Цитати на NeDa

Португалецът е човек, който би убил някого за един дукат, а самия себе си за два.

За кратко заприлича на щастие.

Художниците на мозайка във Ватикана можели да различават повече от трийсет хиляди цветови нюанса.

как винаги сме по-красиви, когато си мислим че не ни наблюдават, че сме незабелязани...

Споделяха легло повече от 10 години ... безсънието бе неразделна част от общото гнездо, не можеше ли да заспи единият, не заспиваше и другият, наричаше се брак.

... за да стане цял човек, детето трябва да се научи да забравя, не да помни, а да забравя.

... дъждът спря и прозвуча като дръпване на завеса от звуци.

Щастието не е ли достатъчно драматично само по себе си?

Научих, че и учителите са просто хора. Както и родителите.

Няма проблем да се сещаш за миналото си, лошото е, ако копнееш за него.

Немите филми взаимстват изразните си средства от фотографията и от пантомимата, от бордеите и вариететата, от пристанищата, публичните домове, цирковете и гробищата. Лицето не лъже. Лицето разказва примитивно и разбираемо... Ние сме двойни. Или наполовина. Изказът на лицето са трагедията и комедията. Тогава още не са съществували сценариите. Действието е движение, повдигната вежда, сълза, усмивка.

Мама стои между нас. Иска да запомни този миг. Като катеричките. Ще спести щастието в хралупата си, за да го разпръсне в гората си ...

Стигнахме до залата за телеграми. Тук се пращаха най-важните съобщения, съобщения на живот и смърт, които не можеха да бъдат изговорени, защото гласът е неточен инструмент, пълен с недоумения, интонации, недомислици и преувеличения, докато в телеграмата не може да се допусне грешка, телеграмите са мълчаливи и ясни, те са катастрофи и любов.

Че няма малки и незначителни хора.

Защото дори боклуците могат да бъдат страхотни писатели.

Вивиан е влюбена в теб - прошепна ми Педер. - Наистина ли? - Да. Наистина.
- Страхотно! - Откъде знаеш?
- Преброих всички пъти, в които те погледна. - Наистина ли? - 68 пъти, Барнум...
- А теб не те ли погледна? - прошепнах аз. - Само 42 пъти.Ти водиш, Барнум.

колко много усилия трябват, за да се излъже публиката ...
Колко много трябва да се направи, за да повярваме на видяното?

Асле Бротен беше спечелил. Съдията вдига ръката му във въздуха. Но няма никакъв триумф. Поражението е било по-голямо от самата победа. Поражението засенчва победата.

Чакахме. Видях, че рингът не е кръгъл, а четириъгълен, сякаш боксьорите не са издържали да бъдат затворени в кръг и са го разкривили с острите ъгли, за да могат да почиват в тях, защото кой може да си почине в един кръг?

И разбрах, че от всички видове времена, времето на очакване се прекарва най-тежко.