Цитати на NeDa

Една светулка ме целуна.
От изненада - свят ми се зави.

Любовта е три четвърти любопитство ...

Село Влашичи мудно се събуждаше.
Запратено накрай света, самό за себе си свят, то не беше сигурно в съществуването на каквото и да било освен на себе си ...

Кавгата премина в спокоен тръс - упорита, издръжлива, досадна, неизчерпаема.

На нас ни е необходима една бучка атеизъм ...

Младостта е убедена в своята привлекателност. Елегантността е измислена от хората на средна възраст.

Нощта за слепия човек не се променя, когато изчезне светлината, но неговото отношение към онези, които виждат се променя. Слепият вече не е зависим. В света на мрака, в света на опипването, той дори е по-сигурен от другите.

Слънцето, без да бърза осветяваше дворовете. Имаше цял ден пред себе си. Докосваше прозорците, влизаше в тях, простираше спокойни квадрати светлина на пода, надничаше в лицата по креватите.

Няколко последователни светкавици отново заплашиха света, а една съвсем близка гръмотевица го разцепи и разпердушини.

Бракът между Богдан Жураица и вдовицата Ката Буровац започна скромно, опрян с всички свои точки на земята така, че нямаше откъде да падне, нямаше височина, от която да се разбие.
В неговите стени не бяха зазидани чувства, които с течение на времето се изпаряват и оставят празнина, в която после се срутва цялата сграда.
Той беше обикновен докрай, като най-примитивно сечиво: като чук, лопата, лост и затова като тях неповредим.
Всичко, което можеше да се случи на такава връзка, беше: ако не се разпадне внезапно и без взаимен тормоз, да се развива, дори да се обогатява с някое чувство, не ярко и пенливо, не с нещо, което да спира дъха и да омагьосва душата, нито с нещо с множество дантелени, крехки клонки и раними листенца, а грубо, но подходящо за всекидневния живот.

Впрочем във всичко, което Херта Албрехт така редовно и ревностно вършеше, липсваше онова, което прави живеенето живот - участието на сърцето, удоволствието от свършената работа, търсенето на промяната, очакването на нещо.

Нощта беше гъста като вода преди да замръзне и също толкова студена. Владееше велика, свята тишина.

Рано сутрин не търсехме думи
аз и ти беше равно на хубаво.

Понякога единственото, което трябва да направите е да попитате.

Исках да се прибера у дома. исках да си поплача и мама да дойде да ме гушне, да усетя обеците ѝ по клепачите си, да поемем с колата по пътя към ранчото, да видя Вериуел под ябълката с недояден кокал. Какъв късмет бях извадил да израсна в ранчо с куче и с надвиснали планини, затиснати от безкрайно синьо небе.

Беше ми трудно да слушам възрастни, които не вярват в това, което говорят;

Изведнъж се замислих как възрастните можеха да задържат чувствата си дълго след като събитието е отминало, много след като са изпратили писмо с извинения и всички останали са продължили нататък. Възрастните бяха събирачи на стари ненужни чувства.

Възрастен си ако:
1. Подремваш без причина.
2. Коледа не те вълнува.
3. Тревожиш се да не започнеш да забравяш.
4. работиш много.
[...]
9. Подозрителен си към децата и техните мотиви.
10. Не се радваш на нищо.

Ето го и него: настъпил към парка, архитектурно балансиран въпреки неравната симетрия на кулите си, разпрострял се като собственик - червения замък! ("Смитсониън").
Изпълваха ме върховна топлина, благодарност към настойчивостта на историята, признателност към мозъците, сандъчетата с образци, формалдехида, господин Джеймс Смитсън, незаконнородения англичанин, дарил цялото си състояние на току-що създадените Съединени американски щати в името на "трупането и разпространението на знания" в Новия свят.
Стоях на дъжда и се взирах в осмостенната кула с унило провиснало американско знаме, и си представях всичко, случило се между тези стени, всеки миг на изчисления, любов, наименование, раздори и открития.

Когато човек пристигне някъде и долови чуждостта на мястото, трудно може да посочи на какво точно се дължи това подмолно и упорито усещане за непознатост. То идва не толкова от големите паметници, музеи и катедрали, а от сбора на множество дребни неща, които те карат да се чувстваш като странник в странна страна.