Цитати на NeDa

... светът ще бъде с един мъж по-малък.

Много бавно бръкнах в джоба си и извадих парите. Хубава пачка беше - от мечти.

Думите излязоха от устата му ужасно сухи. Все едно ти приказваше пустинята Сахара...
- Сбъркал съм адреса - сахароса той.

Не бях виждал бирена халба да добива с такава бързина толкова празен вид.

- Искам да откраднете един труп от моргата.
Друго не каза...
- Готово - казах. Ако сумата е достатъчно интересна, утре ще оставя на прага ти и трупана Ейбрахам Линкълн заедно със сутрешния вестник.
Точно това искаше да чуе тя.
- Как ви звучи хиляда долара? - попита ме дамата.
- За хиляда долара - казах - цяло гробище ще ти домъкна.

Вратът му сякаш можеше да нащърби брадва.

Беше облечена с кожено палто, което струваше повече от всичките ми познати, събрани накуп и умножени по две.

Преди да изляза, проверих да не би да съм забравил нещо. Разбира се, че не бях. Толкова малко неща притежавах на този свят, че какво, по дяволите, да забравя?

... това прозвуча така, сякаш бе хванал думите с два пръста и ги беше сложил пред Силас. Той беше донесъл новината и имаше право да я поднесе на подходящи парчета.

После чудовището Хоклайн се стече като обърнат водопад нагоре по стълбите.

Пътуването от Сан Франциско до Хавайските острови беше най-отвратителното изпитание в живота на Гриър и Камерън, по-отвратително дори от онова, когато простреляха десет пъти помощник-шерифа на Айдахоу, а той все не умираше, та най-после Гриър се видя в чудо и каза на помощник-шерифа: "Моля ви, умрете, защото не ни се иска да стреляме повече във вас." А помощник-шерифът му отвърна: "Окей, ще умра, само не стреляйте повече в мен." - "Няма да стреляме повече във вас" - обеща му Камерън. "Окей, мъртъв съм" - и умря.
из"Чудовището Хоклайн"

- Дали не полудявам?
Все едно, че патица се питаше защо лети на юг всяка есен или камила забелязваше внезапно,, че има гърбица.

Любовта е разновидност на лудостта.

За жалост на света има предостатъчно мъка да напои Сахара.

Когато откопча шнолата, косата ѝ плисна назад като непрогледна нощ и удави в мрак врата ѝ.

Той я погледна в очите. Те бяха тесни черни вселени, изпълнени с приближаваща мекота.

Усмивката ѝ беше тъй неуловима, че пред нея Мона Лиза приличаше на разбъбрил се палячо.

Погледна към телефона.
Тя беше само на седем цифри далеч от него.

Ще си помислиш, че щом мине есента, старият дъб ще се оголи и ще се умълчи. Ала не е вярно, защото го е прегърнал един бръшлян ... По най-горните чукани на коренището и по дънера на дъба изпъкват жилавите - или жилести - жили на бръшляна и той се катери по старото дърво и го облича с лъскавите си и вечно зелени листа. А щом листата на дъба се покорят на земята, бурният морски вятър ще им шепне песни сред листата на бръшляна. И дори мъртъв, дъбът ще се зеленее на слънцето, а може би някой пчелен рояк ще настани кошера си в широката рана на неговото лоно.

жената е сфинкс без загадка.