Цитати на NeDa

Седнах до нея и долепих краката си до гърдите. Обгърнах с ръце коленете си и съвсем заприличах на свит акордеон.

Сънувам ... Подарява ми и огромно количество "After Eight" - ще ми стигнат, докато стана на сто.

С ярките си нюанси на жълтото и зеленото пролетният пейзаж в нашия край би вдъхновил художник на анимационни филми за преживяванията на хора, приели психотропни вещества.

Мая приличаше на примадона, изпуснала един милион крони в плувен басейн, ала не смее да скочи и да ги извади, защото е твърде изискано облечена.

Изтърсакът в семейството е принуден да си намери свободна ниша. Когато съм се родила, фамилията ни изобилствала от симпатични и дружелюбни хора, но имало голямо празно място за сърдито намръщено мрънкало. И аз съм го заела.

- Просто си помислих, че си твърде хубава за грозна жена.

Усмихнах се с усмивката на играч на "Монопол", започнал да строи хотел на площада пред Кметството.

Но в главата има стени, които безмерно превъзхождат всичко, направено от камък.

Край

Ще свърши детството, но не и
самата приказка. Все още
кръстосват улиците феи,
джуджета се разхождат нощем.

Изобретателят

Веднъж по времето богато
на още неоткрити тайни,
преди години, в ден, когато
локомотивът беше чайник,

изобретателят внезапно
откри, че му е втръснал чаят.
И в чайника вода не кипна,
размисли кратко и накрая,

изпи една вода чешмяна,
Идеята му бе щастлива,
Внезапно все едно му стана,
И не откри локомотива.

Есен

Листенце не остана.
По гръб са до едно.
Зелената поляна
превърна се в сено

Говори масата

На празник всичко се повтаря -
в неделя масата отрупват
с чинии - езерца от супа -
и облаци от вкусна пàра.

Часовете пак минават големи като планини.

Омразата може да се превърне в любов. Състраданието никога.

Бих искал да събера всички лястовички, да им заповядам да се наредят на небето и да напишат една дума.

Ще дойда, прекрачвайки облаците. О б и ч а м!

Имаше едно време една тиквичка - най-обикновена тиквичка, каквато виждаме всеки ден, ала тази се пръскаше от самолюбие. Мечтата на живота ѝ бе да стане пържена тиквичка.
из "Любовното приключение на една тиквичка”

Имаше едно време една майка богиня с нейния син, малкия бог. Майката седеше в голямо кресло и кърпеше чорапи, а малкият ѝ син пишеше домашните си упражнения на една голяма маса.
Той учеше мълчаливо, а когато свърши, попита:
- Кажи ми, мамичко, разрешаваш ли ми да построя един свят?
Майката го погледна.
- Написа ли си?
- Да, мамо.
- Научи ли си уроците?
- Да, мамо.
- Добре. Тогава може ...
Малкият взе лист хартия и цветни моливи и започна да рисува света.
из "Хитрото прасенце"

"Ще рече човек, че са слепи, а аз гледам."

Планинските самотии спяха, дива тишина царуваше в природата; само реката все си шумеше долу нейде в бездната ...