовни руини и дългове,
в сополи и сълзи, шарки и грипове,
а наоколо се прескачат децата ѝ -
Любов бясната, кривогледата Вяра
и лакомото ѝ изтърсаче Надежда,
с часове расте, все на нея ще ѝ се случи.

Водопадът извираше на метри от нас, тоновете вода се сгромолясваха в реката, после тя изчезваше, а в далечината като изпуснат женски копринен шал блещукаше морето.

Те плуват през слънчевия пек като мекици в сгорещен зехтин.

Срещаме някого в най-подходящия момент и поемаме от него всичко, което ни е важно, мислех си, а после го изоставяме отново в най-подходящия момент ...

Като че и въздухът тегнеше от прастара втвърдена злина.