Цитати на NeDa

Живеем и играем свой живот -
субтитрите сами си пишем също.
Изгряли сме в далечен небосвод -
нас две луни вечерно ни прегръщат.

На майната си нека да вървят
актьорите и всичките актриси!
Килим? Вървим със теб по Млечен път!
Награда за любов!
Излизай!
Ти си!

Дъжда навивам бавно на кълбо,
завързвам го за равното ти дишане -
ако си тръгнеш с моята любов,
да можеш да се върнеш пак по нишката му.

Болиш - като ожулено коляно.

Ти луд ли си - във съботния ден
да влача мопове по пода прашен,
на печки и перални да съм в плен ...
Пак ли ме сбърка с тъжна Пепеляшка?

И аз не спах. В душата ми - заря.
Душата ми - долап за сладки грешки ...

Адресна регистрация? Защо?
Уютно ми е в слънчевия вятър.

Обичам те. Обичам те така,
че залезите всъщност са излишни ...
По мене щом е твоята ръка,
достатъчни са цъфналите вишни ...

Андре, казва ми, трябва да се храниш, да спиш и да пиеш тенис. Това е единственият начин да станеш номер едно.

Тенисът е самотна игра ... Няма къде да се скриеш, когато допуснеш грешка. Няма резервна скамейка, няма странична линия, няма неутрален ъгъл. На корта си сам и уязвим.

Баща ми казва, че ако отигравам по 2500 топки всеки ден, за една седмица ще съм отиграл 17500 топки, а за една година ще съм посрещнал почти един милион топки. Той се прекланя пред математиката. Числата, твърди той, не лъжат. Дете, което отиграва по един милион топки на година, никой няма да може да победи.

... баща ми жадува за съвършенството. Геометрията и математиката приближават най-много човека до съвършенството, твърди той, а в тениса става дума само за ъгли и числа. Баща ми лежи на леглото и си представя корт на тавана на стаята.

Тенисът неслучайно използва изрази, които описват и житейски ситуации. Преимущество, подаване, грешка, нарушение, пробив, нула, основните елементи в тениса са основни елементи и в живота, защото всеки мач е всъщност животът, представен в миниатюра. Дори структурата на тенис срещата, начинът, по който отделните елементи се вместват един в друг като кукли матрьошки, прилича на подредбата на дните ни. Точките се превръщат в геймове, геймовете се превръщат в сетове, които се превръщат в турнири, а елементите са така обвързани един с друг, че всяка точка може да се окаже повратна.

Не проумявам удоволствието, което майка ми намира в реденето на пъзели. Целият този разпарчетосан хаос, цялата бъркотия, кат това може да успокоява?

Небето е на всички

То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мен, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.

Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава

И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.

А щом е така - питат всички
момиченца и момченца, -
защо е небето цяло,
а земята на малки парченца?

Сервантес сравнява превода на художествено произведение с фламандски килим, гледан откъм опакото ...

Наистина каква ще е съдбата на книгите ни, когато децата ни плъзнат по света?
Тъжно е да се помисли.

След дълъг дъжд денят ухае. Когато нощем тук-там пръсне малко дъжд, на сутринта всичко ухае. Въздухът е спокоен и бистър, от върховете се вижда надалече. А когато вали седем дни и седем нощи и една сутрин престане, такъв ден е още по-хубав, особено когато е ваканция. В градината зад къщи съхнат листата на дърветата, а сабичките на тревите и пътечките блестят, калта радостно чака децата. От сутринта не вали, започва хубавото време, ще бъде топло, даже горещо, облаците се прокъсват и всичко ухае, даже калта ...

Порасна рибката. Сега си плува
насам-натам спокойно, без да се страхува,
Но само щом усети, че водата
става НЕПОЗНАТА,
веднага се осведомява
в кое море в момента се намира.

След туй се спира.

Или продължава.

Покрай прозорците потичваше вятърът, тя чуваше сред стъпките му шепота на листата по дърветата, чуваше и дъжда, който като мокър странник тихичко почукваше по прозореца ѝ. Аделка си каза: ако беше ден, щях да виждам нишките вода как долитат от високото и как, макар без игли, преминават през въздуха и правят в него дупчици.

Вярно, пощенските марки
имат шарки
много ярки,
но лепилото по тях
и до днеска не разбрах
как го правят и защо
винаги да има то
вкус на тапа,
вкус на ряпа!
Няма ли един химик
със чувствителен език
да направи лепилата
по-приятни за децата!
И да имаме тогава
една серия такава:
хем със весели картинки,
хем със вкус на боровинки!