Цитати на NeDa

... в село Пирин няма кой да продава сувенири на туристите, защото няма сувенири и няма туристи. Всичко това не е филмов декор, а е истинско. Жените седят на прага, пекат чушки, смеят се в шепите си и чакат да мине автобусът или да дойде зимата.

Хората, способни да заживеят с очарованието на подобни места, обикновено не образуват тълпи.

Животът е доживотен затвор ...

по маслиновите дървета щурците стържеха въздуха ...

- Брей, каква машина е човекът! Туряш ѝ хляб, вино, риба, репички, и излизат въздишки, смях и сънища. Фабрика!

Всичко е идеята - рече той. - Вярващ ли си? Тогава една треска от някаква си стара врата става честният кръст. Не си ли вярващ? Това честният кръст целият става някаква стара врата.

Доста време седяхме около мангала и мълчахме и двамата. Отново се уверих колко просто и скромно нещо е щастието - чаша вино, един кестен, едно нищо и никакво мангалче, шумът на морето, нищо друго. Нужно е само, за да почувстваш, че всички тези неща са щастието, едно просто и скромно сърце.

Светът беше за Зорбас, както и за първите хора, някаква плътна гледка, звездите го докосваха, морето се разбиваше в слепоочията му; той възприемаше и изживяваше без обезобразяващата намеса на разума земята, водата, животните, бога.

Изглежда любовта, доброто и чудесата са птици на задружно ято. Кацне ли едната на рамото ти, и другите долитат ...

Баронесата му хвърли продължителен поглед.
Баронът ѝ го върна.
Мненията им един за друг се срещнаха. Някъде по средата между тях.
Нейното: не, този барон не е роден по естествен път; по-скоро майка му е намерила в гората парче гнило дърво, осиновила го, но колкото и да го гледала, възпитавала, лъскала - постигнала само едно: пораснал голям пън с чворове по кората и хралупа в главата.
Неговото: не, тази баронеса не е родена по естествен път. Майка ѝ е намерила в гората една сврака, но колкото и да я гледала, възпитавала, лъскала - постигнала само едно: пораснала голяма сврака с дълга човка и къс ум.
Двете мнения притихнаха върху снега и се превърнаха в буци лед.

Това не беше обикновена торта, а нещо като шедьовър на кулинарното изкуство, с диаметър около два метра, на четири етажа.
На първия етаж щастливо усмихнати селяни, направени от захаросани бадеми, оряха шоколадови ниви с фонданени волове, запрегнати в рала от сусам.
На втория етаж рицари от сладки сухари яздеха бисквитени коне с опашки от истински конски косми, сражаваха се с копия и боздугани от шекерени пръчки и локуми на клечки.Зад тях се извисяваха мармаладени замъци с накацали по сводестите прозорци пищни дами от желе и орехови ядки. Те бродираха с левите си ръце кърпички от разбити на сняг белтъци, а с десните махаха на рицарите.
Третият етаж беше излят от карамелизирана захар. Черни монаси с нахлупени до носа качулки палеха многобройни клади, на които бяха вързани пеещи радостни химни вещици.
На четвъртия етаж в трон от пчелен восък седеше памукшекерен крал, гледаше с умиление към долните етажи и се почесваше ...
[...] Нима допускате, че един фон Криг ще чака да изядете всичко туй - от селските рала до краля?!

Два остри монолога като две куки се мъчеха да изплетат диалог.

Любовта е кристален сервиз
върху писта за боулинг.

Не ми е чудно.
Много ми е бабино.
И лятно.
И захарно, и аспиринено.
Доматено. Малинено. Червено.
Огън. Пладне.
Една копа сено в градината.
Така ми е.

Обява

Загубила съм си посоките

Скъпи крадци на табелки,
моля,
върнете ми поне тази,
на която пише
"Авариен изход".

наистина ли може

представи си
учидването ми
когато
се събуждам сутрин

и те има има

наистина ли може

long distance

харесва ти
да ме измисляш
без да ти преча
с присъствие.

Обяснение в любов

Аз не съм космополит,
казвам,
а тя ме гледа
присмехулно.
Никакъв гражданин на света не съм.
Аз съм оттук.
Искам и децата ми да са оттук,
а баща им да е
тъмен балкански субект
с очи като
черни вишни
и плътен глас на планински човек,
да ме загръща като родопско халище,
да ме прегръща като дъб столетник ...

Не разбираш ли,
казвам,
трябва да знам, че нощният влак
в 22.50
сутрин пристига в Бургас,
за да мога да заспивам спокойно.
Трябва да виждам
Витоша през прозореца,
трябва да присядам вечер на моста на влюбените,
точно под най-оживения булевард,
и да броя светулките на колите ...
и когато бабите се карат в трамвая,
трябва да е на моя език ...

Тихо!

Вече не искам да чувам. Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.

Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян ...
сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!

Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам,
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.

Като маса, на която преди век
топло е въздъхвал хлябът,
скърца в селския градински пек
сведеният гръб на баба.