Цитати на NeDa

Това неразбирателство бе за мен постоянен извор на самота в отношенията ми с хората, защото нищо не ви изолира тъй, както да протегнете братската десница на хумора на онези, които в това отношение са по-безръки и от пингвините.

Не умея да говоря за морето. Знам само, че то ме освобождава от всички задължения. Колчем го погледна, се превръщам в щастлив удавник.

Всичките дини на този свят не ще ми помогнат да забравя онези, които не изядох на осем години, когато копнеех за тях, а абсолютната диня ще продължи да ми се присмива до края на дните ми - винаги актуална, винаги предчувствана, но винаги недосегаема.

С майчината любов още в зората си животът ви дава обещание, което никога не изпълнява. И после си принуден да зъзнеш до края на дните си.

21. Какъв изящен стил. Заслушва се кълвачът. Тояжка на слепец.

12. Внимавай щурче, престарял е баща ми, ще го препънеш!

15. Откъде си, премръзнала птицо, та ме гледаш с очите на мама?

Търсех навсякъде по света място за почивка и го открих единствено в един ъгъл за четене.

В четенето има едно очакване, което няма цел. Да четеш е като да скиташ. Четенето е скитане.

Мечтите са достатъчни, за да заместят всичко, от което тялото е лишено.

Всеки човек иска да вярва, че съществува ключ за ръждясалата, заяла брава, в която се е превърнал.

кравата превръща тревата в мляко, а змията - в отрова...

Не плачи - утешаваше Шегобишко хълцащата черна принцеса - сега не може да дойдеш с мен ... Когато пораснеш, ще дойдеш да учиш у нас ... А когато се върнеш тук ... ще учиш местните людоеди, че хората не бива да се ядат, дори и печени.

Трудно е да следваш своя път, ако постоянно попадаш на кръстопътища.

Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
...
Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича ...
Господи, всичко
на мама прилича!

Вие пък имате чувства - много повече от необходимото за един човек. С вълненията само на един човек от вашия град цяла Австрия би живяла доста добре цяла година.

Защо нещата, които са ни радвали преди, не могат да ни радват и сега, ами ни трябват нови. Все нови, а новите радости, знаеш, радват само мозъка, те са бързи радости. Ударни. Те са като куршуми в определен мозъчен център... Старите радости бяха мудни радости. Меки и протяжни. С тях можеше и един живот да се изкара без да се сменят.

Целувайте се. Светът между две устни е така пресован и крехък, толкова обещаващо сочен и нов, че дишайте парчето въздух между вас до изнемога.

Необходимо е Сърцето си да Пометеш
и да се справиш с Любовта -
изчезнала от употреба
до Вечността.

превод Георги Мицков

Миналото не е багаж, който може да се сложи настрана.