Цитати на NeDa

Тихо!

Вече не искам да чувам. Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян ...
сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам,
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.

Като маса, на която преди век
топло е въздъхвал хлябът,
скърца в селския градински пек
сведеният гръб на баба.

А може би с протегнат лъч любов
ще омагьосам есента сурова ...

Колело
от дървена каруца,
без теб
скрибуцането ѝ дори
е куцо ...

Една след друга мравките вървят,
ни големство, ни завист, ни заблуди.
На труд орисан, мравешкият път
пътува само докато се труди.

И колко просто си живеят те.
Редът ги храни, пази и облича.
Слепецът би могъл да разчете
с тояжката си колко се обичат.

Вина

Тя прави чая ми солен, филията - горчива.

Върви пред мен най-витата река
и все ме вика с белите си пръсти.
Не помня друга, по-добра ръка
освен на баба ми, преди да се прекръсти ...

- Къде е Еврика? - надникна във ваната тя. - Забранявам да каните в банята непознати момичета, които не живеят в нашия блок! - разпореди се тя. - И занапред да се къпете без Еврика, без дрехи и със сапун ...
Бабчето даде и други полезни съвети, но за жалост те нямаха нищо общо със закона на Архимед.

Часовниците какво? - цъкат си. Времето какво? - тече си. Децата какво? - растат си.

поглежда за миг своя последен дял от звезди.

Докато сивите страници на дните и черните на нощите се обръщаха една след друга ...

... самият аз търсех да се закача за първата женска шамандура, изплувала на пътя ми.

Погледът ѝ се плъзгаше по лицето ми и се задържаше на всяка негова черта с такава нежност и загриженост, че ме караше да се чувствам, сякаш ненадейно излизам от нахвърляната скица, за да се превърна най-после в пълноценен мъж.

За да се изправя срещу живота, винаги ми е била нужна утехата на една едновременно предана и уязвима женственост, донякъде покорна и признателна, която да ми създава чувството, че давам, когато вземам, че ме подкрепя тогава, когато се опирам на нея.

... боговете не проиграват сърцата на майките с подправени зарове.

Виждам живота като щафета, в която, преди да рухне, всеки трябва да отнесе възможно най-далеч предизвикателството да бъдеш човек.

По големите легла разбира
кога любовта свършва.
Събужда се и вижда -
гръб в другия край на леглото.
Затова предпочита
да спят в малко легло,
завити само с чаршаф.

Влюбеният мъж е ергономичен,
по-удобен от кресло, по-уютен.
Влюбеният мъж поема твоето тяло,
мускулите намекват за приятна заплаха,
потъваш,
замаяна от собствената си лекота.

После
мъжът се начупва на ъгли,
невидими пружини скърцат оголено,
появяват му се лакти и нокти,
ръцете му те прегръщат
като изсъхнали клони…
И накрая
всичко се чупи.

Даже млякото ще бъде годно
два дни повече от любовта ни.

И чувствата ми, мравки без надежда,
ревниво влачат късчета от тебе.