Цитати на NeDa

Синева

Ти отмина ...

Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима ...

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея ...

Утихва беззащитната печал.
Изчезва привлекателното чудо.
И никнат в пътя върху жълта кал
цветя, в които няма пеперуди ...

Настане утро - слънцето си ти.
Настъпи вечер - ти си ми звездата.

Все още има люлякови нощи.
Невиждащи очи. Притулен час.
И святи заклинания. И прошки.
Безумия от закъсняла страст.

Нощна страст. Очаквано блаженство.
Мъжки говор подир женски смях.
Нощна пролет. Вечно съвършенство.
Ореоли от човешки грях.

... ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.

Ето историята за един човечец, попаднал в града кой знае откъде. Трябвало да вземе, за да стигне до катедралата, най-напред трамвай номер три, а после номер едно. Въобразява си, че ще икономиса един билет, като вземе трамвай номер четири. Тази история би могла да помогне на децата да различават правилното събиране от невъзможното.

хората са като таралежа, сближат ли се, накрая винаги се нараняват

щастието толкова лесно се имитира ...

Изпращам ти последна картичка
ако отлепиш марката и я оближеш
това ще е и последната ни
целувка

Отиде си.
Внезапно.
Без да се сбогуваш.
И сбъдна се
орисаното предсказание:
"Сред дом
бездомница да си остане!"
Наоколо е толкоз пусто!
Домът не означава сграда.
Домът е чувство.

Огледалото ми щеше да се пръсне от гордост.

Не се оплаквам от загубата на сестра си, защото тя винаги ще бъде с мен, в сърцето ми. Но истински съм ядосана, че моята Тара ме остави да се справям сама с всички вас. Без нея не виждам толкова добре. Нито чувам толкова добре. И не чувствам толкова добре. За предпочитане бе да загубя крак или ръка, отколкото сестра си. Поне щеше да е тук, да се присмива на вида ми и да твърди, както никога, че сега тя е по-красивата от двете ни.

Стаята ми

Пет на четири. Това е.
В метри, в крачки, в самота.

София е български филм
за един или два милиона скитници ...

Малкият с футболната фланелка
вкарва голове на асфалта.

Майката пере ожуленото лято
на сина си на ръка.

Бащата пие своята есен - нещастните семейства
не са толкова различни.

Хората виждат онова, което искат да видят. И в повечето случаи - онова, което им се казва, че виждат.

Лесно е да ходиш пеш, стига да отиваш с любов занякъде.

Ако нямаш как, краката са не по-лоши от крилата.

И мама се наведе над мен, загледа ме в очите и видях как над мене се наведоха най-прекрасните очи на света, очите на мама, очите, които можеха да поберат целия свят ...
Майчици, къде сте?