Цитати на NeDa

Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече ще е свършило.

Накрая сме разочаровани от всичко, което сме изследвали до най-малкия детайл.
Дори Шекспир изцяло се разпада пред нас, когато дълго време, изследвайки го, сме се занимавали с него, изреченията ни лазят по нервите, фигурите се разпадат преди драматургийното действие и унищожават всичко за нас ...

Винаги така се случва, че говорим за една тема, защото ни е очаровала, но тя е очаровала самите нас много повече от онзи, на когото ние в крайна сметка я натрапваме с цялата трескава безогледност, на която сме способни.

Човек никога не е като другите, когато е обичан.

Живей, сякаш живееш за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега.

Безспорно човек обикновено обръща внимание само на стърнището на преходността и пропуска да види пълните хамбари на миналото, където е обезопасил веднъж завинаги всичките си дела, радости, а също и страдания. Нищо не може да бъде заличено, нищо не може да бъде премахнато. Бих казал, че да си бил, е най-сигурният вид битие.

Този, който има защо да живее, може да мине с почти всякакво как.
Ницше

Любовта е само пространство за преминаване без възможност да запомниш пейзажа.

знае, че любовта е изградена от липсата на другия и кратките срещи те учат само как да помниш вечно, как да викаш - като шаман далечния образ, как да го накараш да оживее, за да помага после и на теб да оживееш сред благородните хоризонти на самотата.

Час за среща

Блести в мъгла бакърната луна.
Танцуват пари, жаба се развика —
пробягват тръпки в мократа тръстика
и пак поляга плътна тишина.

Затварят лилиите хладни чаши,
тополите се движат под конвой
и нейде в тъмното се губи той.
Светулките сноват — какво ги плаши?

Събуждат се и совите — без мощ
политат и се блъскат в тъмнините…
Блещукат плахо в свода чер звездите.
Изплува бялата Венера. Нощ.

Пол Верлен

Студено слънце грее в небето разводнено.
От вятъра обвяни, пламтят като зора
обречените рози и гаснат постепенно.
И въздухът е хладен — целувка на сестра.
Пол Верлен

На седемнадесет човек е само млад.
Рембо

Мъничка ваза с една пшеничка.
Вечерна стая ... Това е всичко.

И без светулки, и без поети
въздухът ляга, покълва и свети.

И като си помисля, че има хора толкова глупави, че излизат на терасите да наблюдават слънчевите затъмнения с опушени стъкла, за да видят две и половина глупости, след като имат възможността всеки ден да съзерцават нещо толкова прекрасно като изгрева на слънцето!

Годините изтриват години, дните се губят, минутите се разбягват.

От време на време Слънцето им пращаше по малко лято.

Знае, че думите са засята нива, по заповед на вятъра те могат да променят света.

хареса ми, че смяташ непроменливото за красиво.

... подкара като линейка, натоварила двама тежкоранени от любов, две жертви на тъгата.

Артюр Дрейфюс се питаше, защо в живия живот изведнъж не гръмваше музика, както в киното - та тя можеше да отвее всичко: чувства, недоизказаности, свенливост ...