Цитати на NeDa

Живият термометър

Когато ми се случи да се разболея,
не ще е нужно термометър да ми турят,
защото вече проверих една идея
да меря градусите с по-особен уред.

Ако край мен се застоява тате с мама,
не значи, че животът ми виси на косъм,
обаче значи също, че и грешка няма:
температурата е тридесет и осем.

Към тридесет и девет идват братовчеди
на болния да донесат цветя и радост,
последвани от състрадателни съседи -
по двама, общо взето, падат се на градус.

Така че стане ли ми още по-горещо,
разбирам, че живакът се е вдигнал доста
нагоре нейде към четиридесет и нещо,
щом има в стаята ми близо двайсет госта.

След туй отново всички много са заети
и никой вече не надниква в мойта стая.
То значи тридесет и шест и пет десети.
Съвсем нормално значи. Ставам да играя...

Марко Ганчев

И слънцето бе благосклонно през онова великденско утро. То разкъса малкото облачета по небето както се разнищва памук ...

Тази спокойна, закръглена госпожица, която повече от двадесет години всяка сутрин точно в седем отваряше магазина си, тази петдесетгодишна госпожица, по чиито установени навици човек можеше да си сверява часовника, същата тя, жадуваше тайно за вълнение, живот и очарователна неточност.

Позволи ми да те посъветвам:никога не яж във вагон-ресторант, особено супи, ако си със светла рокля. Защото в супата има десет бала вълнение, когато влакът прави завой.

Добре че сте оставили бележка
с какво и как да се наям.
И не че е задача тежка.
зер и без вашата бележка
хладилника къде е знам.
...
на вас, родителите пея
какво е сам да се яде.
...
А друго е, когато тракат
лъжиците в семеен кръг.

- Как се казва г-г-групата? - попита Ола.
- Snowflaks - отвърна Бобен. - Запомнете това име.
- Snowflaks - повтори Ола. - Само през з-з-зимата ли свирите?
... - Не, умнико. През лятото се казваме Raindrops.

Тогава внезапно чух една картина. Честна дума. Чух я. Рязко се обърнах и се озовах точно пред една налудничава фигура, която стоеше на мост, държеше се за ушите и крещеше с всички сили. Зад нея всичко гореше, а от небето капеше кръв. Чух я. Самата истина. Стоях като закован пред картината. "Вик" гласеше надписът под рамката, потръпнах отвътре, викът прорязваше ушите ми, и не викаше само фигурата, хълмът зад нея също крещеше, и небето и моста, на който стоеше, целият свят бе един вик ...

А майка ми страшно харесваше Yesterday...
- Нещо не съвпада - промълви Ола. - Н-н-не ми харесва, когато родителите ни си п-п-падат по онова, което ние х-х-харесваме.

ръката на Нина бе като капан около моята.

После се появи Хамер, учителката по немски и минутите се завлачиха като болнави мравки.

Бавно училищният двор опустя, сякаш тъмните, широки врати бяха отвори на прахосмукачки.

вятърът ме помете с метлата си и пръсна пясък в очите ми.

Наближихме брега.
- Обичаш ли Бийтълс? - попитах.
- Сладки са - отвърна тя.
Направо щях да се удавя. Сладки.

Градът е общество на минувачи.
...
Животът е подслон необходим.

"Варна"

Но любовта е друга тайна. Но любовта е частен случай.

"Частен случай"

Защото ме боля като на кино.
Защото плаках като над роман.

из "Ад"

А днес отвеждат есента във старческия дом.
Отлепва дъжд тапетите ѝ жълти и червени.

из "Днес"

Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея.
Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче ...

из "Последен"

Само извън любовта свободата излиза на мода.
Само извън любовта горчивината е обикнат вкус.

из "Вън"

Далеч от теб или навеки с тебе -
спокоен ще дочакам всеки жребий.

Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава ...

из "Незабрава"