Цитати на NeDa

и нека селото сънува своя живот, както езерото сънува небето.

Най-добре ми е в ъгъла:
остри лакти на масата,
петънце върху нокътя -
люспа слънце залепнала.
И не съм ви излъгала.

Най-добре е пред думите:
най е ясна природата:
облак, гръм и светкавица,
трън, трева и отблясъци -
ще изсъхнат в албумите.

Слушам, слушам от ъгъла:
стръв, букети, надбягване.
Аз съм трън във градината -
остря нежно бодлите си.
Но не съм ви излъгала.

Мирише на оборски тор и гнила слама.
Есен.
Ту моторетка ще запърпа,
ту петел ще кресне.
А слънцето разлива мед,
примесен с пух и сажди -
седят на припек бабички,
душите си подслаждат.
Усукват се в краката им лениви котки,
мъркат.
Клечи детенце мърляво,
вода и пръст забърква.

Слънцето се разплиска,
преля от ръба на небето ...

Ако те сложат на клада - помисли си Павлиш, - пламъкът ще отстъпи.

Трябва да се живее така, че изобщо да не чакаш ...

... отдавна бе проумял колко странни са възрастните. Близки чувстваше само онези от тях, които още бяха запазили детския си ум и правеха необичайни неща.

Ако ми се беше развикала, щях да си плюя на петите - помисли си Юел. - Но как да избягам от жена, която изглежда толкова тъжна?

На този свят малко неща са позволени. Не се разрешава да ходиш с различни обувки, да живееш в стара ковачница и да гледаш вътре кокошки. И въпреки това аз го правя. На никого не преча. А и нали съм луд.

Тишината побираше толкова много звуци.

Възрастните са толкова наивни - помисли си Юел. - Щом е тъмно, си мислят, че децата непременно спят.

Сигурно да си възрастен означава точно това - да говориш едно, а да мислиш друго - или да знаеш кои лъжи са безобидни, да се научиш да избягваш неистини, които веднага биха те разобличили като лъжец ...

Юел често се питаше как всъщност заспива. Представяше си, че в него обикаля малко човече и гаси разни свещи, докато настъпи пълен мрак.

Явно така се става възрастен - правиш и казваш неща, съвършено непонятни за децата.

Сам съм си майка.

Излишната част е нарочна.

Зимата дойде. Вали на малки сухи снежинки, които изчезват, щом докоснат земята... В такова време високо в планината цари тишина, каквато не е постигана в никое калифорнийско студио.

Този изкуствен вододел, тази ничия земя между два календара...
Никога не е било лесно... всеки празник е опит да се бяга от минутата, да се отложи идното, да се приспи спомена, да се пие, да се пие, да се уши, да се яде, да се трепери и да се пие, да се мизерства и да се пие, да се прави любов на пода, да се разбиват сърца в пода, да се крие зад огнена завеса необходимостта от това да бъдеш себе си, да се омаем в глъчката на благопожеланията...

Днешната, повече от всяка друга епоха в невъобразимите походи на човечеството, е изобретила средства против болката: алкохол, безразличие, порнография, жестокост, телевизия, практикувано превъзходство, спортни зрелища, пачки в ластик ...

По някакъв вълшебен начин ние образуваме литературен клуб всеки път, когато услужим на някого с книга, всеки път, когато зададем въпрос за нея, всеки път, когато кажем : "Щом еди-коя си книга ти е харесала, значи, ще ти хареса и тази." Когато пожелаем, да си доставим наслада и да я споделим ...