Цитати на NeDa

руините нашепват, че сградата някога е била красива.

наблюдавах затворените ѝ очи, а затворените ѝ очи виждаха него.

А в Америка, колкото и да си беден, телевизията ти осигурява добра гледка.

След обяд имахме практически упражнения, предназначени да ни запознаят с компютърни програми като PowerPoint, Excel и Access. За този курс седяхме в полукръг около благ инструктор с вид на библиотекар; Уейнрайт тутакси нарече мероприятието Време със семейството на Майкрософт.

Прекрасна госпожице,
защо с очи, разтворени като ножици,
сте се втренчила в мен?

- Дете - може, добре! Против това няма какво да каже човек. Но бащата ми идва в повече. Със сигурност не съм изпитвала такива нужди. И не съм го и поръчвала!

бяха минали доста часове, може би половин циферблат.

Искам да ти кажа, че ако всеки седеше у дома, нямаше да има нищо. Представи си: Христофор Колумб цепи дърва на двора и прави туршии. В това време Америка чака ли, чака. Да я открият.

Прищяло му се да мре посред лято, крушите да не опита, смокинята да не дочака!

Нищо лично, мамо, вече не съм дете. Отстоявам се.

Мама продължава да гради катедралата на огорчението си. Дума по дума, тухла по тухла. Гласът ѝ е горещ отвътре и студен отвън. Гласът ѝ е опънато въже и моята предполагаема вина танцува като цирков акробат по него. Блестящо изпълнение, повторенията са го усъвършенствали до блясък.

На връщане повече ще мълчат. Магистралата ще лепне по гумите - напечена като бостан и непроницаема като кладенец. А върхът ѝ завинаги ще сочи небето над аерогарата.

Над чаша топъл шоколад обмисля страховете си. Какаото не ги прави по-поносими, само по-домашни.

Думите трябва да се употребяват в хомеопатични дози и на гладно.

разстоянието даде на връзката им онази дистанция, която превръща празната възглавница от лявата ти страна сутрин в усещане за липса.

Градът я посрещна обичаен и безразличен към неумелите ритуали, с които се опита да прикрие походката си "не знам къде отивам".

Хората се разотидоха по хавлиите си и телата им заприпукваха под немилостивите лъчи. В бара отзад мръзнеше мастиката, тараторите миришеха неистово. Лятото жулеше пясъка.

Защото има изречения за имейл и изречения за хартия.

... светът ще бъде с един мъж по-малък.

Много бавно бръкнах в джоба си и извадих парите. Хубава пачка беше - от мечти.