вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3861 цитата от 988 заглавия.

Страници: Първа  < 187 188 189 190 191 192 193 194 > 

"...морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено."
из Морето,морето от Айрис Мърдок
от NeDa, 21.02.11 в 9:49, Рейтинг: 0
"Не можеш да скочиш в една и съща река два пъти. Най-хубавите неща в живота винаги се случват само веднъж. Освен тогава, когато въобще не се случат. Тогава остава утехата, че нещастието се понася по-леко, ако въобще не си познал щастието. Просто няма с какво да го сравниш и от сравнението да ти стане гадно. Знаеш, че светът е пустиня, а драмата е единственият жанр. И топлото, и тъжното ти стават естествени състояния на духа и тялото"

от разказа "Ина", Васил Панайотов
из Любовни упражнения от Ваня Щерева
от NeDa, 16.02.11 в 9:13, Рейтинг: 1
"Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива,ще отговоря: числата. Снегът,ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот.Първо са естествените числа.Те са цели положителни.Числата на малките деца.Но човешкото съзнание се разширява.Детето открива тъгата,а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа.Усещането за нещо липсващо.Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините.Между камъните,между мъха по камъните,между хората.И между числата.И знаеш ли накъде води това?Към дробите.Целите числа плюс дробите дават рационалните числа.Но съзнанието не спира дотук.То иска да стигне отвъд здравия разум.Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа..."
"...Това е вид лудост.Защото ирационалните числа са безкрайни.Не може да се изпишат като отношение на цели числа.Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното.А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните,получаваш реалните числа.И няма край.Няма никакви граници.Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните,квадратните корени на отрицателните числа.Числа,които не можем да си представим,числа,които нормалното съзнание не може да обхване.А щом прибавим имагинерните числа към реалните,получаваме комплексните числа.Това е цифровата система,която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали.И е като огромна открита територия.Хоризонтите.Човек върви към тях,а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия,това е,без което не мога да живея!"
"В куфарчето, с което идваме на този свят, има неща, които можем да употребим само веднъж, като фойерверките. Като магията в приказките. Блеснат ли, разгорят ли се, втурнат ли се към земята и гибелта си, свършено е. Край, не можеш да ги събереш от пепелта им."
"Щом ни е добре заедно, не възниква необходимост да се лъжем, да се уверяваме. Дори ще заявя, че щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."
из Голям Гальовник от Ромен Гари
от NeDa, 26.01.11 в 8:05, Рейтинг: 2
"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."
из Голям Гальовник от Ромен Гари
от NeDa, 25.01.11 в 21:02, Рейтинг: 1
"...коледната нощ не обещава нищо хубаво.Ситен студен дъжд загрозява улиците.Само още два градуса под нулата и те ще се покрият със снежен килим ... Всичко щеше да бъде преобразено.
Дали няма да бъде достатъчно и аз да понижа с два градуса собствената си температура, за да не ръми и в душата ми?"
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 12.01.11 в 14:23, Рейтинг: 1
"Не преобразяваме вече по цели нощи света ...Разменихме белите си нощи и черните си дни срещу черни нощи и бели дни.Загубихме при тази смяна, защото в резултат на втората смесица се получава сиво.При другата, макар и съставена от същите цветове, животът изглежда розов."
из Улица Хавър от Пол Гимар
от NeDa, 12.01.11 в 14:20, Рейтинг: 1
"И така, сама съм и ми харесва. След толкова много години на съжителство, сега възвръщам дома си със същия плам, с който колониалните страни възвръщат независимостта си от империите. Сега аз съм принцесата на своя хол, царица на спалнята си и императрица на часовете си. Оставям в безпорядък дисковете, които слушам, чета до пет сутринта и ям, когато ми се яде. Да живееш с някого, значи да отстъпваш. Значи да се спазариш с другия,като винаги плащаш някаква цена за минутите си,за любимите си ъгълчета. Това отказване от ежедневните ти права се извършва, естествено,за сметка на нещо друго: подслон, ласка, компания, секс, развлечение, съучастие. Но когато двойката се разпадне, сделката със съвместното живеене направо рухва. Една отегчена двойка е като неудобен хотел, натъпкан с прекалено много гости. Въпреки това съм склонна да пробвам нов хотел. Но спокойно, без да се опиянявам от фантазии. След като бях търсила напразно идеалния мъж, започвам да подозирам,че е по-приятно и по-подходящо да намериш един, който просто да бъде добър човек."
из Дъщерята на канибала от Роса Монтеро
от NeDa, 10.01.11 в 12:03, Рейтинг: 0
"Ще те погаля със очи.
Ще те целуна с мисъл.
В душата стих ще зазвучи-
неказан и неписан.
Към устните ми изкушен,
за показ ще напира.
Но ще остане нероден.
Роденото умира."
из Любов?!? от Надежда Захариева
от NeDa, 08.01.11 в 19:44, Рейтинг: 1
„Е, добре, накрая ми хрумна една идея. Когато вече не издържате, правете като мен: мислете си за свободните слонове, препускащи през Африка, за стотиците и стотици прекрасни животни, на които нищо не може да се опре - нито една стена, нито една ограда от бодлива тел, - които преминават огромни открити пространства и трошат всичко по пътя си, и събарят всичко - докато са живи, нищо не е в състояние да ги спре - каква свобода, а! И дори когато вече не са живи, знае ли човек, продължават навярно да препускат другаде все така свободно. Така че, започне ли да ви измъчва клаустрофобията, бодливата тел, железобетонът, пълният материализъм, представете си стада слонове на свобода, проследете ги с поглед, не се откъсвайте от тях, от техния бяг и ще видите, веднага ще ви стане по-добре..."
из Корените на небето от Ромен Гари
от NeDa, 07.01.11 в 21:35, Рейтинг: 1
"Има градове, от чиято бивша красота ми избиват сълзи. Такъв град е Санкт Петербург. Има и такива, които ме галванизират, покачват нивото на адреналина в кръвта ми и ми замъгляват погледа. Такъв град е Ню Йорк.
Има градове, които съществуват единствено благодарение на реките си. Махни им реките, и ще се превърнат в най-обикновено петно. Такъв град е Белград.
Има градове, чиято красота лежи в обещанието на бреговете и океаните. Махни обещанието, и ще останат само мегаоазиси. Такъв град е Лос Анджелис.
Има градове, които съчетават несъвместими неща, каквито са мощта и меланхолията например. Такъв град е Берлин. Има и градове, на които им трябва съвсем малко грим, за да бъдат наредени сред най-хубавите градове в света. Такъв град е Будапеща.
Красотата на града я фиксира окото на наблюдателя. А знае се, че колкото очи, толкова и красиви неща."
из есето "Амстердам, Амстердам"
из Няма никой вкъщи от Дубравка Угрешич
от NeDa, 18.12.10 в 19:29, Рейтинг: 0
"Вашият автор е открил, че любовта е пътуване докрай, казано емоционално, голямото пътешествие: влюби се и посещаваш и рая, и ада на половин цена"
из Дори каубойките плачат от Том Робинс
от NeDa, 19.11.10 в 10:06, Рейтинг: 2
"Погрешно е да се мисли, че любовта е сляпа: тя само е безразлична към недостатъците и слабостите, макар и да ги вижда, защото вярва, че е намерила в едно същество най-важното за себе си, което често пъти е неизразимо.
... ако обичаме истински, не бива да придаваме прекалено голямо значение на постъпките на любимите ни същества. Имаме нужда от тях. Само те ни дават възможност да живеем в известна "атмосфера"("климат"), без която не можем."
из Климати от Андре Мороа
от NeDa, 19.11.10 в 10:01, Рейтинг: 1
"Може би човек започва да остарява от онзи миг, когато вместо да ритне една топка, я подава с ръка"
"Може би само когато изпращат телеграма, хората най-ясно разбират, че всяка дума има цена."
из разказа "Смъртна телеграма"
из Жени от Лиляна Михайлова
от NeDa, 17.11.10 в 11:45, Рейтинг: 0
"Снимките могат да възвръщат отделни спомени, а музиката възвръща пред човека целия му живот, преживян и отминал безвъзвратно"
из разказа "Учителката по музика"
из Жени от Лиляна Михайлова
от NeDa, 17.11.10 в 11:42, Рейтинг: 0
"Каквито и научни открития да прави човечеството, между мъжа и жената винаги ще съществуват мигове, в които жената не може да стори нищо друго, освен да чака."
"Защо това, което ни носят годините не личи, а това, което ни отнемат е толкова очевидно!"
из Неизчезващите от Лиляна Михайлова
от NeDa, 17.11.10 в 11:38, Рейтинг: 1
"Защо като кажем "любов", непременно си представяме двамата млади и хубави? Ако е здрав, до края на живота си човекът остава способен на всичко: да чака, да плаче, да пише писма, да се смее, да се радва на чаша чисто вино ... Защо тогава му отричаме способността да обича?"
из Неизчезващите от Лиляна Михайлова
от NeDa, 17.11.10 в 11:37, Рейтинг: 1
Страници: Първа  < 187 188 189 190 191 192 193 194 >