вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 4010 цитата от 1027 заглавия.

Страници: Първа  < 194 195 196 197 198 199 200 201 > 

Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от NeDa, 08.03.11 в 21:23, Рейтинг: 2
Читателският кодекс:
1.Правото да не четеш.
2.Правото да прескачаш страници.
3.Правото да не дочетеш книга.
4.Правото да препрочиташ.
5.Правото да четеш какво да е.
6.Правото на "боваризъм".
7.Правото да четеш къде да е.
8.Правото да кълвеш оттук-оттам.
9.Правото да четем на глас.
10.Правото на мълчание.
из Като роман от Даниел Пенак
от NeDa, 08.03.11 в 7:00, Рейтинг: 1
Чувствах онова неудържимо раздразнение, което човек изпитва, когато разлюби някого, а той, продължава да го обича на всяка цена и не се предава, иска ни се всичко да свършва, когато ние приключим с него.
из Сърце тъй бяло от Хавиер Мариас
от NeDa, 07.03.11 в 12:14, Рейтинг: 1
...върху възглавницата се вършат предателства и се злепоставят другите, разкриват се най-съкровените им тайни... там човек се отрича от приятелите си, от любовта си - минала и настояща ...
из Сърце тъй бяло от Хавиер Мариас
от NeDa, 07.03.11 в 12:11, Рейтинг: 1
Да мълчиш и да говориш са начини да влияеш на бъдещето.
из Сърце тъй бяло от Хавиер Мариас
от NeDa, 07.03.11 в 12:04, Рейтинг: 0
"Защо не може Коледа да бъде без подаръци? Толкова е тъпо, всички се изтощават и отчаяно хвърлят последните си пари за безсмислени подаръчета, които никой не иска:те вече не са знаци за обич, а натоварени с подтекст решения на проблеми.
Какъв в смисълът цялата нация в продължение на шест седмици да се блъска по магазините в лошо настроение и да се подготвя за крайно излишния изпит по вкусовете на другия, на който всички поголовно ги късат и се оказват затрупани с грозни, ненужни стоки? Ако подаръците и картичките отпаднеха изцяло,тогава Коледа, в качеството си на езически празник на радостта,който трябва да поразведри дългите зимни вечери,би била прекрасна.
Но щом правителството,религиозните органи,родителите,традицията и т.н. настояват данъкът Коледен подарък да съсипва всичко,защо не накарат всички да отидат и да изхарчат по 500 лири за себе си,а после да разпределят покупките между роднини и приятели,които да им ги увият и дадат,вместо този тормоз ои отгатване на предпочитания?"
"Изкуството никога не трябва да се опитва да бъде популярно. Хората трябва да се опитват да бъдат артистични."

из "Душата на човек при социализма"
из Глас от бездната от Оскар Уайлд
от NeDa, 27.02.11 в 20:45, Рейтинг: 1
"В обществото, което сме изградили, няма място за човек като мен, но природата ... ще ми предложи скални пукнатини, където да се скрия и тайни долини, в чиято тишина да плача, без да ме безпокоят. Тя ще окачи звезди на мрака, за да мога да се разхождам през нощта, без да се препъвам, и ще изпрати вятър да заличи следите ми, така че никой да не ме последва; тя ще ме измие във водите си, ще ме гости с горчиви треви и отново ще ме направи цял."
из Глас от бездната от Оскар Уайлд
от NeDa, 27.02.11 в 20:43, Рейтинг: 1
'... най-големите грехове на света се случват в мозъка,но в мозъка се случва всичко... Само и единствено в мозъка макът е червен, ябълката мирише и чучулигата пее."
из Глас от бездната от Оскар Уайлд
от NeDa, 27.02.11 в 17:55, Рейтинг: 2
"...морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено."
из Морето,морето от Айрис Мърдок
от NeDa, 21.02.11 в 9:49, Рейтинг: 0
"Не можеш да скочиш в една и съща река два пъти. Най-хубавите неща в живота винаги се случват само веднъж. Освен тогава, когато въобще не се случат. Тогава остава утехата, че нещастието се понася по-леко, ако въобще не си познал щастието. Просто няма с какво да го сравниш и от сравнението да ти стане гадно. Знаеш, че светът е пустиня, а драмата е единственият жанр. И топлото, и тъжното ти стават естествени състояния на духа и тялото"

от разказа "Ина", Васил Панайотов
из Любовни упражнения от Ваня Щерева
от NeDa, 16.02.11 в 9:13, Рейтинг: 1
"Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива,ще отговоря: числата. Снегът,ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот.Първо са естествените числа.Те са цели положителни.Числата на малките деца.Но човешкото съзнание се разширява.Детето открива тъгата,а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа.Усещането за нещо липсващо.Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините.Между камъните,между мъха по камъните,между хората.И между числата.И знаеш ли накъде води това?Към дробите.Целите числа плюс дробите дават рационалните числа.Но съзнанието не спира дотук.То иска да стигне отвъд здравия разум.Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа..."
"...Това е вид лудост.Защото ирационалните числа са безкрайни.Не може да се изпишат като отношение на цели числа.Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното.А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните,получаваш реалните числа.И няма край.Няма никакви граници.Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните,квадратните корени на отрицателните числа.Числа,които не можем да си представим,числа,които нормалното съзнание не може да обхване.А щом прибавим имагинерните числа към реалните,получаваме комплексните числа.Това е цифровата система,която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали.И е като огромна открита територия.Хоризонтите.Човек върви към тях,а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия,това е,без което не мога да живея!"
"В куфарчето, с което идваме на този свят, има неща, които можем да употребим само веднъж, като фойерверките. Като магията в приказките. Блеснат ли, разгорят ли се, втурнат ли се към земята и гибелта си, свършено е. Край, не можеш да ги събереш от пепелта им."
"Щом ни е добре заедно, не възниква необходимост да се лъжем, да се уверяваме. Дори ще заявя, че щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."
из Голям Гальовник от Ромен Гари
от NeDa, 26.01.11 в 8:05, Рейтинг: 2
"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."
из Голям Гальовник от Ромен Гари
от NeDa, 25.01.11 в 21:02, Рейтинг: 1
"...коледната нощ не обещава нищо хубаво.Ситен студен дъжд загрозява улиците.Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим ... Всичко щеше да бъде преобразено.
Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми?"
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 12.01.11 в 14:23, Рейтинг: 1
"Не преобразяваме вече по цели нощи света ...Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни.Загубихме при тази смяна, защото в резултат на втората смесица се получава сиво.При другата, макар и съставена от същите цветове, животът изглежда розов."
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 12.01.11 в 14:20, Рейтинг: 1
"И така, сама съм и ми харесва. След толкова много години на съжителство, сега възвръщам дома си със същия плам, с който колониалните страни възвръщат независимостта си от империите. Сега аз съм принцесата на своя хол, царица на спалнята си и императрица на часовете си. Оставям в безпорядък дисковете, които слушам, чета до пет сутринта и ям, когато ми се яде. Да живееш с някого, значи да отстъпваш. Значи да се спазариш с другия,като винаги плащаш някаква цена за минутите си,за любимите си ъгълчета. Това отказване от ежедневните ти права се извършва, естествено,за сметка на нещо друго: подслон, ласка, компания, секс, развлечение, съучастие. Но когато двойката се разпадне, сделката със съвместното живеене направо рухва. Една отегчена двойка е като неудобен хотел, натъпкан с прекалено много гости. Въпреки това съм склонна да пробвам нов хотел. Но спокойно, без да се опиянявам от фантазии. След като бях търсила напразно идеалния мъж, започвам да подозирам,че е по-приятно и по-подходящо да намериш един, който просто да бъде добър човек."
из Дъщерята на канибала от Роса Монтеро
от NeDa, 10.01.11 в 12:03, Рейтинг: 0
"Ще те погаля със очи.
Ще те целуна с мисъл.
В душата стих ще зазвучи-
неказан и неписан.
Към устните ми изкушен,
за показ ще напира.
Но ще остане нероден.
Роденото умира."
из Любов?!? от Надежда Захариева
от NeDa, 08.01.11 в 19:44, Рейтинг: 1
Страници: Първа  < 194 195 196 197 198 199 200 201 >