Цитати на NeDa

Драги ми господине разпитва една случайно срещната крава, къде е пътят за Цариград. Кравата изпада в недоумение от запитването и си признава, че за първи път в живота си чува за подобно пасище.

За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан.

... мечтая за безгранични космологии, саги и епопеи, затворени в размерите на епиграма.

"Тамо по сърце в кавал да свирам,
сонце да зайдит, я да умирам."

Константин Миладинов

Чуждата страна е там, където никой не ни посреща при пристигане ...

Искам го да влезе в мен и да ме разбърка с всичка сила, като лъжичка в чаша какао, бавно, до дъното.

Нея числата не я интересуват, рече си Тенго. За нея много е равностойно на броя на детелините в някоя стигаща до хоризонта равнина.

Фука-Ери изпи един чай "Ърл Грей" и изяде препечена филийка с ягодов конфитюр. Посвети на намазването на конфитюра толкова време и старание, колкото Рембранд е посвещавал на рисуването на гънките по дрехите.

Един фикус е горе-долу идеалното семейство.

Слънцето сушеше мокрите лица на къщите срещу прозореца ми.

Пътувай само с човек, когото обичаш.

Петлите си съобщиха каквото трябваше и млъкнаха.

Всеки човек е поука за другите - добра или лоша.

После тръгнаха по пътя за селото, жена му престана да се черви и ситнеше след него усмихната. А там, встрани, беше реката - същата - и водните ели бяха хвърлили хубава сянка, бяха заградили заветни места, както онуй, където можеха да легнат. Райска работа. Дивата мента цъфтеше и докато я мачкаха, разсейваше своя тръпчив и упойващ дъх като тях. Всичко в нея бе изпрано, чистичко, носеше лекия аромат на домашен сапун. И самата тя - и докато лежеше, и докато оглеждаше после смачканите фусти.
След тях ментата дълго оправяше измачкания пух на сините си цветове.
Старецът все още се усмихваше при този спомен и се огледа да не го види някой. Изтри с ръка усмивката от лицето си ...

Сградата има 28 етажа и поне 26 от тях са заети от етиопци ... Зад тези стени има цял свят, съставен от стари животи и връзки, пренесени недокоснати.

Помня друг афоризъм на баща ми. Използваше го, когато минавахме покрай някой, който пикаеше насред улицата: добавяй цвят към живота винаги, когато можеш.

Взех си палтото, метнато на дивана. Чайникът продължаваше да свири. Джудит отклони поглед от мен и фокусира цялото си внимание върху дъщеря си. Бързо си навлякох палтото. Как трябваше да се разделим сега? С прегръдка или здрависване, или само с махване, като обикновени познати? Джудит отговори на питанията ми, като протегна ръка. Поех я и в този момент разбрах какво означава сърцето ти да се разбие.
- Лека нощ - каза тя.

За Джоузеф, впрочем, почти всичко е метафора на Африка - от голямата поезия, до ъгъла, под който пада светлината в пролетните следобеди. Той открива следите на континента където и да отиде. Кенет много му се дразни за това:
- Като ти липсва толкова много - викна той веднъж, - защо не вземеш да се върнеш? Тогава няма да повтаряш всеки ден: "Това е като в Африка, онова е като в Африка". Ти обаче няма да се върнеш. Предпочиташ комфортно да ти липсва тук, вместо да я мразиш всеки ден там.

Има хора, които се будят сутрин готови да покорят деня, и такива, като нас, които стават само защото се налага. Ние живеем в сенките на всеки квартал. Държим дребни бакалии, живеем в мрачни квартири, пропускащи твърде малко светлина, и обхождаме същите улици ден след ден. Прекарваме следобедите си в мързеливо зяпане през прозореца. Същински сомнамбули. Някой го беше казал много добре: будим се, за да спим, лягаме, за да се будим.

Когато дълго живееш сам като мен, забравяш, че личният ти свят е само илюзия, създадена от врата и ключ.