Цитати на NeDa

Светът - това е нещо много красиво - отвърна Костенурко. - Не можеш да си представиш по-красиво нещо. Направено е от вода и суша, като е спазена следната пропорция: две трети вода и една трета суша.
- Много са го разводнили - разочарова се лисичето.

... зимата започва. Падат мъгли. Сняг завали. Всичко леденее. Мраз затрещи. Скреж заблести. Бесен вихър вее.

Ако оцеляването ѝ зависи от вярата ѝ, че живее на Луната, тогава ние трябва да приемем нейната реалност, а не тя нашата.

Покачих се на тавана. Светнах с батерийката и заварих най-големия безпорядък на света. Стари сандъчета, изпочупени кресла, извехтял абажур, легени и кофи, продънени, разбира се, парцали, кутии и какво ли не, рамки от картини, опънати платна, засъхнали бои, счупени четки. Непроходимо. Аз, обяснимо не влизам никога в този таван. Но жената? Така ли ѝ е отмиляло всичко, та не е изхвърлила ненужните вещи, да измете, да подреди?

... най-страшното нещо е комплиментът в минало време... "Вие бяхте тъй красива!"

По покрива шетат врабци, слънцето грее приятно, паяк пъпли забързано и прекарва телефонни жици, та по тях да си съобщава кога някоя муха се блъсне в жиците.

Драги ми господине разпитва една случайно срещната крава, къде е пътят за Цариград. Кравата изпада в недоумение от запитването и си признава, че за първи път в живота си чува за подобно пасище.

За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан.

... мечтая за безгранични космологии, саги и епопеи, затворени в размерите на епиграма.

"Тамо по сърце в кавал да свирам,
сонце да зайдит, я да умирам."

Константин Миладинов

Чуждата страна е там, където никой не ни посреща при пристигане ...

Искам го да влезе в мен и да ме разбърка с всичка сила, като лъжичка в чаша какао, бавно, до дъното.

Нея числата не я интересуват, рече си Тенго. За нея много е равностойно на броя на детелините в някоя стигаща до хоризонта равнина.

Фука-Ери изпи един чай "Ърл Грей" и изяде препечена филийка с ягодов конфитюр. Посвети на намазването на конфитюра толкова време и старание, колкото Рембранд е посвещавал на рисуването на гънките по дрехите.

Един фикус е горе-долу идеалното семейство.

Слънцето сушеше мокрите лица на къщите срещу прозореца ми.

Пътувай само с човек, когото обичаш.

Петлите си съобщиха каквото трябваше и млъкнаха.

Всеки човек е поука за другите - добра или лоша.

После тръгнаха по пътя за селото, жена му престана да се черви и ситнеше след него усмихната. А там, встрани, беше реката - същата - и водните ели бяха хвърлили хубава сянка, бяха заградили заветни места, както онуй, където можеха да легнат. Райска работа. Дивата мента цъфтеше и докато я мачкаха, разсейваше своя тръпчив и упойващ дъх като тях. Всичко в нея бе изпрано, чистичко, носеше лекия аромат на домашен сапун. И самата тя - и докато лежеше, и докато оглеждаше после смачканите фусти.
След тях ментата дълго оправяше измачкания пух на сините си цветове.
Старецът все още се усмихваше при този спомен и се огледа да не го види някой. Изтри с ръка усмивката от лицето си ...