Цитати на NeDa

Този изкуствен вододел, тази ничия земя между два календара...
Никога не е било лесно... всеки празник е опит да се бяга от минутата, да се отложи идното, да се приспи спомена, да се пие, да се пие, да се уши, да се яде, да се трепери и да се пие, да се мизерства и да се пие, да се прави любов на пода, да се разбиват сърца в пода, да се крие зад огнена завеса необходимостта от това да бъдеш себе си, да се омаем в глъчката на благопожеланията...

Днешната, повече от всяка друга епоха в невъобразимите походи на човечеството, е изобретила средства против болката: алкохол, безразличие, порнография, жестокост, телевизия, практикувано превъзходство, спортни зрелища, пачки в ластик ...

По някакъв вълшебен начин ние образуваме литературен клуб всеки път, когато услужим на някого с книга, всеки път, когато зададем въпрос за нея, всеки път, когато кажем : "Щом еди-коя си книга ти е харесала, значи, ще ти хареса и тази." Когато пожелаем, да си доставим наслада и да я споделим ...

умът може да превърне всяко нещо в приятел.

Защото това беше моята готварска книга - чиста поезия, поднесена в тиган.

Все едно му бях предложил да му подаря луната.

четенето ни пази да не полудеем.

Ето затова обичам да чета: някоя дреболия те заинтригува и това те отвежда до нова книга, където те грабва нещо друго, стигаш до трета и така нататък. Това е една геометрична прогресия, която няма край и служи единствено на удоволствието.

Очите им се срещнаха и едно обещание бе дадено, прието и върнато.

Дотичаха прислужници, облечени в пастелени дрехи, и внесоха на подноси сладки напитки, кремове, сладолед, сладкиши и какао със сметана.
- Те са много мили! - забеляза пан Михаш.
- Хм, много са мили. Но давам кралството за филия ръжен хляб с масло!

Пан Михаш се вгледа в окачената над бюрото карта. По нея се разхождат мухи. Една от мухите стремително ситни от Мадрид за Неапол, друга пък е приседнала на един от островите на Егейско море и е потънала в размисъл. Изведнъж хукна като попарена и по криволична пътека, сякаш заобикаляше известни само за нея пречки, изтича чак до края на Исландия. Там се залюля, завъртя се и изчезна - потъна в Беринговия проток.

Отмерва крачките на собствената си самотност.

Книжарницата така поглъща и обезсилва, че човек е готов да забрави за какво е дошъл тук ...

Представяте ли си какво велико нещастие ще бъде, ако всички са набожни, ако всички ходят редовно на черква, ако всички пеят псалми и не говорят за жени, за любов, за веселие, за кабарета? Представяте ли си какво ще настане? Светът ще умре от скука. Това е ужас над ужасите.Разбира се, всеки да живее както иска, но има живот и живот. Аз не съм от праведниците.

Един голям германски пълководец, и стратег, и учен, Клаузевиц, пише в една своя книга, чел съм я, че преди да почнеш една война, трябва да знаеш какво ще правиш, като я свършиш.

Аз съм земен човек, вярно е, но съм и сантиментален. Просълзявал съм се пред някои картини в Лувъра, в Прадо, в Дрезден ...

- От сто въпроса на вселената, може да се отговори само на един, не повече.
- На кой?
- Има ли живот на Земята или няма. Има, казваме ние, и това е единственият точен отговор за вселената майка. Всичко останало са хипотези: как се е създала вселената, докога ще живее, защо в сто милиарда светове има живот само при нас и тъй нататък.

Човек може да знае нещо в своята област, но в друга - не. А политиката е област над областите. Там не може всеки. Там некадърността, недоучеността са най-страшни. Там трябва да се знае много...
Да се знае например, че всяка партия, печели авторитет само когато е в опозиция. Започнеш ли да събираш данъци, да управляваш - сбогом, авторитет. Сбогом, уважение. Сбогом, надежди народни. Всяка първа и втора управляваща партия пропада катастрофално в очите на народа, щом е на власт. Това е закон. Затова трябва да има повече партии. Не само защото хората имат различни интереси...

Аз бях до вчера щастлив принц.

Общо имам седем професии и дипломи, освен висшите.