Цитати на NeDa

Помня купичките от алпака с кисело мляко и една голяма лъжица захар по средата.

Та същата тази Хасине разказа, как всеки път, като пътува за България, пред нейния дом се навървя една тиха върволица от приятели и съседи, също родени и живели в България. С една-единствена молба: да им донесе малко обикновен локум, от оня, с розоберачката. Най-обикновения. Да попаднеш в Меката на локума, в империята на локума, в направения от шербет, локум, халва, баклава Ориент и да поискаш ... кутийка от онзи, обикновения, с розоберачката, впрочем доста твърд, като престои, локум. Носталгията диктува своя вкус и в крайна сметка хората поръчвали не локум, а кутийка от тяхното си минало.

Границата е особен сблъсък на идеология и география, на природа и държава. ... наблюдавах с особено удоволствие как масово пресичат границата в двете посоки всякакви божи твари. Гледах как къртиците, тези най-опитни диверсанти, прокопават канали под мрежата, как всякакви мравки и бръмбари безнаказано се промушват през телта, как българските облаци валят над гръцка земя или гръцкият вятър пренася контрабандно тополовия пух към нашата неприкосновена територия. Част от границата се пресичаше от малка буйна рекичка. Водата, която течеше в 12 без 15 на българска територия, щеше безнаказано да стане гръцка в 12 без 10. Всички живи същества бяха свободни да пресичат границата, само човекът си беше отнел тази свобода.

Бяхме притихнали като карфици върху игленик и уплашено зяпахме змията.

Гюнар имаше малко отнесен, но и нахакан вид, не бяха ли такива всички големи братя, които си имаха работа с едва покълнали картофи, подали върха на челата си над нивата.

всичко изглеждаше нормално, с изключение на лицето на татко, опънато като кордите на тенис ракета.

Смехът покри като тлъст каймак стаята.

... обувките на Джон му бяха толкова големи, че първо правеше стъпка в тях и чак след това пристъпваше напред.

Ами, ще я ревнувам! Ще ѝ режа главата и хич няма да я ревнувам!

Хубава жена, вместо да я обходи отвесно и водоравно като кръстословица, той вади нож да я коли!

Вървиш из полето, газиш сняг до пояс, влезеш в гората, гората цялата в сняг, и тя до гърди потънала като тебе. Чисто и светло навсякъде. Фазан преминал, турил кръстачки в снега, яребици разровили да търсят зелено жито, пиле повървяло малко и изведнъж изчезнало, значи хвръкнало е. Заек поиграл да се стопли, тук кривнал, там кривнал, повъртял се на колело и го виждаш как изведнъж е драснал. Чудиш се защо е драснал, но като минеш още няколко крачки, отбелязваш, че лисица се е примъкнала и го е шпионирала. В гората винаги някой някого шпионира. Вълци преминали по-натам като сватбари, широка пъртина оставили. Ако човек има очи и чете, всичко може да се разчете зиме, щото по снега всичко записано ...

Торлак: Много обичам зиме кога ни затрупат вълчите преспи, да си имам брашно вкъщи, да съм заклал свинята и едно буре вино да дреме в мазето.
Всички: Ееее, кой не обича това!
Торлак: И да си седя в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, печката бумти, в долапа на печката цвърчи свинско. От едната страна свинското, от другата страна жената, от третата страна бялото котле с вино. Към кое ти кеф, към това можеш да посегнеш.
Лазар: А към кое посягаш?
Торлак: Посягам към свинското и към виното, а жената си я имам за спокойствие и резерва.

Гримьорните са моя интериьор.
Гримьорните не гледат към главната улица.
Гримьорните гледат към задния двор,
където са кофите с боклук, където
виси пране или гледат
към сляпата стена на съседната къща.
А тук е началото.

Ето го царя, той не е още цар, той
си лепи брадата, повтаря откъси
от монолога си. Ето го шута,
той не е още шут, той си гримира лицето,
пробва някой жест, по-скоро
начало на жест, на изкривяване ...

Ето го подлеца, той още не е подлец.
Ето го героя, той още не е герой.
Това са нормални хора. Но тук е
началото. Те тръгват

по тъмните коридори, опипом
минават зад кулисите, те знаят
много добре пътят към сцената,
репетирали са много пъти. И ето

вие настръхвате пред страшния цар,
вие се смеете на жалкия шут,
вие се възмущавате от подлеца,
вие се възхищавате от героя. Борбата
е жестока. Те се обичат, мразят се,
борят се против властта или за власт,
лъжат, убиват се. После

отново се връщат в гримьорните. Свалят маските.
Стискат си ръцете.

Спрелите часовници
показват два пъти в денонощието
абсолютно
точно
време.
Всички останали правят
грешки ...

из "Абсолютно точни време"

не купувайте на децата играчки-пушки.
Много рано се учат да играят на война.
Твърде рано
се преструват на мъртви!

из"Малка поема за барабаните"

- Мисля, че имаш някаква тайна скръб, Хилари.
- Моите са около двеста.
- Сподели една.
- Остарявам.
- Глупости. Как е Кристъл?
- Добре.
- А Томи?
- Добре.
- Хилари, ти си едно кречетало.

Всеки знае историята за това как слугата на сър Уолтър, на име Ридли, лиснал върху лицето на добрия лорд халба бира, която бил повикан да донесе, когато за пръв път го видял да пуши и помислил, че господарят му се е запалил.

Тръгнах бавно към него. Но колкото и бавно да върви човек, той накрая изминава 100 метра.

Ей богу, понякога си мисля, че ако някой ден хората престанат да купуват всички неща, от които в действителност нямат никаква нужда, на света ще останат само земеделците, шепа занаятчии и грамадни тълпи напълно безполезни скитници. Ще останат също и медиците, винаги. Ще останат и войниците, за да прогонват скитниците. Ще останат и хората на краля - няма да се мине без тях. А после отново всичко ще започне малко по малко да става като сега. Кръговрат.

Духове няма! Има някакви объркани недоумрели идиоти, плод на недоразумение във функционирането на природата, и дори те се срещат изключително рядко.