Цитати на NeDa

нечувана-несънувана приказка ...

Когато го няма човека, на когото искаш да помогнеш, прави добро на всички.

Те дори са си закачили девиз: "ЕДНООБРАЗИЕТО Е БЕЗОБРАЗИЕ."

Магазинът е малък и навсякъде са натрупани книги на купчини. Точно така трябва да изглежда всяка книжарница. Подозирам, че тук има клиенти, затрупани от книжна лавина, премазани от нея и никога след това неоткрити.

Аз самият съм син на имигрант и отлично разбирам какво представлява неофициалният договор между един имигрант и държавата. Просто казано, имигрантът се съгласява на асимилация, приема да се подчинява на законите на страната и да уважава, дори и ако не харесва, културата ѝ. Задължението на държавата е да му предостави работа и възможности, да поддържа ред, при който имигрантите могат да се развиват и дори да преуспеят.

... Гибралтар е място, което се надявам да не ми се случи да видя отново. То е точно това, което най-много презирам, място, продало се на туристите чрез туроператори. Върнах се в Алгерсиас и цяла нощ обикалях край доковете, където мъже играеха карти, а жени предлагаха любов. Хубаво е пак да се озовеш на място, което живее реален живот.

Хотелчето, в което отседнах, е евтино, а храната - скъпа, но си струва парите. Никога досега не съм вкусвал така добре сготвени ястия. Възрастната жена приготвя рибките със зелен сос, но не пожела да ми даде рецептата. Ароматът и цветът му са фантастични. По мириса разбирам, че в него има магданоз и босилек, но не мога да уловя какво е другото, знам само, че е фантастичен, и ям едно и също пет вечери, а ако можеше, щях да си поръчвам същото и на обяд. Продуктите са толкова пресни, имам усещането, че за първи път вкусвам тиквички или домати. Продължавам ли така, парите, които бях предвидил за Африка, ще свършат до края на седмицата. Чувствам се като наркоман с дилър възрастната готвачка.

Известно време просто гледах великолепния, весел старец, докато ми говореше. Разбрах, че се е издигнал над каквато и да е политика или ембарго, над Фидел и Америка, над хаотичния живот, който редица от нас водят. Ето, той стоеше пред мен и живееше за мига. Предполагам, винаги е живял така.

ПРОЗА

Когато
се обичат -
тя простира неговото бельо до своето,
когато той закъснява
от работа,
а после гледа
новините по телевизията
по два пъти -
тя простира
бельото му
на другия край на простора -
а между тях
реди
разстояния.

ГЕОГРАФИЯТА

От едната страна -
лозето,
от другата -
гробището.
По средата -
умират и пият.

СУТРИН...

Сутрин
след дъжд -
в полето край блоковете -
бабичките плъзват
като змии,
които търсят топлинка,
а иначе -
копривата е претекст -
единствено
за манджи.

Не си ли тръгне любовта - и младостта не си отива.

Със очите си писмо ми напиши,
със косата си ме бавно задуши,
със ръцете си ми обяви война
както в старите ни стари времена.

Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни.
Но ръка във ръка и сърце във сърце.

Това наше дарение някога се е казвало севап.
А какво е севап?
То е като правиш добро, а оставаш непознат. Всяка благодарност би хранила суетата ти.

Няма по-тъжни вечери от двуезичните.

Белград е в показалеца, с който набираме 011.

Та иска ми се сега да ги попитам откъде и защо майчиното чувство е така необяснимо, неописиуемо, по-силно от най-силните инстинкти ...
Силата на това чувство е като от атомна бомба. Понякога самото то е опасно за детето. И предполагам, че най-тъжната тъга, тъгата, за която няма думи, а само сълзи, е липсата на тази майчина радиация в живота на сирачетата или изоставените.

Възможно ли е някой такъв хирург да е запазил романтичния си поглед върху човека и живота? Или ни вижда с рентгенови очи? Дали смята все още хората за хора или ги възприема като разомагьосан и бездушен материал? Възможно ли е да не бъде циничен? Възможно ли е да не вярва в Бог? Не.

Ден след ден, пак стана неделя.
Освен че стана неделя, друго не стана.