Цитати на NeDa

Стаята ми

Пет на четири. Това е.
В метри, в крачки, в самота.

София е български филм
за един или два милиона скитници ...

Малкият с футболната фланелка
вкарва голове на асфалта.

Майката пере ожуленото лято
на сина си на ръка.

Бащата пие своята есен - нещастните семейства
не са толкова различни.

Хората виждат онова, което искат да видят. И в повечето случаи - онова, което им се казва, че виждат.

Лесно е да ходиш пеш, стига да отиваш с любов занякъде.

Ако нямаш как, краката са не по-лоши от крилата.

И мама се наведе над мен, загледа ме в очите и видях как над мене се наведоха най-прекрасните очи на света, очите на мама, очите, които можеха да поберат целия свят ...
Майчици, къде сте?

... и аз, привлечен от мелодията, също както макарата или синджирът притеглят кофата от кладенеца, тръгнах след нея, след тази мелодия ...

Живот мъчен, ама не се напуща лесно това бяло видело ...

- Примитивно живееш и скотски - каза му веднъж Ракаджийски.
Две от трите думи Браяновеца не разбра и се чудеше като какво да му отговори. Но гатеристът почувства затруднението на своя приятел и поясни:
- А бе искам да кажа, че живееш като овцете ...
И го гледаше със своята предобра усмивка.
- Ами как инак? - отвърна Браяновеца.

Брюксел, огромен, необятен и отворен към всички ветрове, нямаше ограда, която да ми даде спокойствие.

Щом фактите започнаха да заменят надеждите ...

Заобичах ги с обич, удвоена от угризенията.

Любовта е трудно нещо. Човек не може нито да я предизвика, нито да я контролира, нито да я принуди да продължи дълго.

Човешка милост,
къде си?

Нима само
в книгите?

ВОЙНИТЕ В ЖИВОТА НИ

Марко Башич е отхвърлил зад гърба си
две балкански и две световни войни.
Тази му е пета.

На мен и моето поколение е втора.

А за Владимир
с неговите осемнайсет месеца
в този момент би могло да се каже,
че е изкарал половината си живот
на война.

Ето го тридесетия ден на войната,
а ние
все още не знаем
да мразим достатъчно.

ПРОГРЕС

Данте е вървял пеш,
Толстой - на кон,
Балзак - в карета,
Томас Ман - на велосипед,
Хемингуей - в джип,
Бабел - на каруца,
Франсоаз Саган - в ролс-ройс.

Затова
Данте е написал "Божествена комедия",
Толстой - "Война и мир",
Балзак - "Дядо Горио",
Томас Ман - "Буденброкови",
Хемингуей - "Сбогом на оръжието!",
Бабел - "Конармия",

а Франсоаз пише
някакви бестселърчета.

Две заключения се налагат от само себе си:
или в бъдещия свят ще живеят само емигранти,
или този свят трябва да стане единствена родина на всички.

из "Скитането на поетите"

В енциклопедиите
може да влезете по разни начини.
Можете
като мен
да пишете стихове
и да получите в нашата "Нова илюстрована енциклопедия"
цели девет реда.

А можете
като Хайнрих Химлер
да сте един от най-големите военнопрестъпници
и в същата енциклопедия
да получите даже пет реда повече.

Избирайте сами.

А впрочем, трябва ли непременно да ви има
в енциклопедиите?

Можете просто да обичате жена си,
да събирате пощенски марки,
да се грижите за болния съсед.

Малко ли е?