Цитати на NeDa

И чувствата ми, мравки без надежда,
ревниво влачат късчета от тебе.

Камерите на сърцето
работят.
За какво ни е
толкова много лед ...

смелите плачат от лук.
умните плачат от смях.
дивите плачат напук.
нежните плачат от страх.

Лу по сълзите познава.
плачът ни лицето създава.

Това неразбирателство бе за мен постоянен извор на самота в отношенията ми с хората, защото нищо не ви изолира тъй, както да протегнете братската десница на хумора на онези, които в това отношение са по-безръки и от пингвините.

Не умея да говоря за морето. Знам само, че то ме освобождава от всички задължения. Колчем го погледна, се превръщам в щастлив удавник.

Всичките дини на този свят не ще ми помогнат да забравя онези, които не изядох на осем години, когато копнеех за тях, а абсолютната диня ще продължи да ми се присмива до края на дните ми - винаги актуална, винаги предчувствана, но винаги недосегаема.

С майчината любов още в зората си животът ви дава обещание, което никога не изпълнява. И после си принуден да зъзнеш до края на дните си.

21. Какъв изящен стил. Заслушва се кълвачът. Тояжка на слепец.

12. Внимавай щурче, престарял е баща ми, ще го препънеш!

15. Откъде си, премръзнала птицо, та ме гледаш с очите на мама?

Търсех навсякъде по света място за почивка и го открих единствено в един ъгъл за четене.

В четенето има едно очакване, което няма цел. Да четеш е като да скиташ. Четенето е скитане.

Мечтите са достатъчни, за да заместят всичко, от което тялото е лишено.

Всеки човек иска да вярва, че съществува ключ за ръждясалата, заяла брава, в която се е превърнал.

кравата превръща тревата в мляко, а змията - в отрова...

Не плачи - утешаваше Шегобишко хълцащата черна принцеса - сега не може да дойдеш с мен ... Когато пораснеш, ще дойдеш да учиш у нас ... А когато се върнеш тук ... ще учиш местните людоеди, че хората не бива да се ядат, дори и печени.

Трудно е да следваш своя път, ако постоянно попадаш на кръстопътища.

Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!

Вие пък имате чувства - много повече от необходимото за един човек. С вълненията само на един човек от вашия град цяла Австрия би живяла доста добре цяла година.

Защо нещата, които са ни радвали преди, не могат да ни радват и сега, ами ни трябват нови. Все нови, а новите радости, знаеш, радват само мозъка, те са бързи радости. Ударни. Те са като куршуми в определен мозъчен център... Старите радости бяха мудни радости. Меки и протяжни. С тях можеше и един живот да се изкара без да се сменят.