Цитати на NeDa

Крача през света, все едно ми е в джоба.

Въртящи се врати изхвърляха четвъртинки разговор на улицата.

Прекалено отрепетираният живот не си струва живеенето ...

По дяволите, Парк авеню! Стъпвала съм там само при игра на Монополи!

Надникна към пълната чаша и попита да не би нещо да не е наред.
- Просто не съм в настроение.
Погледна ме, като че ли беше много вероятно да съм извънземна. Не пие кафе? Обадете се в Агенцията за антиамерикански дейности.

Ръката му докосна моята. Този тъй стар, тъй човешки порив на желанието.

- Обади ми се, когато пожелаеш, дъще. Сега имам собствен мобилен телефон, но не искам никакви имейли, не успях да усвоя тайните на компютъра. Много съм изостанал в комуникациите.
- Вие общувате с небесата отче, не ви трябва компютър - му каза Лилиана Тревиньо.
- На небето вече имат фейсбук, дъще!

Обещай ми, че винаги ще се обичаш така, както те обичам аз.

Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка -
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама си е път, и гнездо, и яйце и майка,
а когато пищи се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен ... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо ...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

Ако някой ме пита
какво е родина -
стомна, пътьом напита,
щрихи дим над комина,
тук-там прашни портрети
на поети опети,
спят селцата на пръсти
(да не чуе поп Кръстьо),
бялва нощем в браздата
на Сивушка душата,
месечина гореща
пали кървави свещи
и с око зачервено
над чукарите гледа
как, изпънала вени,
запотена и бледа,
със сълзи като сажди
и раздрано сукманче
една българка
ражда
американче.

Ти живота ни си дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.

Мога да бъда кралица в костюми,
в рокля с упойващо деколте,
както умея да бъда безшумна -
с дънки, в които подскача дете.

из "Аксесоарно допълнение”

замесиш ромол - набухне тътен,
поръсиш захар, насреща - снежно

из "Огледалце, огледалце ..."

УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА

От малкото сламено кошче
бащата подбира хартиено топче.
Със замах мигновен
го захвърля в стария празен леген.
И пред децата му озадачени
изниква съвсем неусетно
пъстроцветно
и голямо японско цвете –
внезапно разцъфнала лилия.
А децата мълчат удивено
и възхита в очите им свети.
Завинаги в своите спомени скрили я,
все така ще разцъфва красивата лилия –
ненадейното цвете,
родено за тях
и за миг
сътворено пред тях.

Светът - това е нещо много красиво - отвърна Костенурко. - Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
- Много са го разводнили - разочарова се лисичето.

... зимата започва. Падат мъгли. Сняг завали. Всичко леденее. Мраз затрещи. Скреж заблести. Бесен вихър вее.

Ако оцеляването ѝ зависи от вярата ѝ, че живее на Луната, тогава ние трябва да приемем нейната реалност, а не тя нашата.

Покачих се на тавана. Светнах с батерийката и заварих най-големия безпорядък на света. Стари сандъчета, изпочупени кресла, извехтял абажур, легени и кофи, продънени, разбира се, парцали, кутии и какво ли не, рамки от картини, опънати платна, засъхнали бои, счупени четки. Непроходимо. Аз, обяснимо не влизам никога в този таван. Но жената? Така ли ѝ е отмиляло всичко, та не е изхвърлила ненужните вещи, да измете, да подреди?

... най-страшното нещо е комплиментът в минало време... "Вие бяхте тъй красива!"

По покрива шетат врабци, слънцето грее приятно, паяк пъпли забързано и прекарва телефонни жици, та по тях да си съобщава кога някоя муха се блъсне в жиците.