Цитати на NeDa

Същото, като прасе с криле и пуйка балерина.

...хуморът е безшумен и благовъзпитан динамит, който ви позволява да взривите настоящото си положение винаги щом ви дойде до гуша, но извънредно дискретно и без последствия.

... Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.

За това си мислех, ... че живея живота си в кавички. Мога да си взема ключовете и да се прибера "у дома", където ще "правя секс" с "моя съпруг" - както правят сума ти хора. И както правя аз от сума ти години. И не обръщах внимание на кавичките, нито забелязвах, че живея в тях ...

Човек свиква на всичко, дори и с обесване, както казват ирландците.

От толкова години с теб сме заедно, че втори януари пак е вторник.
Бродски, "Шесть лет спустя"

...Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която, като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.

Песните вече се бяха закачили като череши и трябваше да се извадят една след друга от кошницата.

Отношенията с тези, от света в жълто, не започват случайно.

ЧОВЕК ОТ СВЕТА В ЖЪЛТО. Дефиниция. Така се нарича личност, която е специална в твоя живот. Жълтите заемат междинно място между приятелите и онези, в които се влюбваме.

Те винаги ни съветваха: ЗАТВОРИ СИ ОЧИТЕ...
И тогава си затваряш очите и става така, че съумяваш да отстраниш всички маловажни подробности.

Едно "не" невинаги е отрицание; можеш да му се радваш така, както се радваш на да-то. Може да ти донесе радост, може да построи същите мостове.

Не на това, което не желаеш.

Не вярвам в слелюбовното приятелство.

Оттеглих се в кабинета си, за да съчиня обявата, която възнамерявах да пусна в "Ню Йорк Таймс":
... "Битник би возил спътник."

Всъщност само близките хора могат да си позволят лукса да разменят безсмислени изречения.

Но винаги намираше сили да натисне бутона "аз съм французойка" и да не се нахвърли върху храната.

Баща ми живееше в своя си свят, затворен в нерешима кръстословица.

И още веднъж преглътнахме в себе си онова, което ни беше най на сърцето и се разотидохме всеки с камък в душата си.

... палачинките се топяха на езика ни, а сладкото от ягоди имаше вкус на цяло лято и половин детство.