Цитати на NeDa

Но думите живеят не в речници; те живеят в съзнанието. Ако не вярвате, спомнете си как неведнъж, когато сте най-развълнувани и се нуждаете от думи, не ви идва наум нито една. Наистина ето го речника; в него на нашите услуги има към половин милион думи в азбучен ред. Но можем ли да го използваме? Не, защото думите живеят не в речниците, те живеят в съзнанието.
из "Майсторство"

Въображението е от ония способности, които лесно се изморяват и се нуждаят от почивка и освежаване. Ала най-подходяща храна за едно изморено въображение не са нито посредствената поезия, нито лошите романи - те само го притъпяват и покваряват, - най-нужни са му трезвите факти ...
из "Изкуство ли е биографията?"

Докато белетристът, изтъква биографът, мимоходом отбелязва в предговора: "Всички герои в тази книга са измислени." Белетристът е свободен; биографът е обвързан.
из "Изкуство ли е биографията?"

Въображението на твореца, когато запламти с пълна сила, отхвърля преходното във фактите; той гради само с издръжливото; а биографът трябва да приеме преходното, да зида с него, да го вкопава в основите на своето произведение. Много от това ще изтлее; малко ще се съхрани.
из "Изкуство ли е биографията?"

Важна е душата, нейните страсти, нейните вълнения, нейната удивителна примес от хубост и злина...
Установените категории се сливат една с друга. Хората са едновременно злодеи и светци; постъпките им са и прекрасни, и отвратителни. Обичаме и мразим в едно. Няма го това точно разделение на добро и зло, на което сме приучени. Твърде често онези, към които изпитваме най-нежно чувство, са отблъскващи престъпници, а най-отвратителните грешници будят у нас възхищение и любов.
из "Руската гледна точка"

Заключителното "разтребване" в последната глава, сватбата, смъртта, изтъкването на стойности, тъй гръмко разхвалвани, тъй дебело подчертавани, излиза недозряло, неистинско. Осъзнаваме, че в същност нищо не се е оправило; нищо не си е дошло на мястото.
из "Руската гледна точка"

В своя лекция пред едно женско дружество В.Улф заявява: "Книгите трябва да стоят здраво на собствените си крака. Ако е необходимо да ги подпираме ту с някой предговор, ту с някое въведение, те имат толкова право на съществуване, колкото и масата, която се нуждае от опора под единия си крак, за да не се клати."

- Сантяго, сине - извикала тя, - какво ти е?
Сантяго Насар я познал.
- Убиха ме, госпожице Вене - казал.

Особено несправедливо му се струвало това, че животът си е послужил с толкова много случайности, забранени в литературата, за да се осъществи безпрепятствено една толкова предизвестена смърт.

Фаталността ни прави невидими.

Куче

Куцото улично куче души в боклуците.
Души счупена кукла,
олющен куфар,
суха дюля,
обувка,
безухо плюшено куче,
гумени ботуши,
чушки,
круши,
хрупкави люспи от каракуда
и други продукти от плюскане ...
Уличното куче е куцо и глупаво, за да служи
и да се гуши в кучешка къщурка.
При лунен унес се влюбва
в плюшената безуха кучка от боклука
и му е хубаво да е ненужно за другите.

ГРАВЮРА ОТ XII ВЕК

Палачът и затворникът се качваха
по стълбите към черния дръвник.
В навалицата плачеха и храчеха,
и кашляше един войник.

Като невеста с младоженец
палачът и затворникът се качваха.
Мълчаха градските началници,
а лудото момче се плезеше.

Върху дръвника беше паднал пресен сняг,
един свещеник с тяло на момиче
посочи с кръст като с черпак
към бога, който ни обича.

И от уста в уста като целувка
предадоха:
Сечи!
Сечи!
Сечи!
И седем хиляди очи
видяха как душата си събу обувките.

Като малка смърт е всичко...
Обич, обич, аз и ти,
но сега черта на всичко -
минус аз и минус ти ...

Тате паднал от небето,
мама дошла от гората.

из "Приказка без край"

Двама мъже пътували от град на град. Отишли при поток, който бил придошъл от проливните дъждове. Тъкмо да се прехвърлят през него, когато забелязали, че наблизо стои млада красива жена, която се нуждае от помощ. Един от мъжете завчас отишъл при нея. Вдигнал я на ръце и я пренесъл през потока. После я оставил на другия бряг, махнал ѝ с ръка за довиждане и заедно с другия мъж тръгнал нататък. Вторият пътешественик продължил да върви мълчалив и нацупен и не отговарял на въпросите на приятеля си. Мръщел се така няколко часа, и накрая не издържал да мълчи и попитал.
- Защо докосна онази жена? Ами ако те беше съблазнила? Мъжете и жените не бива да се докосват така!
Първият мъж отвърнал спокойно:
- Аз, приятелю, пренесох жената през потока и я оставих на другия бряг. А ти продължаваш да я носиш и досега.
- Някои хора са такива, допълни Шамс. Носят върху плещите си собствените си страхове и предубеждения и бремето им ги смазва.

Отвори дома ни за една блудница и ни накара да се храним на една маса с нея. Прати ме в пивницата, за да ме насърчи да разговарям с пияниците. Веднъж ме накара да ида да прося срещу джамията, където проповядвах, за да се поставя на мястото на един нищ прокажен. Откъсна ме първо от моите поклонници, а сетне и от големците, за да намеря допир с обикновените хора. Благодарение на него се запознах с хора, които иначе нямаше да срещна. Заради убеждението си, че трябва да се унищожат всички идоли, застанали между човека и Бога, включително славата, богатството, общественото положение и дори религията, Шамс унищожи всичко, което ме държеше свързан в живота, какъвто го познавах. Видеше ли каквито ѝ да било душевни ограничения, предразсъдъци и табута, грабваше бика за рогата и се изправяше срещу него.

Все едно да те приберат в лудницата и някой друг пациент, пременен като доктор да дойде при теб и да почне да ти проверява пулса или нещо такова ... Ужас!

Около минута и половина по-рано Франи с подчертано треперлив глас бе отклонила четвъртото предложение на майка си за последните петнайсет минути да ѝ донесе чаша "хубав, горещ пилешки бульон"...
Щом се намести отново на стола, госпожа Глас въздъхна, както въздишаше неизменно при всякакви обстоятелства, когато ѝ отказваха чаша пилешки бульон. Но тя, така да се каже, кръстосваше с патрулния катер по храносмилателните системи на децата си от толкова години вече, че тази въздишка изобщо не беше истински сигнал за поражение.

Отново се облакъти на бюрото и зарови лице в шепи. Този път седя неподвижно почти половин час.
Когато се размърда отново, сякаш го бяха окачили на конци като марионетка и някой ги дърпаше прекалено ентусиазирано. Като че му оставиха време колкото да вземе пурата си, и ново яко дръпване на невидимите конци го метна към стола на другото бюро в стаята - бюрото на Бъди, където беше телефонът.

- Какво е това тук?Пот? - и без да дочака отговор, тя го хвана за лакътя и го поведе, направо го помъкна, все едно беше лекичък като метла, към светлината, излизаща от прясно боядисаната ѝ стая. - Пот. - Тонът ѝ надали би бил по-учуден и неодобрителен, ако порите му бълваха суров петрол. Ама какво си правил, да му се не види? Току-що се изкъпа!