вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4159 цитата от 1062 заглавия.

Страници: Първа  < 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 > 

В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 18:41, Рейтинг: 0
... предпочитах идеята на гърците да позволиш на Шанса да определи посоката.
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 7:42, Рейтинг: 0
... младостта е ужасен период. Толкова много чувство и толкова малко представа как да се справяме с него!
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 7:22, Рейтинг: 0
Колкото по-тривиален е недостатъкът, толкова повече дразни.
из Измяна от Филип Рот
от NeDa, 26.12.11 в 12:48, Рейтинг: 0
Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.
Споменът не е отрицание на забравата. Споменът е форма на забрава.
из Завети и предателства от Милан Кундера
от NeDa, 18.12.11 в 21:22, Рейтинг: 0
Спри този миг,
докато има още миг.
За да не дойде времето безлико,
да пропълзи на лапи котешки
и да те грабне.
Докато те обичам; докато любовта ми пада
като любов, отронена от лист на цвят,
вземи ме.
из Златният храм от Уилям Голдман
от NeDa, 14.12.11 в 21:23, Рейтинг: 2
Така или иначе, пътища няма - пътищата се правят с ходене!
Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...
Морето нямаше как да се види оттук, макар че присъствието му се усещаше.Малко по-шумна тишина, малко по-солен въздух. Мъгла, която се срамува да се покаже в пълния си вид, но прави далечината сива.
Обичам онези безкрайно тихи часове, когато нощта уморено си отива, сякаш смирена пред края си,а денят отново изпълзява над хоризонта, теглейки на гръб слънцето, което неотлъчно го следва от милиарди години ...
из Къщата на клоуните от Галин Никифоров
от NeDa, 24.11.11 в 7:50, Рейтинг: 0
Душата ми е зимен плаж, покрит с крехките скелети на отдавна умрели чайки ...
из Къщата на клоуните от Галин Никифоров
от NeDa, 24.11.11 в 7:34, Рейтинг: 2
- Какво е есента?
- Златен прах от мъртви цветя.
- Какво е зимата?
- Кристална пустош, посипана с пух.
- Какво е пролетта?
- Цветни стъкла с гирлянди от надежда.
- Какво е лятото?
- Горещата въздишка на безкрайността.
из Къщата на клоуните от Галин Никифоров
от NeDa, 24.11.11 в 7:29, Рейтинг: 1
Има някаква тъга в смяната на сезоните - в това,как единият едва забележимо започва да избледнява,как силата му намалява и белезите на упадъка му стават все по-видими и все по-необратими,а присъствието на другия плахо започва да се усеща и да набира сили,докато един ден цялата му красота се излее с пълни шепи върху природата и той удобно се настани на трона на предшественика си така,сякаш никога няма да си тръгне.Но само след няколко месеца и неговата гордост започва да се пречупва и прастарата история се повтаря - когато вечните закони превъртят със скърцане колелото на времето, за да покажат на всички,че нищо не е вечно и всичко някога свършва.
из Къщата на клоуните от Галин Никифоров
от NeDa, 24.11.11 в 7:27, Рейтинг: 1
Тежките паяжини, замрежили незабелязано всяко ъгълче на еднообразния ми живот, изведнъж бяха махнати и някой бе отворил прозорците на душата ми, за да нахлуе през тях свежата прозрачна кръв на изненадващата любов.
из Къщата на клоуните от Галин Никифоров
от NeDa, 24.11.11 в 7:21, Рейтинг: 0
Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.
Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.
Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?
Човек узнава само до онази граница, до която желае.
из Далеч от Толедо от Анжел Вагенщайн
от NeDa, 11.11.11 в 18:22, Рейтинг: 0
Щастието е рядко, но много силно чувство, което обаче за разлика от всички останали за миг лекува, осмисля, мотивира и изпепелява тъгата, дори тя да е била продължителна. То е енергиен източник и когато ти се случи, е въпрос на емоционален стандарт и опит да го разпознаеш и да се възползваш от късмета си. Научете се да сте щастливи, това спасява животи!
Страници: Първа  < 198 199 200 201 202 203 204 205 206 207 208 >