Цитати на NeDa

Искам отново да бъда целувана. Не се нуждая от реални целувки, а от мъжа, който в определени ситуации толкова настоятелно иска да ме целуне, че не може да постъпи другояче, освен да ми го напише.

"Семейна идилия" не съществува. Двете понятия се изключват взаимно. Човек има или семейство, или идилия.

С вас мога да правя онова, което ми липсва - да изживея първите стъпки на едно сближаване, без действително да трябва да се сближавам.

Не мога да понасям два вида мъже - пияниците и аскетите.

Ние няма да се видим, независимо как изглеждате, на колко години сте и каква част от неизчерпаемия си виртуален чар ще проявите при една евентуална среща. Не е важно дали ще открия същото остроумие от писмата ви в гласа, в очите или в ъгълчетата на устните ви. Моят безумен интерес е подхранван единствено и само от пощенската кутия. Всеки опит да бъде пренесен в реалността би бил обречен на провал.

Небето притъмня; облаците, които се носеха, бяха мътносиви и току провисваха като пълнежа на стар дюшек.

Наскоро бяха се сдобили със своето богатство... Дрехите им изглеждаха, като да се бяха намазали с лепило, след което се бяха бухнали в бала стодоларови банкноти.

На сватби хората плачат по същата причина, която ги разнежва и при щастливия край на филм или книга: защото страшно много им се иска да повярват в нещо, което знаят, че е малко вероятно.

Стори ми се безкрайно самотен и ... непринадлежащ.
из "Гаустин"

... и му станало ясно, че бил изкарал нощта в гробището на онова там село... дузина бабички в черно, които все повече приближавали. Било Задушница ...
Но човекът бил съобразителен, веднага ударил чело върху гроба, на който току-що се събудил, и се разревал с цяло гърло. Бабите, изненадани от тъй ранния и непознат за тях оплаквач, го наобиколили като врани и закълвали оттук-оттам, кой си ти, аджеба, и що щеш тука ... Дошъл съм на дядовия гроб, отвърнал през сълзи той. Амчи от кое село си, джанъм, не мирясвали ония. От еди-кое си, изпуснал се нашия човек. Амчи това не е ваш'то гробище, гракнали ония ми ти баби.
... Ааа, зяпнал безкрайно изненадан той, пък аз се чудя що хем рева, хем не ми е чак толкоз мъчно.
из "Сетна история за 90-те"

Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки.
из "Божури и незабравки"

По-късно обясних на Лора какво е разтурена жена: просто жена, която дъвче дъвка ...

Защо ме гледаш така?
Запомням те.
Защо? ...
За да те имам за по-късно, каза той. Като си отида.

Защо звуците на удоволствието толкова много наподобяват тези на страданието?

Какви измишльотини са това майките... Ние им отричаме правото на собствено съществуване, моделираме ги така, че на нас да ни е удобно - да утоляват глада ни, желанията ни, да компенсират недостатъците ни.

Това можех да предложа аз: мълчание, полезно безмълвно присъствие.
А е трябвало да пищя. Да се тръшкам до посиняване. Скърцащото колело първо го смазват, казваше Рийни.

Тя наистина я прозря или поне онова, което се очакваше да разбере. Разбра, не каза и дума и мълком занарежда молитви да добие силата да прости и наистина прости. На него обаче едва ли му е било лесно да живее с това нейно опрощение. Закуска в мъгла от опрощение: кафе с опрещение, овесена каша с опрощение, опрощение върху препечената филийка с масло. Сигурно се е чувствал безпомощен , изправен срещу всичко това, защото как може човек да отхвърли нещо, което никога не бива изречено на глас? Тя негодуваше и срещу болногледачката, срещу множеството болногледачки, които се бяха грижили за баща ми в различните болници. Нейното желание бе той да дължи възстановяването си единствено на нея - на нейните грижи, на нейната неуморна преданост. Това е другата страна на всеотдайността: нейната тираничност.

То и бездруго бягах от реализма: исках нещата да са в ярки тонове, с ясни очертания, без двусмислия, както искат повечето деца, стане ли дума за историите на родителите им. Те искат пъстри пощенски картички.

ПО ИТАЛИАНСКИ
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо краканто, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегàло без чао и престо седнàло, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скиванто у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ПО АНГЛИЙСКИ
Уан дей, към обед тайм, във тъпкън бъс, ай скивинг - оу, лорд!- кофтейшън бой: лонг врайт ендстетсън с ширайт. Бой изкрийзинг, тъй катоу уан джентълмен го тъпчинг по нозейшънс.
Към файф о'клок, пред стейшън Сейнт Лазарейшън, отноуво скивинг бой, тоуз път с уан денди. "Май френд - спикинг денди, - къмон да местиш туйти коупче!"