вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 3953 цитата от 1016 заглавия.

Страници: Първа  < 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 > 

Когато човек обича някого, той разговаря с него в мислите си.
из Козметика на врага от Амели Нотомб
от NeDa, 05.01.12 в 7:34, Рейтинг: 0
В живота има и спасителни нещастия.
из Козметика на врага от Амели Нотомб
от NeDa, 04.01.12 в 22:15, Рейтинг: 0
Срещнаха се в бара до пристанището на Амстердам и няколко безпаметни нощи разлистваха телата си с пръсти на слепци, страхуващи се да не би внезапно да прогледнат.
... има ли момент, в който се превръщаме от родители в родителите си?
из Симетрия от Захари Карабашлиев
от NeDa, 03.01.12 в 16:19, Рейтинг: 0
Равновесие - първо да проходиш и го постигнеш, после цял живот да го пазиш.
из Симетрия от Захари Карабашлиев
от NeDa, 03.01.12 в 14:28, Рейтинг: 0
Улицата внезапно позаглъхна, като че ли някой хвърли одеяло върху тонколоните на света ...
из Симетрия от Захари Карабашлиев
от NeDa, 03.01.12 в 14:25, Рейтинг: 0
Вината е причината да разкриваме на любимите си хора тези тайни, тези истини. В крайна сметка това е егоистичен акт и някъде в основата му се крие убеждението, че постъпваме правилно, че като изкараме истината на бял свят, това някакси ще облекчи вината. Само че няма.
Вината, подобна на всяка друга самонанесена рана, се превръща в нещо постоянно, реално като самия акт, който я е породил. Изкарването ѝ на повърхността единствено я превръща в рана на всички.
Случва се. Човек си гради мечти, негови си неща, съкровени, а после животът не се хваща на играта и му ги събаря, един миг, една фраза, и всичко се срива. Случва се. Та нали не за друго живеенето е окаян занаят. Налага се да се примиряваш.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 11:52, Рейтинг: 3
... да пишеш на някого е единственият начин да го чакаш, без да си причиняваш болка.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 11:36, Рейтинг: 1
... животът не е достатъчно голям, за да побере всичко, което желанието е способно да си представи.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 11:32, Рейтинг: 1
... сред всички възможни съществувания за едно трябва да се закотвиш, за да можеш да съзерцаваш ведро всички останали.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 11:24, Рейтинг: 0
Правят неща, жените, понякога, от които се изумяваш. Можеш цял живот да се опитваш: но няма да си способен на онази лекота, която имат те понякога. Леки са отвътре. Отвътре.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 10:43, Рейтинг: 0
Човек си строи големи истории, това е истината, и може да им вярва с години, няма значение колко безумни са, и неправдоподобни, носи ги в себе си и толкова. И е щастлив дори, с такива неща. Щастлив.И би могло да не свършва никога.
Но ето че един ден се случва така, че нещо се счупва в сърцето на голямото фантастично построение, так, без никаква причина, счупва се внезапно, и ти стоиш и не разбираш как така цялата тази приказна история вече не е в теб, а пред теб, сякаш е лудостта на някой друг, а този друг си ти.Так. Понякога стига едно нищо. Дори само въпрос, който изплува. Това стига.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 9:56, Рейтинг: 1
Почти всеки ден, от години вече, взема в ръка перото и пише. Няма имена и няма адреси, които да сложи на пликовете - но има един живот за разказване. И на кого, ако не на нея? Той мисли, че когато се срещнат, ще бъде хубаво да положи в скута ѝ кутия от махагон, пълна с писма и да ѝ каже
- Чаках те.
Тя ще отвори кутията и бавно, когато поиска, ще чете писмата едно по едно и проследявайки по обратния ѝ път километрова нишка синьо мастило, ще прегърне годините - дните, миговете, - които този мъж, преди още да я познава, вече ѝ е подарил.
Или може би просто ще обърне кутията и слисана пред смешния снеговалеж от писма, ще се усмихне, казвайки на този мъж
- Ти си луд.
И завинаги ще го обикне.
из Океан море от Алесандро Барико
от NeDa, 01.01.12 в 8:32, Рейтинг: 1
В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 18:41, Рейтинг: 0
... предпочитах идеята на гърците да позволиш на Шанса да определи посоката.
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 7:42, Рейтинг: 0
... младостта е ужасен период. Толкова много чувство и толкова малко представа как да се справяме с него!
из Петия в карето от Робъртсън Дейвис
от NeDa, 30.12.11 в 7:22, Рейтинг: 0
Колкото по-тривиален е недостатъкът, толкова повече дразни.
из Измяна от Филип Рот
от NeDa, 26.12.11 в 12:48, Рейтинг: 0
Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.
Споменът не е отрицание на забравата. Споменът е форма на забрава.
из Завети и предателства от Милан Кундера
от NeDa, 18.12.11 в 21:22, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 187 188 189 190 191 192 193 194 195 196 197 198 >