Цитати на NeDa

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Разлюбваме в прегръдката почти.
А после мрачно топлим пепелта.

из"Житейски опит"

Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента...

из "Равновесие на чувствата"

Броил съм всички жени от първи клас досега, с които съм се целувал поне веднъж. И понеже броят им все пак е ограничен, съм продължавал с жените, които съм харесвал, мечтал и никога не съм посмявал да имам ( количеството е значително). Един съвет от мен, бройте несбъднали се неща, никога не свършват.

Лошата новина е, че никое изкуство не отменя страховете ни, чудовищата ни, самотата ни, смъртта. То само ни научава някак си да живеем с тях. Не че е малко.

Вазов, който има сълза за всеки.

На твоите четящи очи и разлистващи пръсти се надяват всички истории.
из "Въведение към Учебник по литература за 6 клас с автори Албена Хранова и Инна Пелева, изд."Просвета""

Като чудо във всекидневието. Най-трудното чудо.

Във времето, когато си висок колкото лалетата, а градинката пред къщи ти се струва огромна, защото детството си има свое собствено пространство и величини, най-естественото нещо е да знаеш, че в чашките на цветята живеят едни прекрасни създания, големи колкото палеца ти.

Има романи, които сякаш са направени от цели блокове (глави, параграфи), и романи, направени от изречения. Вторите лично за мен са по-интересни. Те са писани от човек, който си знае езика.

Опитът е просто алибито на една друга възраст.

Пред прага сме, това е само частна интуиция, на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека изчерпване на залежите от смисъл.

Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също така от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща.

Второ, казано съвсем късо, литературата е отпреди парите.
Размяната на думи е отпреди размяната на пари.

Така я виждам. Сутрин събудена от звън на камбани, вечер - бъбреща с приятели на една пиаца в Пиза. Утрините ѝ австро-унгарски, нощите ѝ - италиански.
Тъгата и тягата по нея - български.

Европейският съюз не е сдружаване само на просветените елити от 24 държави. Не е клубът на богатите, здравите и щастливите. Ако сме приели България, Румъния, Унгария или Чехия и пр., значи сме приели и техните роми, и техните бедни, болни, живеещи в гетата.

В свят като днешния всички сме на ръба на собствената си бездомност.

Държавата Черномория
Има такава държава.
Няма такава държава.
Има, но е невидима и дори живеещите в нея не подозират съществуването ѝ. Светът е пълен с такива естествени, но невидими държави.
Няма, разбира се. Пуснах я в Гугъл, нищо. А щом няма там, значи не съществува.
Чакай, не може нещо виртуално да ми доказва дали нещо реално го има, или го няма. Но щом настояваш, да запълним празнината в Уикипедия.

Казвам ти, нечетенето на книги е опасно за живота.

И тогава, останали сами, малко преди да се върнат родителите ни, изпаднахме в истинско недоумение. Как да премълчим пред тях целия този следобед? Как да ги излъжем, след като вече сме кръстени и обещахме на Бог да не лъжем? От друга страна, обещахме на баба да пазим тайна. Кой грях беше по-голям - пред баба или пред Бога ...